Миналата седмица Клуб Z публикува материал на Владимир Каролев под заглавие "Моето си е мое, чуждото е общо". На някои от тезите му се противопостави Огнян Исаев (Ромите не страдат от "Стокхолмски синдром"). Дискусията продължава с нов текст на Владимир Каролев. "Този материал е частичен отговор на публикацията на Огнян Исаев. Ако мнозинството роми бяха като него, България щеше да е доста по-добро място за живеене", поиска да уточни икономистът.

ВЛАДИМИР КАРОЛЕВ

Според мен Българската конституция има някои сериозни недостатъци (например уредбата на съдебната система), но има и много достойнства. Едно от големите й достойнства е, че не третира различно малцинствата в държавата. Тоест, никое религиозно, етническо, езиково или друго малцинство не получава законово предимство или ощетяване спрямо останалите български граждани. Затова и българското законодателство никога не може да дискриминира позитивно (давайки привилегии) или негативно (отнемайки права) което и да било малцинство – това просто е противоконституционно.

Ето защо, големият „плач“ на много роми, че са дискриминирани, всъщност, е по-скоро израз на собственият им избор да се маргинализират или приобщят към определени лоши практики, отколкото на целенасочени законодателни дейности на (все още) мнозинството от български етнос спрямо тях. Какво по-точно имам предвид?

Незаконното строителство в България не е плод на някакъв специален закон, който да позволява на едни хора да строят безнаказано както си искат, а на други – да не им позволява. Напротив, то е продукт на подкупи, безхаберие, корупция в държавните и общински контролни органи и твърде често – грубо нарушаване на чужда частна собственост. И всеки незаконно строящ го прави с ясно съзнание и цел. Ето защо, аргументът, че някакви баровци митничари са си вдигнали незаконно село до язовир не може да послужи за претекст да не се бутнат незаконни къщи в ромска махала. Напротив, второто би трябвало да е аргумент да се бутнат и къщите на баровците. Тоест, законът да се приложи еднакво за всички. 

Корупцията със социални системи също не може да бъде оправдана със злоупотреба с други системи. С други думи, това, че голяма част от живущите пълнолетни в ромския квартал "Нов Път" във Видин са (неправомерно и корупционно според мен) освидетелствани за инвалидност и получават инвалидни пенсии, не може да бъде оправдано с корупцията в пътното строителство или в митниците. И едното, и другото, са плод на корупционна и незаконна дейност, осъзната и търсена целенасочено от всички участници в нея.

Злоупотребата с публични услуги и продукти също не може да бъде оправдана с по-високата й концентрация сред едно или друго малцинство. Незаконното присъединяване към електрическата мрежа на голяма част от къщите в ромски махали и квартали не може да бъде оправдано с неплащането на сметки за парно на десетки хиляди софиянци. Напротив. И двете трябва да ни наведат към размисъл защо се получават тези злоупотреби и как да се спрат. Защо държавно-общинската "Топлофикация"- София събира само малко над 50% от сметките си, докато частната варненска топлофикация събира над 95%? Защо частното ВиК дружество в София е най-стабилното в цялата страна, докато много от държавните/общинските в останалите области са в катастрофално финансово и техническо състояние, захранвайки както обръчи от фирми на българи (да припомня случая с незаконния водопровод в индустриалната зона на Асеновград), така и ромски квартали с верни гласоподаватели? Не е ли очевидно, че политици и хора от изпълнителната власт просто използват публичните компании за корупционни и политически цели, като своето различно, но ясно определимо и определено незаконно, място в тази схема намират както някои хора от български, така и от ромски етнос?

Нежеланието на голяма част от ромските семейства да образоват ефективно децата си не може да бъде извинено с това, че родителите им намират предимно нискоквалифицирана работа. Ами, нали същите тези родители пък са имали свои родители, които не са ги пратили на училище и заради това сега са метачи и чистачи? Българската образователна система е дори прекалено солидарна и позволява на всяко българско дете спокойно и безплатно да придобие образование. Нежеланието за това не може да бъде оправдано с финансово и материално състояние. Таксите в държавните университети пък също са приемливо ниски и всеки студент, желаещ да работи, докато учи, може да си ги позволи. В крайна сметка, щом младият Рокфелер е трябвало да припечелва допълнително като дете от отглеждане на пуйки и продажба на картофи, надали нещо пречи* на образовано ромче да работи в някоя софийска закусвалня, за да си изкара 600-те лева годишна такса за университет. 

Ганди някога е казал, че човек трябва да бъде промяната, която иска да види в света. Аргументът, че ние ще спрем да правим бандитлъци, когато и другите спрат, просто ни води в дяволската спирала на безкрайното крадене и корупция. Българските политици използват определени манталитетни особености (създадени по времето на „развития” социализъм) на значима част от обществото, за да създадат среда и схеми за корупция, в която почти всеки желаещ може да намери своето място. Вярно е, че в корупцията в митниците и пътното строителство има повече българи, отколкото роми. Както е и вярно, че в корупцията с кражбата на ток и незаконното строителство на първи дом има повече роми, отколкото българи. Но ако искаме почти повсеместната корупция поне да се намали, а дано и да изчезне, трябва да показваме нулева толерантност на всеки вид корупция и незаконна дейност (включително корумпирано законодателство) и да не ги оправдаваме с нищо.

По-простичко казано, държавата ще ни е по-подредена, когато някои българи спрат да крадат от обществени поръчки, без да чакат някои роми да спрат да крадат от инвалидни пенсии (да, знам, че има и много българи с фалшиви инвалидни пенсии – и на тях трябва да им се спрат плащанията по тези „пенсии”). Както и когато ромите спрат да строят незаконни къщи и да точат водоснабдяването и електрификацията, дори когато това им се предлага от политици, без да чакат българите да спрат да точат митниците. Върховенството на (справедливия) закон идва, когато всеки сам го пожелае истински и започне сам да се държи подобаващо. Без значение дали съседът го прави. 

Защото когато всеки чака съседа, Годо никога не идва.

*Всъщност, да, нещо частично пречи и това е законовата минимална заплата и осигурителни прагове, но за този вид индиректна дискриминация ще си говорим друг път. Проблемът съществува, но е по-сериозен в провинцията, а не в София, където са повечето държавни университети.

 

Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия). Заглавието е на редакцията.