Днес се навършват 75 години от кончината на цар Борис III. По този повод в много от храмовете на Българската православна църква ще бъдат отслужени заупокойни молитви, съобщава "Фокус". Панихида на гроба му в съборния манастирски храм „Рождество Богородично” в Рилската света обител ще отслужи Негово Преосвещенство Адрианополският епископ Евлогий и манастирското братство.

Борис III е роден на 30 януари 1894 г., католическото му име е Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора и видни чуждестранни гости.

Участва в Балканската война със Седма рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество.

Цар Борис III се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.).

Управлението на цар Борис III протича в сложни и тежки години, припомня "Фокус". Победена в Първата световна война, след Ньойския договор (1919), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. за сваляне на правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца.

Цар Борис III постига вътрешнополитическо спокойствие, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ.

Цар Борис III е единственият владетел, който не изпраща българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Умира на 28 август 1943 г. след едноседмично боледуване.

Смъртта и причините й и до днес остават неизяснени. След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“ на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква. През 1946 г. по нареждане на комунистическите управници останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

„На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония“

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.