Гладът в света през 2017 г. е нараснал за трета последователна година, се посочва в изнесените от пет агенции на ООН данни, съобщи Франс прес. Те определят "изменчивостта на климата" като "една от основните причини за тежките продоволствени кризи" по света. 

Все по-честите резки промени в климата - наводненията, бурите, сушите - всичко това води до ръст на хората, които са недохранени.

През 2017 г. 821 милиона души в света са страдали от хронична липса на храна спрямо 804 милиона души през 2016 година, което е всеки девети човек на планетата, информира публикуваният днес годишен доклад за сигурността на прехраната в света.

Броят на хората, които страдат от глад, се върнал на нивото "отпреди 10 години", се подчертава в доклада, изготвен от Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие (ФАО), Международният фонд за земеделското развитие, УНИЦЕФ, Световната програма по прехрана на ООН и Световната здравна организация (СЗО).

"Ситуацията се влошава в Южна Америка и в по-голяма част от регионите в Африка, а спадът на недохранването, който беше характерен за Азия доскоро, изглежда значително се забавя в този регион", се посочва в доклада.

"Африка е регионът, в който климатичните шокове имат най-силно влияние за недохранването и липсата на достатъчно храна, засегнати са 59 млн. души в 24 държави, като това изисква да се предприемат спешни хуманитарни действия", се казва в документа.

Изключително притеснително е, че 22,2 на сто от децата под петгодишна възраст са били засегнати от недостиг на храна през миналата година.

"Ако не удвоим усилията си, рискуваме съвсем да не успеем да постигнем целта за премахване на глада до 2030 година", безпокоят се от агенциите, изготвили доклада.

Тази цел е заложена в Целите за устойчиво развитие на ООН.

Миналата година акцентът беше върху влиянието на световните конфликти върху увеличаването на глада, а сега докладът анализира подробно връзките с климата.

Наводненията и сушите са екстремни климатични явления, които винаги са съществували, но учените отбелязват, че глобалното затопляне увеличава честотата и силата им.

Най-засегнати от глада са държави, в които има едновременно и военни конфликти, и климатични шокове, отчитат в доклада. През изменалата година близо 66 млн. души по света са се нуждаели от спешна хуманитарна помощ.

Сирия, в която земеделието е един от малкото сектори, оцелели по време на 7-годишната война, реколтата беше поразена от високите температури и големи засушавания.

Още по-тежка е съдбата на Йемен - там 35 на сто от населението е недохранено, смята се, че в момента "най-острата продоволствена криза" е точно в разкъсваната от конфликти страна. 

В бедните държави момчетата са хранени по-добре, отбелязват експертите на ООН. Жените продължават да нямат достъп до богатство, земя, образование и здравни услуги.

Бебетата и малките деца са в по-голям риск да заболеят и дори да умрат - заради недохранването и липсата на питейна вода. По-засегнати са също старите хора и инвалидите.

"Във Виетнам възрастните хора, вдовиците, хората с увреждания, самотните майки са много по-незащитени при природни бедствия като наводнения и бури или засушавания", се казва още в доклада.

Другата крайност - затлъстяването

В доклада на ООН се акцентира и на друг голям проблем  - ръстът на хората със затлъстявания, основно в Северна Америка, но също и в Африка и Азия.

Над 672 млн. души по света са с наднормено тегло.