КНСБ предлага въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, на дискусията "Десет години плосък данък в България". Това означава отпадане на въведеното през 2008 г. пропорционално данъчно облагане. Освен това синдикатът настоява максималният осигурителен доход от 2019 г. да стане 3000 лева, вместо сегашните 2600 лева.

"Шест от 40 европейски страни, включително и България, практикуват пропорционална система на облагане. 11 икономики в Европа имат необлагаем минимум, равен на минималната им работна заплата, а в същото време други 14 страни от ЕС предлагат някакви форми на необлагаема основа под различна форма. Единствените държави в ЕС, които не предлагат под никаква форма необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия", заяви на форума президентът на синдиката Пламен Димитров.

На форума бе представено изследване на фондацията "Фридрих Еберт", основните изводи от които са, че плоският данък не е изпълнил основните цели, обявени при въвеждането му.

 

Основната цел на въведеното пропорционално данъчно облагане в България през 2008 г. беше да спомогне за намаляване дела на неформалната икономика и да увеличи данъчните приходи заради очакваното разширение на данъчната основа, припомнят авторите му. Освен това, по косвен път се целеше увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България и на вътрешната инвестиционна активност. Десет години по-късно емпиричните данни отхвърлят това първоначално твърдение:

По-ниските данъчни ставки не изпълниха прогнозите, направени през 2008 г. за няколко основни индикатора: 1) Приходите от преки данъци в държавния бюджет, 2) Намаление на дела на сивата икономика, 3) Голямо нарастване на ПЧИ и 4) Намаление на неравенствата сред българите, констатира проучването.

В проучването се прави преглед на данъчното законодателство по света и се констатира, че в най-развитите икономики по света действащото данъчно законодателство е с прогресивен характер. Става въпрос за икономики като Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Китай, Дания, Финландия, Франция, Германия, Индонезия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Южна Корея, Испания, Швеция, Турция, Великобритания, САЩ и др.

На този фон едва в България, Украйна, Румъния, Македония, Естония и Латвия е налице плосък данък. От налични данни за 143 икономики по света се оказва, че само посочените 6 държави (всички те с невисока степен на икономическо развитие, в т.ч. и България) прилагат този вид пропорционално данъчно облагане.

Друга важна характеристика на данъчните системи по света е, че в 66 страни от общо 143, за които статистиката предоставя информация, съществува необлагаем минимум. Една част от тези 66 страни са с ниска степен на развитие и се намират в Африка и Южна Америка, но друга голяма част от тях са с високоразвити икономики, като Австралия, Австрия, Бразилия, Китай, Франция, Исландия, Индия, Малта, Норвегия, Полша, Филипините, Катар, Сингапур, Словакия, Швейцария, ОАЕ и САЩ в определени щати.

 

Само в 6 страни, включително и България, съществува пропорционална система на облагане. Всички останали 34 държави използват прогресивна скала или смесен тип на облагане. Следователно, всички страни, които прилагат плосък данък по света, се намират в Европа, констатира изследването на фондация "Фридрих Еберт".

* В 11 от разгледаните 40 европейски държави съществува необлагаем минимум, вкл. в развити икономики като Франция, Австрия, Норвегия и Испания.

* Въпреки че България притежава един от най-ниските корпоративни данъци върху печалбата в Европа, това не се отразява благоприятно както на вътрешните инвестиции, така и на преките чуждестранни инвестиции. През последните 10 години те постепенно намаляват и се установяват на нива значително по-ниски отпреди 2008 г.

 

По отношение на приходите от преки данъци

Приходите от ДДФЮЛ нарастват минимално като абсолютна сума през последните десет години, най-вече дължащо се на поредицата от повишения на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. 

В периода след 2008 г. постепенно намаляват от средно за целия период 7.3% от БВП до 5% и то в годините на висок икономически растеж, нарастваща заетост и стопанска активност. В периода 2007-2018 г. стойност на ДДФЛ като дял от БВП се повишава от 5% до 5.7% през 2008 г., след което рязко се понижава до под 5%, каквато се запазва и до днес.

Приходите от корпоративен данък върху печалбата също се понижиха като дял от съвкупния БВП на страната ни след 2008 г. На първо място, не бе направен сериозен икономически анализ, който да покаже как ще се измени размерът на структурата на данъците в самия държавен бюджет. На второ място, вследствие от този пропуск се създаде ситуация в която приходите от косвени данъци нарастват като дял за сметка на преките такива. Погледнато в структурата на самите преки данъци пък, ясно се вижда че делът на приходите от корпоративния данък печалба като процент намалява.

В момента приходите от данък доход на физическите лица (ДДФЛ) са повече в държавния бюджет, отколкото тези от данъците върху юридическите лица (ДДЮЛ). Подобно съотношение не се забелязваше преди въвеждането на плоския данък. Кратка справка показва, че приходите от ДДЮЛ през 2017 г. са в размер на едва 6% от общите приходите, докато тези от ДДФЛ достигат 9%. За сравнение, 9 години по-рано стойностите на приходите от двата основни преки данъка са съвсем различни. През 2008 г. приходите в държавния бюджет от ДДЮЛ са представлявали 8.2% от всички приходи, докато приходите от ДДФЛ са заемали 7.2%.

Тази тенденция е предпоставка от една страна за прехвърлянето на по-голяма данъчна тежест към домакинствата за сметка на бизнеса, но и сериозно препятствие пред необходимостта от предлагането на качествени публични услуги.

По отношение на инвестиционната активност

Към днешна дата инвестициите остават твърде ниски, насочени основно в преработващата промишленост и рядко в структуроопределящи отрасли с висока добавена стойност. Продължават да намаляват и през първите четири месеца на 2018 г. спрямо аналогичния период на 2017 г. Нещо повече, реинвестираната печалба спада повече от 2 пъти, докато в същото време дълговите инструменти се увеличават.

Активността на частния сектор не е на нивото, което данъчната система позволяваше през последните 10 години. Най-общо казано, инвестиционните показатели говорят точно обратното на това, което предполагаше плоският данък при неговото въвеждане.

България изостава с привличането на преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП в сравнение със средното за ЕС ниво. ПЧИ намаляват непрекъснато в периода 2010 - 2017 г. като абсолютна сума и достигат през 2017 г. равнище под 1 млрд. евро. Освен това, те намаляват и като дял от БВП.

Ситуацията е сходна и при общите инвестиции за страната като елемент на БВП. През 2017 г. преките инвестиции в България се понижават до 19.1% от БВП. Подобно ниво страната ни е регистрирала последно през 2002 г., припомнят авторите на проучването.

През 2015 г. и 2016 г. те са били в размер на 21% от БВП, след което поетапно започват отново да намаляват (Евростат). Любопитен факт е, че пикът на инвестиции в България като дял от БВП е бил именно през 2008 г., точно преди да бъде въведен плоският данък за бизнеса. Тогава размерът на инвестициите е бил 33% от БВП.

По отношение на сивата икономика

Сивата икономика също не се повлия от пропорционалното облагане така, както бе според очакванията от 2008 г. Според Шнайдер (2015), делът на сивата икономика в страната за 2014 г. е бил 31% от БВП, докато за 2015 г. е бил 30.6%.

През 2016 г. и 2017 г. този показател остава на нива от около 30%, при ежегодно нарастващ БВП. Въпреки минималното понижаване през последните 3 години, в абсолютно изражение делът на сивата икономика нараства всяка година, поради ръста на БВП с темпове от над 3% на годишна база.

От друга страна, в периода преди 2008 г. делът на неформалната икономика се понижава от 35.9% до 32.1% от БВП, след което започва повишение с локален максимум през 2010 г., последвано от плавно понижение. Много страни с прогресивно облагане притежават значително по-нисък дял на неформалната икономика.

Оказва се, че в условията на прогресивно облагане делът на сивата икономика намалява с много по-големи темпове, докато при наличие на плосък данък този дял остава или относително статичен или нараства с леки темпове. Следователно, плоският данък не допринася в борбата на държавата със сивата икономика. 

Едва след 2013 г. се забелязва намаляване на дела на неформалната икономика, но това се дължи по-скоро на активната правителствена политика в тази посока, смятат авторите на проучването. Те припомнят, че и Русия въвежда през 2001 г. 13% плосък данък, но този опит е по-скоро лош и доказва, че плоският данък и ниският размер на данъчната норма сами по себе си не са стимул за преодоляване на сивата икономика.

По отношение на неравенствата

Когато се оценява ефектът от данъчната система върху неравенствата в България несъмнено трябва да се разгледа и коефициентът на Джини. Като представят данни, авторите на доклада правят следните констатации:

➢ Коефициентът на Джини се е увеличил с 4.3 процентни пункта (п.п.) за периода след въвеждането на плоския данък в България до днес. За сравнение, в целия ЕС 27 това е най-високото нарастване за този период спрямо която и да е друга държава.

➢ На второ място по този показател е Люксембург с 3.3 п.п. ръст за целия период, следван от Кипър (3.1 п.п.), Унгария (2.9 п.п.), Литва (2.5 п.п.), Швеция (2.5 п.п.).

➢ В 13 държави от ЕС се наблюдава значително подобрение в коефициента на Джини.

➢ В същото време, България е единствената страна с коефициент на Джини по-висок от 40% (40.2%).

Доказателство за нарастване на неравенствата в България в условията на плосък данък може да се открие и в структурата на депозитите на домакинствата. Статистическата справка в БНБ показва следната структура на потребителските спестявания през последните няколко години:

➢ При общо 9.7 млн. депозити към юни 2018 г. 6.1 млн. от тях са на стойност до 1000 лв. В същото време, стойността на депозитите до 1000 лв. е едва 940 млн. лв., което е 1.9% от

стойността на всички спестявания. Казано по друг начин, 63% от всички депозити на домакинствата съдържат в себе си едва 1.9% от стойността на общите спестявания.

➢ На следващо място е важно да се отчете, че спестяванията до 1000 лв. през годините поетапно намаляват. За целия период спестяванията до 1000 лв. са намалели с около 1 милион. Това говори, че спестяванията на хората с ниски доходи намаляват всяка следваща година, което е логично и предвид нарастващото неравенство в обществото.

➢ Още по-силно са изразени неравенствата, когато се погледнат спестяванията до 5000 лв. Около 8 млн. депозити (от общо 9.7млн.) са на стойност до 5000 лева. Това са приблизително 82% от всички депозити. Тези 82% генерират едва 9.9% от стойността на всички спестявания.

➢ В същото време, по-малко от 3% от всички депозити събират в себе си 47% от стойността на всички спестявания.

Авторите на проучването на фондация "Фридрих Еберт" констатират, че тези съотношения представляват тенденции с изключително негативен характер. 

В условия на пропорционално облатане, спестяванията са нараснали 2.2 пъти или спестяванията през 2008 г. представляват едва 44% от спестяванията, които домакинствата са генерирали към юни 2018 г. 

Според изследователите представените данни потвърждават нарастващото неравенство сред обществото. Това нарастване може да се види както чрез структурата на спестяванията, така и чрез коефициента на Джини, и чрез доклада на Евростат за неравенствата в България (SILC), който твърди, че разликата между дохода на 20-те процента най-богати българи и 20-те процента най-бедни нараства от 7.7 пъти през 2016 г. до 8.2 пъти през 2017 г.

Като цяло, след въвеждането на 10%-ната данъчна норма за двата вида данък се наблюдава отстъпление при анализираните индикатори. Може да се окаже, че тази струк- тура на данъците не е част от решението, а е част от проблема на икономиката ни.