Ще ги нарека Стоян и Иван и ще се опитам да си представя как се чувстват през септември 2018.

Стоян е чиновник. Има си началник, старши чиновник. На Стоян никой никога не му е казвал, че неговата работа е да може в екип, с определен бюджет и с краен срок да постига цели. Основната работа на Стоян е да не разсърди шефа си неволно. Защото волно на него и през ум не му минава да го разсърди. Шефът спуска задачки и Стоян ги изпълнява. Той работи за малки задачки, които не му е ясно къде и как се вместват, но то не му и трябва. Понякога получава по-сериозен ангажимент: да организира и проведе някакво мероприятие. Стоян е цар на мероприятията, те са му в малкия пръст. През останалото време основното му занятие е да не ядоса началника. Началникът членува в ГЕРБ и е назначен от ГЕРБ. Това доста уплаши Стоян в началото, защото той не е в никаква партия, а се чуваше, че един член на ГЕРБ е мераклия за мястото му. Обаче се оказа, че Стоян има неподозирано предимство – като застрашен служител той се старае да угоди на началника си повече, отколкото би се старал какъвто и да е член на ГЕРБ. За тази цел Стоян трябва да е наясно кого началникът не харесва, кого закриля, с кого флиртува, с други думи нужна му е информация, която някои хора наричат клюки. Голяма част от работното време на Стоян преминава в набирането на такава информация. Стоян е наясно, че началникът му може и да му прости пропуск в работата, но няма да му прости ако настъпи негов човек, или ако похвали противник. Стоян много внимава. Особена ако се спомене думичката „реформа“ в административната система. Добре че напоследък не я споменават. Под реформа в неговата система Стоян и всички около него разбират съкращения. Колкото повече се обострят партийните страсти по върховете на държавата, толкова по-рядко се споменава за реформа. Напоследък никак. Това е успокоително. Догодина Стоян ще получи 10 процента увеличение на заплатата.

Ето го и Иван. Той се занимава с малък частен бизнес. Има, да речем, фурна и заедно с няколко работници правят тестени изделия по местни рецепти, толкова стари и легендарни, че никой не помни от кое време. Продукцията им се купува, да не кажа, че е сред туристическите атракции в градчето. Иван си е поставил за цел да поддържа легендата с добро качество. Тази есен обаче той е притеснен, колкото не е бил през последните няколко години. Искат увеличение от 14 процента за цената на газа. 14 сега, ама като се насложат и другите увеличения през годината стават 30. Фурната на Иван не работи с газ, но цената на газа дърпа нагоре и цената на тока, а това вече е проблем. Тази година много дъжд се изваля, на борсата цената на брашното също расте, а фурната се храни с брашно. А и не се знае дали купувачите няма да намалеят, защото и те ще затегнат коланите, ако не искат да зъзнат през зимата. Сега прочетоха, че от догодина ще има и задължителна здравна осигуровка, всичко си повишава цената след увеличението на тока, даже и гражданската отговорност. И тук идва още по-сложното: няколкото работници във фурната идват при Иван и му казват, че и те къща хранят, ей на Стоян му повишават заплатата с десет процента за това, че си клати краката цял ден, те да не би да не заслужават увеличение при това положение. Прави са. Иван започва да мисли и единственото, което измисля е да освободи единия работник, за да може да увеличи заплатите на другите трима. Само че ще им се наложи да поемат и неговата работа. А на Стоян няма да му се наложи да върши повече работа, освен ако повечето усилия за лоялност към началника не се броят за работа. Увеличението на Стоян от десет процента ще дойде от данъците на фурната и фурнаджиите, един от които ще стане безработен. Иван ръководи малък бизнес, но е свикнал да прави сметки. Колко пъти още може да се играе това същото упражнение? Докога бизнесът ще може да носи послушните чиновници на гърба си, колко ще се увеличават те и заплатите им? И дали не е по-добре да затвори фурната, чуди се Иван. Защото, според Иван, Стоян получава заплата от неговите данъци, за да подпомага Иван в работата му, но помощта е все така никаква, а издръжката на Стоян расте.

Новината за 10-процентното увеличение на бюджетните заплати дойде като гръм от ясното небе на вече почти стъкмения бюджет за следващата година. И ако мислите, че това число бе постигнато със сложни преговори с работодатели и синдикати, както предполага подписаната преди няма и половин година конвенция, лъжете се. Никакви преговори нямаше. За самите синдикати и за бизнеса това беше неочаквано. Няма по-мека дума от „изненадващо“ за тази ситуация. Има по-точни думи – несъобразено с конвенцията, необосновано, нелогично и т.н. И в никакъв случай не става дума за политика на доходите. У нас няма политика НА доходите, има доходи ЗА политика. Който е наясно с това, набързо се ориентира, че 10-процентовото увеличение на заплатите на служителите е отговор на решението на БСП да се разхожда сред народа. Вие си се разхождайте и си говорете за избори, ние ще повишим заплатите на тези, от които изборите зависят – нещо ей толкова просто и ясно е аргументът за увеличението на бюджетните заплати. И този аргумент е политически, не икономически.

Ето впрочем за колко бройки става дума, когато си говорим за бюджетни заплати. 132 648 служители работят в централната (98 663 души) и териториалната (33 985) администрация. Най-високата заплата е на главен секретар на ведомство, около 2 150 лв. Най-ниски заплати получават редовите специалисти – 630 лева. Изключение е, ако служител не разполага със служебен компютър. Но по-впечатляващо от това е оборудването на служителите с телефони. Заетите само в изпълнителната власт разполагат с 457 967 телефонни номера, почти поравно разделени между фиксирани и мобилни телефони. През 2016 година чиновниците са говорили по телефоните за 20 милиона лева. Но ако си мислите, че това е помогнало за въвеждането на информационните технологии в работата на служителите, не сте прави – 64,76 процента от администрациите нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет, а 44,36 процента нямат система за управление на база данни. Затова пък в сравнение с 2015 година служителите сега разполагат с 100 000 бройки повече мобилни телефони.

Сред тези красноречиви числа Иван прочита, че незаетите щатни административни бройки са 5 840. Дали пък да не стане служител като Стоян? Ще му купят поне един мобилен телефон, ще му дадат компютър, ще му увеличат заплатата с 10 процента. Само че колко дълго ще продължи това, мисли си Иван и още повече си мисли ще продължи ли изобщо след края на европейските фондове. И решава, че по-перспективното е да емигрира. Така емигрантите в чужбина стават с един повече, безработните в страната с четирима повече, а градчето остава без най-вкусната си туристическа атракция.

Редута