Борисов да внимава на кой кон залага

Обявеното днес решение има своите основания. Част от тях са от категорията на Realpolitik, т.е. основават се изцяло на интереси и напълно загърбват ценностите. Другите са принципни.

 

Това решение е поредна победа на евроскептичната част от управляващата коалиция над номинално "християндемократическия" ГЕРБ. Очевидно, за министър-председателя Бойко Борисов е по-важно правителството му да е цяло, отколкото принципите и ценностите от член 2 на договора на ЕС да се спазват. 

 

Освен това краят на сегашните европейски институции, най-вече на Комисията на председателя Жан-Клод Юнкер, с която Орбан воюва от началото на мандата си, вече се вижда и говоренето за орбаноидна вълна в Европа след изборите за нейния парламент през май догодина се усилва. Юнкер каза, че няма да се кандидатира за втори мандат.

 

Т.е. официална София се готви за това, което във ветроходството наричат "поворот" (от руски - завой, б.р.) - завъртане на реята на главното платно, за да се улови сменилия посоката си вятър. При тази маневра екипажът се снишава към дъното на лодката. Който стърчи, болезнено хапва реята - дебел прът в долната част на платното, който го държи опънато. 

 

Тези, които днес преследват Орбан, най-вече първият заместник на Юнкер, холандският социалдемократ Франс Тимерманс, едва ли ще се върнат скоро на върха в Брюксел. Партията на Тимерманс претърпя поражение на последните избори.

 

Тези, срещу чиято политика на "отворени врати" Орбан се противопостави (например германската канцлерка Ангела Меркел), платиха висока политическа цена у дома.

 

Дотук с Realpolitik. Идва вероятната принципна част от аргументацията.

 

Опитите Унгария и Полша да бъдат лишени от право на глас съгласно член 7 на Лисабонския договор са обречени на неуспех. Отсега е ясно, че задължителното за целта единодушие между държавите членки не съществува. Полша, Чехия и Унгария, които заедно със Словакия правят т.нар. Вишеградска четворка (В-4), заявиха, че ще наложат вето върху евентуално задействане на член 7 срещу Будапеща или Варшава.

 

Следователно, еднинственото, което прословутият член може да направи, е да разедини още повече ЕС в момент, когато той трябва да се обединява, ако иска да оцелее. Интересът на България и на всички централно и източноевропейски страни предполага единен ЕС, следователно те трябва да са против рискови ходове, какъвто е прилагането на член 7, наричан още "ядреното решение". До него ЕС прибягва за първи път и никой не знае със сигурност какви биха били последствията, още преди раните от Брекзит да са зараснали. 

 

Трябва да е ясно, че наказването на държави членки за назидание на останалите зорлем ги тика в ръцете на Кремъл и отваря ново поле за хибридни инициативи на господаря му Владимир Путин.

 

В областта на миграцията България отдавна е по-близо до вишеградските страни и трябва да признаем, че от 2015 година те успяха да променят приоритетите на ЕС по този въпрос - от преразпределяне на миграционната тежест към по-надеждна охрана на външните граници и по-активна работа със страните-източници на миграция и коренните причини за нея.

 

Ако нещо различава България от В-4 по тази тема, то е че тя не отказва да изпълнява квотата си за прием на преразпределени мигранти от Гърция и Италия. Причината за това е, че сме държава от първа линия и това не ни позволява да отказваме солидарност, от която един ден сами можем да имаме нужда. Отделен въпрос е, че кандидати за заселване в страната ни няма.

 

 

Атаката срещу Орбан водят леви и либерални формации, които не могат да претендират за монопол върху европейските принципи и ценности. Българското правителство е дясно-консервативно и е естествено да не съвпада с тях във възгледите си. Европейската народна партия (ЕНП), към която ГЕРБ принадлежи, не беше единна в гласуването си по осъдителната резолюция за Унгария - част от евродепутатите й, включително фракционният им лидер Манфред Вебер, я подкрепиха, други (като българските му колеги) бяха против.

 

Освен европейски принципи и ценности, България, както всяка друга страна, има и двустранни отношения с Унгария и с Полша и легитимни общи интереси - във външната политика, енергетиката, отбраната, икономиката, бюджета на ЕС. Трябва ли те да бъдат жертвани заради нещо, което не София е започвала?

 

Най-сетне, не бива да приемаме безкритично критиците на Орбан. Защото те, особено либералите и социалдемократите, са неговите създатели. Те повтарят, че популизмът експлоатира гняв и страхове, но не предлага решения. И са прави, но не докрай. Защото животът показва, че и те не предлагат решения с управлението си. Ако предлагаха, нямаше да има нито гняв, нито страхове, нито популизъм. Орбан е тяхна рожба. Той е реакция на скъсали със здравия разум порядки, които те установиха в Европа. Например политиката на "отворени врати". Например стигащата до цензура "политическа коректност". Например неравенствата и липсата на истинска социална сигурност. Например загубата на конкурентноспособност спрямо другите световни икономики и липсата на достатъчна политическа тежест на ЕС на световната сцена.

 

Колкото повече критикуват Орбан, толкова повече той и подобни нему печелят избори. В Унгария, Италия, Австрия. Толкова повече такива партии се изкачват в парламентите - в Германия и Швеция. Толкова повече национални левици стигат до исторически провали - в Германия, Франция, Холандия, Италия. Колко трябва да станат "червените лампички", за да се събудят традиционните елити от идеологическия си транс? Хората не искат тяхната "правилна" Европа и  мнозина искат да я дадат на популистите.

Изброените дотук аргументи може да са валидни, но - в краткосрочен план. В тях се отразява един общ недъг не само на управляващите, но цялата ни политическа класа - краткосрочност, конюнктурност, опортюнизъм. Готови са да се завъртят във всяка посока, стига това да ги държи на власт, което те наричат "стабилност".

Един от въпросите, които позицията на управляващите за Унгария повдига, е: къде е опозицията? БСП не критикува българската подкрепа за Орбан, като изключим изолирания й бивш лидер Сергей Станишев. За разлика от него, председателката на социалистите Корнелия Нинова, представяйки визията си за България,  посочи В-4 като успешен модел, който страната ни трябва да следва. Да не говорим, че БСП напълно съвпада с Орбан и подобните му в съпротивата си срещу Истанбулстата конвенция. Какво излиза? В София има неофициална предизборна орбаноидна "голяма коалиция" срещу официална Европа и тя включва ГЕРБ, ОП и БСП. Всички те искат да са консерватори, патриоти, евроскептици, националисти и пр. Такъв е трендът.

САМО ЧЕ:

Европейските избори идват, а с тях и дългосрочните въпроси: По какво ГЕРБ се отличава от националистите и от социалистите? Защо трябва да гласуваме за него, а не за тях? Какви са принципните им, ценностните им различия?

С Орбан сме съгласни за миграцията, но за ликвидирането на разделението на властите, за обяздването на медиите, за забраните на университети и ограничаването на неправителствени организации също ли сме съгласни? А за сближаването с Владимир Путин?

Изтъркан трик на диктаторите е да се позовават на националния суверенитет, за да си осигурят недосегаемост в безобразията, дори да се опитват да ги оправдаят. ЕС е доброволен съюз на споделени принципи и ценности. Всеки влязъл в него се е задължил да спазва договора му и така доброволно се е простил с част от суверенитета си. Не е негово нарушение, ако Брюксел пита: защо не спазвате това и онова? Срещу надзора от Европа плачат най-много тези, които основателно се страхуват от това да бъдат наблюдавани.

Орбан може да се носи върху, дори да води популистка вълна в Европа, но ако критично се вгледаме в идващите тази и следващата година национални избори, шансовете на подобни нему лидери да образуват 35-процентното блокиращо малцинство в Съвета на ЕС и в Европейския съвет клонят към нула.

 

Главните противници на Орбан - Германия на Ангела Меркел и Франция на Еманюел Макрон - продължават да са тук, да водят Европа и да следват досегашната си линия. 

 

Тези противници са основно държавите - нетни донорки в бюджета на ЕС, който е в процес на обсъждане за идващия програмен период (2020-2027 г.). В проекта, предложен от Комисията на Юнкер, България и Румъния получават увеличение на финансирането, а вишеградските държави - многозначителни намаления. И тук ли искаме да се присъединим към тях? Някой сериозно ли вярва, че донорите в ЕС ще продължават да издържат тези, които искат да го разрушат?

 

Противниците на Орбан може да не успеят с член 7, но никой не им пречи на междуправителствена основа да започнат да си градят ЕС първа класа - с по-интегрирана еврозона (от тях зависи канидатурата ни за нея), отбранителни структури, елементи на европейски социален стълб - и да превърнат сегашния ЕС в периферия, резерват за националисти и суверенисти. В интерес на България ли е да остава в него? 

 

Изобщо, днешното решение на правителството не отговаря на дългосрочния въпрос: На чия страна е България? За каква Европа е България? В това отношение позицията на т.нар. патриоти е ясна - те са за по-малко Европа. Но над старшия им коалиционен партньор въпросът виси със страшна сила: Вие наистина ли сте граждани? Наистина ли сте за европейско развитие? И на кого - на България, или на нещо друго?