Абхазия е с красиви плажове, които всяка година привличат стотици  хиляди руснаци. Но и без това влиянието на Москва в региона е огромно. И съседката Грузия има претенции, иска и членство в НАТО.

На тази тема е посветен репортажът на Уве Клусман от Сухуми, столица на Република Абхазия, публикуван в “Шпигел”.

Който се вгледа в географска карта, мисли, че пристанищният град Сухуми, разположен на Черно море, е част от Грузия. На 30 септември в заобиколения от планински възвишения град със 70 000 жители се състоя внушителен военен парад. Но нито един грузински войник не премина в марш през Площада на свободата. Никъде не се вееше и едно грузинско знаме.

Пред изгорялата бивша правителствена сграда, намираща се в центъра на града, войници маршируваха под късното лятно слънце със символи на Република Абхазия. Следваха ги танкове с абхазки флагове. Повод беше 25-ата годишнина от победата над грузински нашественици. Събитието се отбелязва като Ден на независимостта.

През август 1992 г. грузински военни подразделения нагазиха в Абхазия, която не искаше да се подчини на новата грузинска държава. Интервенцията доведе до гражданска война, продължила повече от година. Загинаха хиляди, сред които и мирни граждани. И до днес само малко на брой държави са признали Република Абхазия – Русия, Никарагуа, Венецуела, Сирия и островната държава Науру.

От военностратегическа точка Абхазия е руски протекторат. Абхазката армия наброява около 2200 войници, 700 от които от флота, които с малки лодки охраняват бреговата ивица. Началник-щабът на абхазката армия е руски генерал. По време на военния парад не можеше да не се забележи руският стил на обучение. Освен това руската армия разполага в Абхазия с военни бази с близо 4000 свои войници. Това военно присъствие, скрепено със споразумение между Русия и Абхазия, Грузия осъжда като “окупация”. Това не е изненадващо, тъй като Грузия продължава да има претенции към територията на Абхазия. При това населението на Абхазия нито говори грузински, нито някога е притежавало грузински паспорт.

При посещението си през август в грузинската столица Тбилиси германската канцлерка Ангела Меркел говори за “окупация”. Федералното правителство подкрепя грузинската позиция, а външното министерство в Берлин настойчиво призова германците да не пътуват до Абхазия. Заради конфликта с Грузия обаче голямото мнозинство от населението на Абхазия гледа на руското военно присъствие по-скоро като на стабилизиращ фактор. Стремежът на Грузия да се присъедини към НАТО буди загриженост в Сухуми и опасения от ново напрежение.

”Това във всички случаи повишава температурата”, казва абхазкият външен министър Даур Кове.

Официално абхазкото политическо ръководство величае Русия като “съюзник и стратегически партньор”. Заяви го в словото си по време на военния парад и президентът Раул Хаджимба. Нямало път назад към колониалното минало.

Грузинското господство по съветски времена, наложено от Сталин и неговата тайна служба, в Абхазия се смята за форма на колонизация.

Руското влияние не е само във военната област. Москва финансира над 50 на сто от бюджета на Абхазия. Иначе не би било възможно да се ремонтират училища, болници, музеи и библиотеки. Важен източник за приходи са и стотиците хиляди руски туристи годишно, които отмарят по 220-километровото крайбрежие, осеяно с палми.

Рублата е официално разплащателно средство, а при всекидневното общуване руският е основен език. Въпреки това населението постоянно протестира, не искало да е марионетка на Москва. И 10 години след признаването от Москва на Република Абхазия все още нямало договор за пограничната линия, тъй като по този въпрос имало разнобой с руснаците.

И ако някой смята, че руснаците не бива да разбират какво се говори, веднага преминава на абхазки, който никой чужденец не разбира.

Абхазки медии, като четения двуседмичник “Ехото на Абхазия”, остро критикуват “некомпетентността” на руските държавни медии. Не пестят критика и към вътрешното положение в собствената си република. Така в “Ехото на Абхазия” думата взе и бившият външен министър и настоящ опозиционен политик Сергей Шамба. Той подложи на остра критика парламента - продължавал да бъде придатък на изпълнителната власт, вместо да я критикува.

Така дори за Русия веднъж благоразположените, друг пък остри абхазци остават загадка. Повод за недоволство сред кръговете на московския крупен капитал е фактът, че Абхазия разрешава само на свои граждани да закупуват земя и парцели. Абхазки журналист заявява:

“Не искаме олигарси да съсипват крайбрежието ни с бетон като в Сочи.”