Ако сте пилот на самолет, можете да претендирате, че практикувате една от най-трудните професии в света. В челото на класацията са и професии като пожарникар, космонавт, дегустатор на кучешка храна, чистач на канали и т.н. Треньор на „Реал“ (Мадрид) обаче също е някъде там сред първите места.

След като клубът преживя три исторически сезона, в които спечели Шампионската лига, през този тъмни облаци са надвиснали над новия наставник Юлен Лопетеги. Доскорошният селекционер на испанския национален отбор има трудната задача да запази нивото на „белите“ след напускането на Зинедин Зидан и Кристиано Роналдо през лятото.

Човекът със сигурност е бил наясно, че задачата няма да е никак лесна, че няма да има право на почти никакви грешки и че при първите по-значими колебания във формата, столът му ще се разклати. Но това е положението - рулят на кораба „Реал“ е  хлъзгав и мнозина далеч по-успешни от Лопетеги треньори вече се блъснаха в айсберг от началото на века.

Испанецът едва ли се е заблуждавал, че без Кристиано Роналдо ще е лесно да задържи курса от предишните години. Само че сме едва в началото на октомври, а палубата на Лопетеги вече се пълни с вода. Отборът не е вкарвал гол вече в четири поредни мача, като това се е случвало за последно преди 33 лета. Нито един футболист от сегашния състав дори не е бил роден през тази далечна 1985 година. А тогавашният наставник Амансио веднага е бил уволнен след лошата серия.

Началото на сегашната поредица пък тръгна със загубата от „Севиля“ с 0:3. Което всъщност се прие някак смирено, защото „Рамон Санчес Писхуан“ е стадион, на който „Реал“ почти винаги губи през изминалите години (6 загуби за последните 7 сезона в Ла лига), а и дойде веднага след поражението на Барса от „Леганес“.

Последва равенство у дома с градския съперник „Атлетико“. Като това бе шести поред домакински мач срещу „дюшекчиите“ в първенството, в който „белите“ не печелят (3 равни и 3 загуби). Най-вече вследствие на тактиката на Диего Симеоне, който обикновено излиза на „Сантяго Бернабеу“ със защитна формация, пригодена да руши играта.

Така се стигна до загубата в Москва в Шампионската лига. Ако мачът се беше провел през декември, то футболистите на „Реал“ поне щяха да се оправдаят със студа в руската столица, но това сега не върви. Трите греди, които спасиха московските „армейци“ от попадение в тяхната врата, могат да бъдат лека утеха за европейския шампион и донякъде да ни заблудят, че играта им не беше толкова лоша.

Само че истината лъсна в пълна сила вчера на стадиона на „Алавес“, където непродуктивната игра на „белите“ беше наказана след корнер в последните секунди на срещата. Което смрази физиономията на Лопетеги.

Разбира се, никой не може дори да си помисли за смяна на наставника. Това би било доста глупаво. На Флорентино Перес трябва да му е пределно ясно, че сезонът до голяма степен ще е транзитен за „Реал“. И то по негова вина. През летния трансферен прозорец не беше привлечено нито едно сериозно име в предни позиции, което поне да се опитва в момента да запълни оставената от Кристиано Роналдо пропаст в атаката на тима. Надеждата е явно Гарет Бейл да се превърне в голмайстор на отбора и да води „лос меренгес“ към победи, само че уелсецът има два много големи проблема, пречещи му поне за момента да постигне това.

Първо, изключително трошлив е. Откакто пристигна в Мадрид през лятото на 2013 г., той е пропуснал 67 мача заради различни травми, като е изиграл общо 192 (според transfermarkt.co.uk). Което ще рече, че на всеки 4 двубоя на „Реал“ той играе в 3 и пропуска 1. Тенденцията се запазва и през настоящата кампания, в която Бейл изпусна 2 от 9-те мача дотук заради проблеми с адукторите.

И второ, крилото често се губи по терена, когато се налага да играе срещу сгъстена отбрана. При оголени пространства, уелският национал е страхотен и може да реши всеки сблъсък (питайте Марк Бартра), но когато съперниците на „белите“ се защитават с 9-10 души в собствената си половина, скоростта на Гарет Бейл е неутрализирана. При това положение ролята му е повече да опитва центрирания и удари от средно и далечно разстояние. Но изстрелите засега не се получават кой знае колко успешно, а пък единственият адресат за центрирани топки в момента е Карим Бензема, чиято форма от няколко сезона насам е тягостна и не отговаря на клуб с претенциите на „Реал“ (Мадрид).

Именно французинът е голямата дупка в състава. Във вчерашното гостуване на „Алавес“, загубено от „Реал“ с 0:1, Бензема най-сетне прекъсна серията си от 5 последователни мача без точен удар във вратата на съперника. Да, той уцели греда през седмицата срещу ЦСКА (Москва) в Шампионската лига, но това е прекалено малък краен продукт за титулярния нападател на европейския клубен шампион.

Трудно е да се каже дали от ръководството на „белите“ се предовери на своите играчи и нарочно реши да не подсилва отбора през лятото, или пък се е опитало да го направи, но е ударило на камък в преговорите. Каквато и да е истината обаче, резултатът е налице и грешката не може да бъде поправена преди (най-рано) януари. А през зимата по-рядко се случва някой от най-добрите футболисти в Европа да се реши да смени отбора.

Проблемите с контузени състезатели също тежат в момента, като по една или друга причина липсват Дани Карвахал, Иско, Марсело, а Бейл на свой ред тъкмо се възстанови от травма, както вече споменах по-горе. На всичкото отгоре в доста слаба форма се намира Марко Асенсио, а Лука Модрич и Тони Кроос не блестят от началото на сезона. 

Германецът дори бе пряк виновник за гола на ЦСКА (Москва) през седмицата, след като сбърка пас в отбрана. Да, правилно чухте - самият Тони Кроос сбърка подаване и грешката му доведе до гол във вратата на Тибо Куртоа. Нещо нетипично за национала на „маншафта“, който по точност спокойно може да се конкурира с Мария Гроздева и Таню Киряков от най-добрите им години. 

Лука Модрич пък очевидно усеща повече напрежение върху плещите си откакто спечели последователно наградите на УЕФА и ФИФА за футболист на годината, заставайки пред Кристиано Роналдо и в двете класации. Хърватинът бе брилянтен за „Реал“ през последните няколко сезона, а със сърцатата си игра бе в основата на сензационното достигане на родината си до финала на световното в Русия през лятото. Само че Модрич никога не е вкарвал много голове. Талантът му се изразява в това да дирижира своите съотборници и да им открива възможности за отбелязване на гол – възможности, от които в момента в „кралския клуб“ няма кой да се възползва.

Недобрата форма на халфовата линия на „Реал“ се подчертава и от странния факт, че всичките 8 полузащитници на „белите“, взели участие в мачовете в Ла лига от началото на сезона, са вкарали общо 2 гола, докато 6-имата бранители на тима са опънали противниковата мрежа 3 пъти.

Притеснителното обаче е, че тимът във всеки следващ мач играе все по-безидейно в нападение. Стилът на Лопетеги е характерен с дългото притежание на топката и многото къси пасове, което се приближава до „тики-така“-та на „Барселона“. Само че през последните седмици в изпълнение на „мадридистите“ изглежда повече като безцелно подаване на топката около наказателното поле на съперника, което не води до почти нищо в предни позиции. 

Откроява се липсата на кураж във футболистите да стрелят от далечно разстояние, като добър пример за това е Дани Себайос. Младият испанец се включи добре на почивката срещу „Атлетико“, което му спечели титулярно място и в следващите два двубоя, но освен с пъргавите си крака в паметта ми той неколкократно се наби и с откровения си страх да шутира от удобни позиции около дъгата на наказателното поле.

Като сглобим цялото уравнение, резултатът не изглежда никак оптимистичен. А именно - тези 409 минути, в които играчите на „Реал“ (Мадрид) не могат да намерят верния път към вратата на съперника. За щастие на „белите“ вече сме в пауза за мачове на националните отбори, в която обаче Лопетеги здравата ще трябва да поработи. Защото, ако в следващия мач (домакинство на „Леванте“) отново не бъде отбелязан гол, столчето му може и да се разклати.

В Мадрид са свикнали да подобряват рекорди, но този за най-много поредни двубои в Ла лига без отбелязан гол (срещата с „Алавес“ изравни „постижението“ от 3) не е в списъка с цели. И може да се окаже единственото нещо, с което да запомним Юлен Лопетеги в края на сезона.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".