В Италия се заражда финансов проблем, който, ако не бъде овладян, може да изправи Европейския съюз пред нова дългова криза, в сравнение с която гръцката отпреди три години би изглеждала като детска игра.

Новото популистко правителство на страната реши да надуе бюджетния й дефицит през идните три години, за да изпълни обещанията си към избирателите. Пазарите реагираха с увеличение на рисковите премии върху италианския дълг, чието съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП) е второ по големина в ЕС след гръцкото - 131 на сто.

Повишението на премиите оскъпява обслужването на дълга. В Италия то още е под контрол. Не е ясно обаче докога ще остане така, ако спредовете (рисковите премии) продължават да растат. 

Италия e третата по големина икономика в еврозоната и четвъртата в ЕС. Нейният публичен дълг надвишава 2 трилиона (2 000 милиарда) евро. Ако тя опре до помощ от спасителния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за стабилност), неговият сегашен максимален кредитен капацитет от 500 милиарда евро може да се окаже недостатъчен.

Когато Гърция беше на ръба на напускане на еврозоната през юли 2015 година, Европа беше обхваната от тревога, че това може да бъда началото на края на единната й валута, а оттам и на ЕС, в основата на който е икономическият и валутният съюз. Можем да си представим как този риск нараства, ако в някогашното положение на Гърция се окаже една от шестте страни-основателки на обединена Европа.

Това, разбира се, е тревожна хипотеза и все още никой като че ли не вярва, че ЕС ще допусне тя да се осъществи. В последните седмици обаче нещата вървят неотклонно в тази посока.

На 28 септември, когато правителството на безпартийния премиер Джузепе Конте съобщи, че утроява (в сравнение с предишния лявоцентристки кабинет) съотношението на бюджетния дефицит към БВП на 2,4 на сто, спредът по 10-годишните италиански облигации проби нивото от 260 пункта и дори временно се качи над 270. Доходността (лихвата) по същите облигации се увеличи от 2,9 на сто на 3,1 на сто. По-малко от две седмици по-късно спредът е твърдо е около 300 пункта, а доходността им гони 4 на сто (3,7 на сто във вторник).

Финансовият министър Джовани Триа беше против увеличението на дефицита, но отстъпи под натиска на коалиционните партньори. Според Ройтерс на среща с чуждестранни инвеститори представители на правителството са ги попитали как биха реагирали, ако Триа бъде сменен.

Смята се, че при доходност над 7 на сто, държавата вече не може да обслужва дълга си. Тогава външната финансова помощ от ЕС и вероятно - от Международния валутен фонд (МВФ) с наложена от тях болезнена програма за финансово оздравяване стават неизбежни. 

Едва ли някой днес може да каже със сигурност как евентуална експлозия на италианския дълг би се отразила на банките-кредиторки и дали недовършеният банков съюз на ЕС би удържал на такова цунами.

Европейската комисия и МВФ предупредиха правителството в Рим да преразгледа бюджетните си намерения. Марк Занди, главен икономист на Moody's Analytics, цитиран днес от La Stampa, коментира, че сметките на италианския кабинет са сбъркани и че страната ще плати за грешките в тях с понижаване на кредитния й рейтинг, т.е. на международната пазарна оценка на нейната платежоспособност. Това обикновено води до понижаване на цените на облигациите и до повишаване на спредовете и доходността им, т.е. до оскъпяване на обслужването на дълга.

"Повишаването на доходността по държавните облигации в последните няколко дни е наистина обезпокоителна, но искам да повторя, че това е екцесивна реакция, която не се оправдава от фундаменталните икономически показатели на Италия", каза финансовият министър Джовани Триа, цитиран от Ройтерс. "Този бюджет не поставя под въпрос устойчивостта на дълга. Ясно е, че правителството трябва да възстанови доверието и то ще направи всичко, за да възстанови доверието".

Агенцията отбеляза, че след това изявление спредовете леко се свиха.

Силните хора в правителството - вицепремиерите Луиджи ди Майо, лидер на лявопопулисткото движение "5 звезди" и Матео Салвини, лидер на крайнодясната "Лига" - отказаха да се съобразят и заявиха, че твърдо ще следват своя план. Салвини заяви, че пазарни "спекуланти" залагат на това, че кабинетът ще се огъне под натиска, но не са познали.

Салвини бе цитиран да лансира идеята за данъчни облекчения за италианците, които купуват облигациите на правителството, докато инвеститорите бързат да се отърват от тях.

Салвини и Ди Майо твърдят, че налаганата от ЕС политика на финансова строгост убива икономическия растеж и че за да го възстанови, правителството трябва да да харчи повече, включително за инвестиции.

Въпреки уверенията им, пазарите не изглеждат убедени и реакцията им е по-скоро тревожна. Междувременно МВФ понижи във вторник прогнозите си за и без това анемичния италиански икономически растеж.

 Рискът за Италия засега изглежда на първо място политически. И той е в конфронтационния курс, който антисистемното правителство демонстративно следва по-малко от година преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Салвини, ръка за ръка с лидерката на френския Национален сбор Марин Льо Пен, е обзет от амбиция съмишлениците му да спечелят достатъчно места, за да променят политическия пейзаж и курс на Европа.

Той вече успя, против волята на Брюксел, да направи обрат в миграционната политика на страната си, като затвори пристанищата й за корабите на неправителствени организации, които спасяват нелегални мигранти в Средиземно море. Сега, очевидно, иска да докаже, че европейските правила за финансова стабилност не са непробиваеми и че на политиката на остеритет може да бъде сложен край.

Ключов в тази ситуация ще бъде отговорът на Европейската комисия и на останалите държави членки. Брюксел върви по тънко въже. От една страна Комисията на Жан-Клод Юнкер е политически слаба и влиза в последната година на мандата си, белязан предимно от кризи, чиято кулминация беше Брекзит. От друга, Юнкер заяви, че няма да се кандидатира за втори мандат, което го освобождава от зависимости от националните правителства.

Ако реши, на изпроводяк той може да стане лош с опонентите си в Рим и да си позволи да ги гони по правилата на Пакта, тъй както никоя комисия не си е позволявала да гони правителства на големи държави. При това Брюксел може да разчита на подкрепата на Берлин и Париж, чиито управляващи елити са в ледени отношения с новата власт в Рим. Отстъпка пред Италия крие и морален риск - за света тя би означавала, че европейските правила за финансова стабилност могат да бъдат заобиколени и че на тях не може да се разчита. Излишно е да коментираме как пазарите биха реагирали на такава констатация.

Въпросът обаче има и друга страна - какво би постигнала Комисията, ако предизборно "погне" Италия с указания за бюджетни корекции и заплахи за финансови санкции? Опитът показва, че такъв подход само усилва подкрепата за популистите и суверенистите срещу "диктата от Брюксел". Публична тайна е, че проевропейските национални правителства се страхуват да говорят за "повече Европа", защото знаят, че това само налива вода в мелниците на антиевропейските им опоненти. Пазарите може да реагират още по-тревожно, ако конфликтът между италианското правителство и Комисията ескалира. 

Освен това Салвини и Ди Майо вече не са сами. Има поне две правителства в Европа, които биха им дали рамо заради собствените си конфликти с Брюксел - на Полша и Унгария. Наистина, и двете страни не са в еврозоната, но, ако решат, заедно с италианското те могат да клатят европейската лодка, точно в най-чувствителната фаза на преговорите за Брекзит, когато на 27-те трябва абсолютно единство.

Риск има и в обстоятелството, че Ди Майо и Салвини, подобно на гръцкия премиер Алексис Ципрас, са антисистемни играчи с почти никакъв опит в управлението на държава. Те имат потенциала да доведат напрежението да критична точка, а предизборната ситуация и увереността от изборната им победа през март им дават увереността да го направят. Тогава те отстраниха традиционната левица и десница от италианската политическа сцена и сега се надяват да започнат да прават това и на европейската. 

Защо всичко това е лошо за България?

Очевидно е, че нова криза на еврото би отложила приемането на нови страни в общата валута.

Всяко по-сериозно разделение в Европа е заплаха да стабилността в България. Защото нейното правителство е уязвимо, когато трябва да направи избор на чия страна е. От една страна ръководителят му е привърженик на финансовата дисциплина. От друга поне двама от заместниците му симпатизират на хора като Салвини, а един от тях беше оратор и жъна овации на конгрес на Марин Льо Пен. 

Това обаче са бели кахъри. Ако Италия изпадне в дългова криза и нейната зараза плъзне из Европа, въпросът ще бъде дали изобщо ще има евро и какво би останало от него и ЕС.  Това е най-тревожното за страни като нашата. Защото, както казва един българин в европейските институции, без ЕС България е Азербайджан, но без нефта и газа. 

Затова в отговор на задаващата се опасност, властите трябва да направят поне едно от две неща - да ускорят сондажите за газ в Черно море и да засилят съдебната реформа - с което успеят по-скоро. Така че, сполети ли ни евентуален исторически катаклизъм, да имаме някакво конкурентно предимство пред Азербайджан.