В България се говори за демографията с много клишета, което води до грешно разбиране и грешни решения. 

Тази теза защити доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" при представянето в четвъртък на анализа "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България", изготвен със съдействието на фондация "Фридрих Еберт".

Първото демографско клише е ниската раждаемост

България няма ниска раждаемост, твърди експертът. В сравнение с преди 100 г. стойностите са значително по-ниски, но тогава и детската смъртност е била "супер висока".

"Реално ние сме нямали многодетни семейства", обясни той. Според него не може да се очаква от хората през 21 век да се репродуцират като през 18 век и да се стоварват върху сегашните млади хора огромни отговорности и очаквания - да са образовани, да имат по-много деца, да постигат успехи в кариерата...

Според тезата на Бърдаров България има нормална раждаемост за държава от Европа. В ЕС най-ниска е раждаемостта в Италия - 7,6 промила, най-висока в Ирландия - 12,9 промила. България е някъде по средата с 9 промила раждаемост.

Проблемът е друг: България има уникално висок отрицателен прираст от -6,5 промила, подчерта Бърдаров. 30 години страната не излиза от тройката в света по този показател. Причината обаче не е ниската раждаемост, а изключително високата смъртност - 15,5 промила.

Той даде за пример няколко български селища като Магреш, Чупрене и т.н., в които има над 30 промила смъртност - такива стойности се наблюдават на места, където има военен конфликт или болестна пандемия.

Второто демографско клише - спадът на населението на страната в абсолютни стойности 

Непрекъснато се отбелязва как българите падат под 7 млн., демографи изчисляват кога ще се роди последният българи и т. н.

Проблемът, смята Бърдаров, е не, че населението намалява в абсолютни стойности. Той даде за пример Ирландия, в която живеят 4,8 млн. души на 70 хил. кв.км територия и която е процъфтяваща държава.

Какъв е проблемът демографски - не самото намаляване, а процесите, които стоят зад него. България се отличава със специфична и тревожна етническа и възрастова структура, посочи експертът.

- етническата структура

Между 2001 и 2011 българският етнос е намалял от 6 655 210 на 5 664 624 души. 

Циганският етнос през 2011 г. е бил 325 343 души - според данните от официалното преброяване на НСИ.

Според оценки на експерти, не официалните данни, към момента е над 10 на сто от населението на страната - 900-800 хил. души, твърди Бърдаров.

А към 2050 г. ще е 21-22 на сто от населението или 1,2-1,3 млн. души. 

Огромният проблем е структурата на образование при този етнос.

По официални данни само 0,5 на сто имат висше образование, средно - 9 на сто, основно - 40,8 на сто. Но около 22 на сто са напълно неграмотни.

- възрастовата структура

България комбинира много възрастно население с висока смъртност. В момента жените на възраст 65-69 г. са най-голямата кохорта в България, посочи Бърдаров.

Всичко това заедно с емиграцията води до непрекъснато намаляващо население в активна трудоспособна възраст.

На 100 човека, които излизат в пенсионна възраст сега на трудовия пазар влизат 64 души. Като в някои региони като Видин, Габрово, Смолан съотношението е 100 към 40.

Според Бърдаров в отношението към циганския етнос има четири основни проблемни точки:

- не се разбира , че става дума за сложно разслоение - по занятие, кланове, произход. Едни групи искат силно да се интегрират, други - това въбоще не достига до тях.

- етнопсихологически фактори - характерни за индийския континент

- тотално неразбиране от институциите и управляващите

- умишлено поддържане на гетоизацията

По отношение на етноса трябва да даваме и добрите примери, не само лошите, посочи още Бърдаров.

Според него в опитите за преодоляване на демографската криза трябва да се действа в четири посоки- образование, реализация на хората, доходи и социална сигурност.

Обезлюдяване на големи територии от страната и концентрация в няколко града - това са тенденциите, които ще се задълбочават до 2030 г., сочи прогноза на доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Към момента населението на страната е струпано основно в София и още шест големи града. Според прогнозите към 2030 г. Плевен отпада от този кратък списък. А 40 на сто от населението ще живее в тези шест (ако броим и столицата) града.

Обезлюдяването на селища в страната ще продължи и ще се задълбочава.

През 2030 г. едва 6 на сто ще останат големите села, в които живеят над 1000 души.

Най-застрашени от обезлюдяване са граничните и планински селища.

През 2001-2016 г. се е увеличило населението в селища само по Черноморието, Софийско и Пловдивско, отделни селища с турско, ромско население или българи, които изповядват исляма.

В периода 2001 - 2030 г. ръст на жителите се очаква само в 125 населени места, с преобладаващо ромско население, според прогнозите на Надежда Илиева.

Ще се увеличат териториите с критична степен на намаляване на населението - до 60 на сто спад на населението в тях. Селищата със спад от над 80 на сто от населението до 2030 г. ще заемат една четвърт от територията на България.

Те са основно в Северозападна България, Краище, Странджа, Южна Добруджа, Централна Стара планина.

До 2030 г. гъстотата на населението ще е около 42-43 души на кв. км. Под 10 души на кв. км в демографията се описват като пустини.

През 2030 г. 59 на сто от територията на България ще бъде заета от демографски пустини, сочат прогнозите на експертите.