В България се говори за демографията с много клишета, което води до грешно разбиране и грешни решения.
Тази теза защити доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" при представянето в четвъртък на анализа "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България", изготвен със съдействието на фондация "Фридрих Еберт".
Първото демографско клише е ниската раждаемост
България няма ниска раждаемост, твърди експертът. В сравнение с преди 100 г. стойностите са значително по-ниски, но тогава и детската смъртност е била "супер висока".
"Реално ние сме нямали многодетни семейства", обясни той. Според него не може да се очаква от хората през 21 век да се репродуцират като през 18 век и да се стоварват върху сегашните млади хора огромни отговорности и очаквания - да са образовани, да имат по-много деца, да постигат успехи в кариерата...
Според тезата на Бърдаров България има нормална раждаемост за държава от Европа. В ЕС най-ниска е раждаемостта в Италия - 7,6 промила, най-висока в Ирландия - 12,9 промила. България е някъде по средата с 9 промила раждаемост.
Проблемът е друг: България има уникално висок отрицателен прираст от -6,5 промила, подчерта Бърдаров. 30 години страната не излиза от тройката в света по този показател. Причината обаче не е ниската раждаемост, а изключително високата смъртност - 15,5 промила.
Той даде за пример няколко български селища като Магреш, Чупрене и т.н., в които има над 30 промила смъртност - такива стойности се наблюдават на места, където има военен конфликт или болестна пандемия.
Второто демографско клише - спадът на населението на страната в абсолютни стойности
Непрекъснато се отбелязва как българите падат под 7 млн., демографи изчисляват кога ще се роди последният българи и т. н.
Проблемът, смята Бърдаров, е не, че населението намалява в абсолютни стойности. Той даде за пример Ирландия, в която живеят 4,8 млн. души на 70 хил. кв.км територия и която е процъфтяваща държава.
Какъв е проблемът демографски - не самото намаляване, а процесите, които стоят зад него. България се отличава със специфична и тревожна етническа и възрастова структура, посочи експертът.
- етническата структура
Между 2001 и 2011 българският етнос е намалял от 6 655 210 на 5 664 624 души.
Циганският етнос през 2011 г. е бил 325 343 души - според данните от официалното преброяване на НСИ.
Според оценки на експерти, не официалните данни, към момента е над 10 на сто от населението на страната - 900-800 хил. души, твърди Бърдаров.
А към 2050 г. ще е 21-22 на сто от населението или 1,2-1,3 млн. души.
Огромният проблем е структурата на образование при този етнос.
По официални данни само 0,5 на сто имат висше образование, средно - 9 на сто, основно - 40,8 на сто. Но около 22 на сто са напълно неграмотни.
- възрастовата структура
България комбинира много възрастно население с висока смъртност. В момента жените на възраст 65-69 г. са най-голямата кохорта в България, посочи Бърдаров.
Всичко това заедно с емиграцията води до непрекъснато намаляващо население в активна трудоспособна възраст.
На 100 човека, които излизат в пенсионна възраст сега на трудовия пазар влизат 64 души. Като в някои региони като Видин, Габрово, Смолан съотношението е 100 към 40.
Според Бърдаров в отношението към циганския етнос има четири основни проблемни точки:
- не се разбира , че става дума за сложно разслоение - по занятие, кланове, произход. Едни групи искат силно да се интегрират, други - това въбоще не достига до тях.
- етнопсихологически фактори - характерни за индийския континент
- тотално неразбиране от институциите и управляващите
- умишлено поддържане на гетоизацията
По отношение на етноса трябва да даваме и добрите примери, не само лошите, посочи още Бърдаров.
Според него в опитите за преодоляване на демографската криза трябва да се действа в четири посоки- образование, реализация на хората, доходи и социална сигурност.
Обезлюдяване на големи територии от страната и концентрация в няколко града - това са тенденциите, които ще се задълбочават до 2030 г., сочи прогноза на доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Към момента населението на страната е струпано основно в София и още шест големи града. Според прогнозите към 2030 г. Плевен отпада от този кратък списък. А 40 на сто от населението ще живее в тези шест (ако броим и столицата) града.
Обезлюдяването на селища в страната ще продължи и ще се задълбочава.
През 2030 г. едва 6 на сто ще останат големите села, в които живеят над 1000 души.
Най-застрашени от обезлюдяване са граничните и планински селища.
През 2001-2016 г. се е увеличило населението в селища само по Черноморието, Софийско и Пловдивско, отделни селища с турско, ромско население или българи, които изповядват исляма.
В периода 2001 - 2030 г. ръст на жителите се очаква само в 125 населени места, с преобладаващо ромско население, според прогнозите на Надежда Илиева.
Ще се увеличат териториите с критична степен на намаляване на населението - до 60 на сто спад на населението в тях. Селищата със спад от над 80 на сто от населението до 2030 г. ще заемат една четвърт от територията на България.
Те са основно в Северозападна България, Краище, Странджа, Южна Добруджа, Централна Стара планина.
До 2030 г. гъстотата на населението ще е около 42-43 души на кв. км. Под 10 души на кв. км в демографията се описват като пустини.
През 2030 г. 59 на сто от територията на България ще бъде заета от демографски пустини, сочат прогнозите на експертите.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни