Пет минути. Точно толкова време им трябваше на депутатите от парламентарната комисия по култура и медии, за да приемат на второ четене с пълно мнозинство законодателната инициатива на народните представители от ДПС Велислава Кръстева, Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, определяна като инициатива за повече прозрачност в медиите.

Почти една година след внасянето на проекта за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, текстовете са на път да минат през пленарна зала също толкова безпроблемно колкото и в днешната комисия. Докато стигне до тук обаче проектът мина през много перипетии и критики - и заради личността на един от вносителите - медийният собственик и бизнесмен Пеевски, и заради някои от текстовете. 

Днес комисията одобри финален вариант на измененията - след корекции на работна група, в която е участвало и в Министерство на културата (МК), което ще играе роля в новата регулация.

По същество проектът въвежда задължение за всички медии, в т.ч. онлайн медиите, които сега не са обхванати от никакви закони, да депозират в МК информация за реалните си и скритите си собственици, всички форми на финансиране, както и самите „благодетели“. 

Това ще важи и за разпространителите, като ако се установи, че държат над 1/3 от пунктовете, ще бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията. 

От своя страна МК трябва да публикува информацията. Сега съществува подобие на регистър, който е само за печатните медии и е непълен.

Партии, фондове, донори

Във финалния вариант на първо място в името на закона се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците“. Това се налага след критиките на медийни експерти, че мястото на предлаганите от Движението текстове не е в закона за депозиране на печатни произведения.

Всяка година, до 30 юни, всеки доставчик на медийна услуга подава в МК декларация по образец, която идентифицира действителният собственик, както и дали той заема публична длъжност. При междувременна промяна на собственика това трябва да се декларира в 7-дневен срок.

Ще се попълва и всяко получено финансиране за предходната календарна година, неговият размер и основание, както и данни за лицето, извършило финансирането. 
Въпросът с финансирането касае и договори с държавни и общински дружества, обществени поръчки, договори с партии, банкови кредити, европейско финансиране, както и финансиране от международни донорски организации. 

Когато доставчикът на медийна услуга е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и пр., като собственик се посочва институцията, която упражнява надзор. 

Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга или редакционната политика е действително от действителния собственик, също трябва да се обяви в декларацията. 

На хартия

Тук идва и спорният момент, който е такъв от самото начало - как ще се установява дали някой е скрит собственик на дадена медия. Обикновено в общественото пространство витаят подобни „обществени тайни“, но на практика това е недоказуемо, камо ли да подлежи на санкция.

„Целта беше да се информира обществото кой кой кое на медийния пазар, защото спекулации много. Министерство на културата ще установява дали има разминаване между Търговския регистър и информацията от самата медия. Ако има такова ще има наложена санкция. МК няма разследващи функции“, коментира Хамид Хамид.

На въпрос има ли изобщо как да се докаже скрит собственик, ако например някой подаде сигнал или жалба с такава информация, Хамид посочи:

„Санкция ще има ако има разминаване - ако не - оставя се жалбата без движение Но ако успеете да докажете, че собственикът е скрит, тогава министерството ще наложи санкции по закона.“

Платформа

Иначе амбицията на проекта е към МК да се създаде онлайн платформа за попълване и проверка на информацията, за което на министерството ще бъдат дадени допълнително средства с бюджета за следващата година.

Декларацията се подава чрез попълване на електронен формуляр на сайта на МК като за целта подаващият я трябва да има електронен подпис. Подава се и до Агенцията по вписванията и ще бъде обявена и в Търговския регистър. 

При неподадена декларация или подадена извън срока, или при декларация с невярно съдържание лицето подлежи на санкция от 10 000 лева до 15 000 лева. При повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева. 

Черен списък

Актовете се съставят от МК. Когато нарушителят не може да бъде установен, министърът на културата изисква съдействие от органите на МВР и публикува информация за това на интернет страницата на министерството. Последното е важно не само заради множеството т.нар. фалшиви сайтове, но и заради реални медии, които непрекъснато сменят собствеността и адресите си и ако някой иска да заведе дело срещу тях, се оказва че не могат да бъдат открити.

МК ще има една година от влизането в сила на този закон да създаде регистъра, както и един месец за утвърждаване на образците на декларациите. До създаването на регистъра декларациите ще се подават по електронен път. 50 на сто от глобите пък ще отиват за култура. 

Самият Пеевски обяви наскоро, че се отказва от издателската дейност формално и прехвърля медиите си на фондация с името на титулярния вестник от пресгрупата - "Телеграф". Самият той щял да помага финансово.

Очаква се измененията да бъдат гласувани на второ четене още следващата седмица.