Заглавието не е съвсем точно – Европа и България вероятно ще бъдат с Меркел до  края на мандата й през 2021 година. Това обаче няма да бъде същата Меркел. От днес тя е lame duck, т.е. лидер на държава и партия, чийто политически край е предизвестен. Тя няма да има същата политическа тежест, както досега. Германия ще остане най-голямата икономика в Европа и най-голямата нетна вносителка в нейния бюджет, но ще се прости с голяма доза от предсказуемостта си.

Предизвестеното оттегляне на Меркел поставя въпроси за приемника, политиката му и бъдещата роля на Германия в Европейския съюз. То изправя страната й и континента пред неопределеност, сравнима с ребуса на "Брекзит".

Меркел беше стожер на финансовата строгост и свързаното европейско и национално законодателство, прието през кризата на еврото. Тя беше опора на единството на Европа, основана на Лисабонския договор и на задълбочаването на интеграцията. Тя стана (за съжаление) символ на непопулярната политика на отвореност за мигрантите и солидарност с бежанците. Тя й струва поста. Меркел беше привърженичка на малките, но сигурни стъпки за разлика от далече по-радикалния от нея в идеите си френски президент Еманюел Макрон.

Меркел беше защитничка на отворените общества, на свободната търговия и вярваше в трансатлантическата връзка. Не криеше фрустрацията си от президента на САЩ Доналд Тръмп. Тя беше противничка на популизма, на евроскептицизма и еврофобията, представени от лидери като Виктор Орбан, Ярослав Качински и Матео Салвини. Те ще празнуват нейното оттегляне, защото тя беше фактическата лидерка на Европа през годините на канцлерството си досега. През него тяхната съпротива избуя. Оттук нататък можем да очакваме нейното лидерство да отслабва. Можем да кажем, че Меркел е досега най-едрата политическа жертва на серията кризи в периода 2009-2015 година.

Какво става с всички неща, които Меркел представляваше и подкрепяше, в едно близко бъдеще със слаба канцлерка и в едно не толкова далечно бъдеще без нея?

Ето някои по-конкретни въпроси, които оттеглянето й поставя от днес:

  1. Как признанието й, че трябва по-ефективна политика, ще се отрази на бъдещия курс на Германия? За повече или за по-малко Европа и къде? Можем да изброим ключови области като бъдещето на икономическия и валутния съюз и еврото; едва прохождащата обща европейска отбрана; незавършения банков съюз; миграцията и убежището; разширяването на ЕС; отношенията със световни играчи като Русия, САЩ, Турция, Китай.
  2. Ще успее ли Меркел да изкара мандата си докрай? Ако все пак коалиционните й партньори, социалдемократите, се оттеглят от правителството предсрочно, ще има ранни избори. Какво правителство ще произведат те?
  3. Как предизвестеният политически край на Меркел ще отекне в другите държави членки? Какви уроци ще изведат елитите и избирателите им от него?
  4. Как това признание ще се отрази на резултатите от европейските избори догодина и на Европейския парламент и Комисия, които те ще произведат? (В частност какъв Брюксел и Страсбург се очертават за България?)
  5. Какъв "Брекзит" да очакваме при несигурна Германия?
  6. Какъв дългосрочен бюджет за 2020-2027 година ще договорят 27-те при отслабено германско лидерство?
  7. Кой ще води Европа, ако Германия не е в състояние? Колко Европи ще има, ако няма ясен лидер?
  8. Какво означават въпроси 7 и 8 за страни като България, където европейското финансиране е двигател на икономическия растеж, където ЕС е  “котва” на демокрацията и “ръчната спирачка” за евентуална смяна на посоката?
  9.  Кой ще бъде големият приятел на Бойко Борисов и ГЕРБ в един Европейски съвет без Меркел?

Текстът е блога на автора. Още от него можете да прочетете тук.