"Газпром"  и австрийската OMV подписаха допълнителен анекс към дългосрочния договор за доставка на природен газ, според което руската компания ще увеличи доставките на синьо гориво за Австрия с 1 млрд. куб. м годишно. Допълнителното споразумение е сключено на фона на засилващата се конкуренция на руското синьо гориво от вноса на втечнен газ от САЩ в Европа и на газопроводи, които ще диверсифицират източниците.

"Газпром" контролира 35% от пазара на газ в Европа - повече от всеки друг доставчик, и целта му е да увеличи своя дял до 40% поради намаляването на европейското производство и по-ниските разходи за добив на газ в Русия. 

"Документът предвижда увеличение на обем на доставките на газ за Австрия над договорените в договора количества с 1 млрд. куб. м на година за целия срок на договора", се казва в съобщение на руската компания.

Шефът на "Газпром" Алексей Милер отбеляза, че "експортът на "Газпром" в Австрия в продължение на няколко години ще постави нови и нови рекорди". По думите му "за десетте месеца на 2018 г. доставките за Австрия са надскочили с една трета обема на доставеното синьо гориво за същия период на 2017 г., достигайки 8.8 млрд. куб. метра".

През юни тази година "Газпром" и OMV удължиха изтичащия през 2028 година договор за доставки на газ до 2040 г. В резултат на това Австрия, която първа от Западна Европа получи руски газ преди 50 години, стана и първият европейски клиент на "Газпром" с толкова дълъг договор.

Освен това австрийската компания OMV е партньор на "Газпром" в газопровода "Северен поток 2" - проект, в който е инвестирала над €500 милиона евро.

А България?

Миналата седмица на среща с американския посланик Ерик Рубин, министърът на енергетиката Теменужка Петкова го информира, че включване на България в терминала за регазификация на втечнен газ в Александруполис би означавало осигуряване на природен газ от САЩ.

По БНР анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров заяви, че САЩ изнасят втечнен газ предимно към Азия, където цените му са по-високи. Според него е важно пазарът в цяла Източна Европа да се обедини чрез либерализация на трансграничните квоти, но местните компании и "Газпром“ отдавна блокират подобни намерения.

Проектът за терминал за регазификация в Александруполис е частен и е на компания, която в близкото минало е била много близка на "Газпром". Финансово проектът не е много издържан", допълни той и обясни, че съществуващият терминал за регазификация край Атина използва около 10% от капацитета си. Вероятно това е и причина БЕХ да не бърза да влезе в проекта.

"Ако гледаме стратегиите на частните компании, те обикновено избират по-високата цена. България може да предложи по-висока цена, но аз не съм сигурен дали "Булгаргаз", например, или някой друг участник в България ще се съгласи да плати тази висока цена, при положение че в момента Русия доставя газ в България на едни от най-ниските цени в Европа", заяви Владимиров.

Според него участието на България в Александруполис е по-скоро свързано с надеждите на правителството да запълни и втората половина от капацитета на интерконектора Гърция - България. Идеята е малки търговци на газ да доставят около 100-200 милиона куб. м. на година. 

По предварителни разчети, газовата връзка между България и Гърция трябва да заработи през 2020 г.