Във връзка с новата уредба на застраховка "Гражданска отговорност" българският законодател определено надмина себе си. Освен говоренето за таван на обезщетенията, които могат да се изплащат за нематериални щети уж с цел намаляване на измамите, от което са на път да се откажат, управляващите сътвориха и съвсем нов правен институт, забравяйки принципа, че в правото отговорността е лична.

Новата "Гражданска отговорност" ще следва автомобила, т.е. вие ще плащате премия съобразно това, какво е извършено с автомобила ви. Ако си купите автомобил, който е с "чисто" досие, ще плащате 75% от нормалната премия, а ако предишният собственик е имал много актове, може да се наложи да плащате четири пъти нормалната цена.

Това е наказанието ви за чуждите провинения на пътя, извършени с вашия автомобил.

Не ми стана ясно какво ще става в случаите, когато престъпление на пътя е извършено с откраднат автомобил, с такъв, който е даден на друг водач със или на водач без пълномощно. Също така - каква справка за нарушенията, извършени с него, ще трябва да представите, когато автомобилът ви е нов, внос от чужбина, което е масова практика. В тази връзка прозира желанието на управляващите за пореден път да ограничат карането на чужда кола с пълномощно, което е известно, че се ползва вместо покупко-продажба, за да се спести от таксите за прехвърлителната сделка. Само да имаше друг начин това да стане, а не като се потъпква принципът за личната отговорност.

Например, в по-развитите държави има камери с лицево разпознаване, които установяват не само номера на автомобила, с който е извършено нарушението, но и кой го е карал, което е полезно, когато искаш да накажеш точния човек и да имаш ясна представа кой каква заплаха е за движението. Сигурно има и катаджии, които ходят с камери на реверите и не си затварят очите за нарушения, като им дадеш 20 лв., дори и да искат.

Ако бях журналист, бих запитал КАТ и МВР дали към момента актовете за нарушения се водят по партиди на водачи или по партиди на МПС. Присъствал съм на пътни проверки, при които органите правят справка дали водачът има неплатени глоби. Тогава къде е проблемът и един лицензиран застраховател да направи същото по партидата на водача, преди да сключи договор за "Гражданска отговорност"?

Подобен модел е точно обратното на правилния модел, при който се води досие на водача, в което се отразяват всички негови провинения, а застрахователят определя риска и премията, при които е склонен да работи спрямо тях. И най-вече къде е проблемът на чисто пазарен принцип застрахователят да дискриминира водачи по своя преценка спрямо историята им, състоянието на автомобила и по какъвто и да е друг относим към риска критерий?

Или, ако ще спорите, че гражданската отговорност е публична услуга, без която човек не може, и трябва да има държавно определено ценообразуване, за да няма дискриминация, застрахователите може би трябва да придобият статут на държавни предприятия с всички последствия от това? Актовете им да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, да имат задължения по Закона за достъп до обществена информация и прочее?

Не на последно място, въвеждайки това законодателно разрешение, правителството придава своеобразна правосубектност на автомобила като носител на отговорност, оттам и на задължения. Следвайки и в двете посоки древния принцип: "Комуто ползите - нему и вредите", не можем да не се запитаме дали МПС не трябва да стане също така и титуляр на определени права.

Например:

- Колата има ли процесуална дееспособност и може ли да обжалва актовете, които и се налагат?

- Ако настоящият собственик не обжалва очевидно нищожен акт, наложен спрямо колата, колата има ли право да претендира от него обезщетение за некачествено водене на нейните дела?

- Може ли автомобилът да откаже да служи на собственик с множество актове, за да запази достойнството, доброто си име и евтината си "Гражданска"?

- Трябва ли предаването за скрап да е съпроводено с амнистия или друг акт на опрощаване? Имат ли значение произходът или вероизповеданието на автомобила?

Извън шегите и закачките, очевидно е, че и с този си акт към приемане на системата "бонус-малус" мнозинството създава повече проблеми, отколкото решава. Или по-скоро прехвърля своите на шофьорите, които освен от поредния идиот на пътя ще трябва да се притесняват и от миналото на автомобила си. В това време корупцията при издаването на книжки, при пътното строителство, както и при проверките на пътя, остава незасегната.

А войната по пътищата продължава да взема своите жертви.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"