На конференция, съорганизирана от фондация "Конрад Аденауер", в присъствието на зам. главния прокурор Иван Гешев заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов обясни наскоро на публиката, че предложените от министерството промени в Наказателния кодекс, които бяха приети на първо четене в Народното събрание, са във връзка с транспонирането на Директива 2013/48  на Европейския съвет. Те имат за цел, от една страна, да се осигурят права на обвиняемите, а от друга - да се даде нов инструмент в полза на правосъдието при дела срещу организираната престъпност, стана ясно от думите на зам.-министъра (между другото бивш прокурор, неотлъчно пребиваващ до Иван Гешев по време на оперативно-следствените действия срещу КТБ, б.р.).

Всъщност проблемните директиви са три

У нас се реагира на тях чрез пакета промени в НК, чрез който се променят (по станалия любим тертип на ГЕРБ) и куп разпоредби на НПК, Закона за ДАНС и др. Едни от добилите най-печална "популярност" новости са допускане на конфискация на доста мъглявото понятие "косвена облага" и това - да могат до 48 часа по преценка на прокурора задържаните да нямат право да се свържат с близък или адвокат. Т.е. така наречените от доста скептици тайни арести. 

Кои точно са директивите, за които България трябва да синхронизира законодателството си, и какво точно синхронизираме - това беше една от темите на конференцията по проект със звучното заглавие „Организираната престъпност в България: Новите предизвикателства пред специализираните юрисдикции“.

Директива 2013/48

Тя е един от препъникамъните, за които се говори вчера. Евгени Стоянов припомни, че след години настоятелни подканяния на 26 януари т.г. Европейската комисия е изпратила становище по отношение на нарушението „нетранспониране на Директива 2013/48 от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство". Това означава, че България вече е в наказателна процедура.

За да избегнем "шамарите" на комисията, се предлага да променим и допълним чл. 55 в НПК.

Старият член безспорно звучи доста общо в частта по отношение на адвокатите: "Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право".

Сега се създава алинея 2 с безспорно завишена прецизност - че обвиняемият има право на обща информация, улесняваща избора му на защитник, има право свободно да осъществява връзка със същия, да се среща, да получава съвети и правна помощ "включително преди започване и по време на провеждане на разпита" и т.н. Красота.

Какво четем нататък в мотивите, с които се "пипа" и НПК: в съответствие със споменатата директива се изменя и допълва чл. 63 от НПК (запомнете този член). А именно - при задържане обвиняемият вече може да уведоми произволно избрано лице - не само семейство, работодател, МВнР, изредени досега в закона. Досега текстът чрез ал. 7 е създавал опция за неоснователно накърняване правата на обвиняемия да уведоми лице, което е различно от изброените - например фактическия си партньор в живота, мъдро пише законодателят. Следващата ал. 8 касае чужденците. 

Но вижте как продължават мотивите за промени в същия чл. 63:

"В следващото предложение за създаване на алинеи 9-11 се урежда допускането на т. нар. временна дерогация от правото да бъде уведомено конкретно лице за задържането и съдебният контрол върху нея. Процедурата по уведомяването на конкретно лице се предвижда да бъде отложена до 48 часа, когато е налице неотолжна необходимост."

Кой мислите ще преценява тази неотложна необходимост? В проекта буквално пише следното:

"Алинея 9. Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок от 48 часа.

Ал. 10. Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд."

Вчера зам.-министър Евгени Стоянов нищо не каза за тази необходимост - кое от написаните неща в евродиректива 2013/48 е довело до хързулването на този двусмислен и с безспорно "двойно дъно" текст в иначе прекрасните транспонации.

Според достатъчното критици на законопроекта прибягването да въпросната крайност в ограничаването на права е много ясно урегулирано в Директивата - при отдалеченост на обвиняемия в отвъдморски територии, при война, но най-вече при необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, да се предотврати нарушение в наказателно производство, да се предотврати престъпление, необходимостта от изчакване на съдебно заседание или необходимост да се защитят пострадалите от престъпление, да се предотврати унищожаването или подправянето на съществени доказателства или оказването на влияние върху свидетели.

Ето какво буквално се казва в директивата:

"Държавите членки следва ясно да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация от правата, предоставени по настоящата директива, и следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи. Всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални, строго ограничени във времето, да не се основават изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление и да не засягат справедливостта на производството като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че при разрешаване на временна дерогация съгласно настоящата директива от съдебен орган, различен от съдия или съд, актът за разрешаването на временната дерогация подлежи на съдебен контрол поне по време на съдебната фаза."

А при нас практически пише - "неотложна необходимост" и "решението се взема от прокурора". И толкоз.

ЕК настоятелно призовава България да транспонира и разпоредбите за улесняване на обмена на доказателства в рамките на ЕС и по Директива 2014/41/ЕС за европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси. За тази цел от 20 февруари е факт Законът за европейската заповед за разследване.

В мотивите към измененията на НК - разбирай и НПК, които са между първо и второ четене, се споменава и Директива 2014/42, по която също имаме процедура за нарушение. Тя касае обезпечаването на конфискациите при членове на организираната престъпност.

И тук има какво интересно да се прочете. Първо - с обширни аргументи във внесения законопроект вносителите обясняват защо в чл. 53 на НК се нормира и понятието "непряка облага". В същия ред на мисли се продължава нататък относно гражданската конфискация: обезпеченото имущество - при една вече и без друго доста улеснена процедура от страна на КПКОНПИ да се управлява именно от председателя на фамозната антикорупционна комисия.

Както се казва: на печелившите - честито! Пламен Георгиев ще може да управлява активите на Иво Прокопиев, на Миню Стайков и т.н.

За да е още по-забавно, на вчерашната конференция зам.-министърът на правосъдието призова съдиите, следователите и прокурорите да бъдат по-активни в работните групи към Министерството на правосъдието по транспониране на директивите на ЕС.