С финала за "Купа Дейвис“, в който Хърватия победи Франция, можем да кажем, че сезонът по тенис за 2018 г. приключи. Това обаче няма да е анализ на случилото се през изминалите има-няма 11 месеца, тъй като такива се изписаха вече много. По-скоро ще ви представя личните си впечатления най-вече от последните седмици, в които имах удоволствието да гледам на живо елиминационната фаза на финалния турнир от сериите на ATP, проведен за поредна година в зала "O2 арена" в Лондон.

Миналата година по това време цяла България ликуваше, след като Григор Димитров триумфира в същия турнир. По този начин записа историческо за родния тенис постижение, като не само грабна една от най-ценните титли в този спорт, а и се изкачи до номер 3 в световната ранглиста - немислим успех за българския тенис, които дотогава не бе регистрирал нито един наш представител при мъжете.

През 2018-а обаче нещата са коренно различни. Присъствието на Димитров на финалния ATP Мастърс турнир се ограничаваше до огромни, рекламни постери в "O2 арена", на които Григор държи купата в ръцете си. Както и няколко видеоклипа, които организаторите пускаха преди двубоите и по време на рекламните паузи в почивките между геймовете, в които нашият тенисист промотира надпреварата в ролята си на действащ шампион и споделя мнението си за участниците в тазгодишното събитие.

За съжаление това е всичко, което видях от Григор Димитров в Лондон, но да се надяваме, че през 2019-а той ще се върне там, където му е мястото, а именно - сред най-добрите 8 в света (ако не и по-напред).

Нека обаче се върна малко по-назад във времето - до момента, в който се роди идеята за това пътуване. Аз съм огромен фен на Роджър Федерер. И тъй като кариерата му лека-полика достига своя резонен завършек, то сметнах, че през 2018 г. може да е един от последните шансове да го гледам на живо. Турнирите от календара на ATP, в които той играе ежегодно вече не са чак толкова много. В допълнение към това посещение на някоя от надпреварите с негово участие извън Европа (Australian Open, US Open) би било прекалено скъпо.

Така в списъка останаха турнирите на Стария континент, от които Федерер е редовна част. Те обаче също не са безброй - знаете, че швейцарецът от 3 години вече не играе по клей кортовете. В крайна сметка бе най-сигурно да се заложи на един от следните турнири - "Уимбълдън", Хале, Базел и финалният "Мастърс" в Лондон.

Разбира се, посещение на свещените тревни кортове в „Ол Инглънд Клъб“ звучи страхотно, но за сметка на това е и доста трудно. Имате опция да чакате на безкрайните опашки пред билетните каси, където мнозина разпъват палатки и живеят с дни само, за да се доберат до билети за турнира. Или пък да рискувате да купите билети онлайн в деня преди мача (онлайн не се пускат предварително в продажба). Остава и вариантът да участвате в томболата, която обаче не ви гарантира, че ще се доберете до желания двубой... нито до желания корт... нито дори до желания ден, в който искате да присъствате на даден мач.

В общи линии могат да ви изтеглят за произволен ден и корт и изобщо да не видите това, което искате. Или по-вероятно - да не ви изтеглят изобщо, тъй като участниците в томболата са меко казано доста на брой. Все пак посещение на "Уимбълдън" на живо би било незабравимо изживяване за всеки фен, така че някой ден и това ще се случи. А в официалния сайт можете да прочетете повече информация за различните начини да се докопате до билети.

Така задрасках "Уимбълдън" от списъка заради липсата на каквато и да е гаранция да изпълня целта си. Следващ в списъка бе турнирът в Хале. Надпреварата в симпатичния немски град, чиито жители наброяват горе-долу тези в Бургас, играе ролята на подгряващ за великия швейцарец по пътя му към любимия "Уимбълдън". Минусът на Хале бе, че се провежда в средата на юни - точно когато стартира и "Мондиал 2018".

Базел пък на свой ред звучеше като чудесна опция. Родният град на Роджър Федерер обикновено събира доста от топ тенисистите, тъй като турнирът е от категория 500. Играчи от калибъра на Рафаел Надал и Хуан Мартин Дел Потро редовно пътуват до Швейцария през октомври, за да се борят за титлата там. За съжаление, всеобщото знание, че Федерер почти не пропуска това събитие от календара на ATP, създава голямо търсене за билети за надпреварата и талоните бяха разпродадени само за няколко часа в деня, в който бяха и пуснати в продажба. Бавната реакция от моя страна зачеркна и тази опция да видя бившия номер 1 на живо.

И в списъка с вариантите остана само турнирът на 8-те най-добри в Лондон през ноември. Също доста несигурен „залог“, защото за толкова месеци всичко можеше да се случи - контузия, спад във формата, който да изкара Федерер от топ 8 и т.н. Но в крайна сметка рискувах с билети за полуфиналите и финала. Оставаше само да чакам Маестрото да се класира и да спечели поне два мача от груповата фаза. Не звучеше невъзможно, все пак говорим за може би най-великия тенисист в историята, пък бил той и на 37 годии.

Частта с класирането за Лондон се осъществи без особено напрежение, след като Федерер постигна солидни класирания в повечето турнири, в които взе участие през годината. Така остана по-трудната и определено по-нервна част - да спечели поне две от срещите си в груповата фаза на финалния турнир.

Заданието се усложни, след като Кей Нишикори изненадващо повали носителя на 20 титли от Шлема в първия двубой. По този начин Роджър Федерер вече нямаше право на грешка срещу Доминик Тийм и Кевин Андерсън. Или щях да съм пропътувал напразно километрите до Острова.

Австриецът бе победен сравнително лесно, а преди разковничето - срещата с южноафриканеца Кевин Андерсън, се оказа, че благодарение на добро стечение на обстоятелствата в останалите мачове в групата, дори само един сет щеше да е достатъчен на швейцарската легенда за полуфинал. Федерер обаче спечели и този двубой, което ме накара да подскачам от щастие около масите в една от веригите за бързо хранене, където се оказах по време на развръзката от сблъсъка с Андерсън. Оставаше само да се надявам швейцарецът да не се подхлъзне в банята или да не заседне в асансьор преди големия ден - 17 ноември 2018 г. 

Денят обаче дойде и битови злополуки преди него явно не е имало, тъй като Роджър Федерер излезе от плът и кръв срещу Александър Зверев в първия полуфинал на финалния Мастърс. Германският тенисист се бе класирал на второ място в другата група, което му отреди да се изправи срещу швейцареца, докато в другия полуфинал щяха да мерят сили Новак Джокович и Кевин Андерсън.

Зала "O2 арена" бе изпълнена до краен предел и както навсякъде по света, за който и друг турнир се сетите, феновете на Федерер преобладаваха. Организаторите бяха измислили хитър трик, с който да мотивират реакциите на публиката, като измерваха децибелите шум, които публиката вдига. Иначе казано - след повечето по-зрелищни разигравания на екраните над корта се подаваше въпросният брояч, а когато той доближеше 90+, публиката получаваше допълнителна мотивация да изрази радостта си още по-бурно, за да прехвърли 100. Лесен трик, на който и аз се вързах. Нееднократно.

Самият мач вървеше доста равностойно, а първият сет отиваше към тайбрек, но Федерер се пропука в последния възможен момент, от което Зверев се възползва и затвори частта при първата удобна възможност - 7:5 за германеца. Правеше впечатление изключителният начин, по който сервираше Саша Зверев - първият му сервис редовно минаваше 130-135 мили в час (210-217 км/ч) и шансове пред Федерер за пробив изобщо нямаше.

В много ситуации Маестрото не успяваше да влезе в разиграване заради качественото подаване на съперника, а непредизвиканите грешки в играта му също не липсваха. Напрегнат сет, в който Александър Зверев заслужаваше малко повече успеха и резонно го достигна.

Втората част започна добре за Роджър, който беше решен да опита обрат. Ранен пробив за него, който обаче Зверев веднага успя да върне, с което изравни и геймовете. С малки изключение обаче руснакът с германски паспорт все така изглеждаше непробиваем и този път наистина се стигна до тайбрек. Почти цялата зала крещеше за Федерер във всеки удобен момент и искаше двубоят поне да достигне до трети сет. 

В средата на тайбрека обаче, при 4:3 точки за швейцареца и сервис на Зверев, се стигна до решаващ момент. Федерер върна втория сервис на опонента си и уверено влезе в разиграване, което обаче бе прекъснато по вина на едно от децата на корта, изпуснало топка по време на разиграването. Точката бе преиграна, след като Зверев забеляза инцидента и спря, а при повторно изпълнения първи сервис заби ас и изравни точките.

Цялата зала започна да освирква Саша, макар и той да не бе нарушил правилата. Роджър Федерер, явно повлиян от емоциите в арената, допусна грешка при лесно воле и по този начин подари два мачбола на своя съперник. Той реализира вторият, с което затвори и мача в 2 сета - 7:5, 7:6. Публиката не прие леко отпадането на швейцарския Маестро и не спря да освирква Зверев по време на интервюто му след края на срещата, което остави лош привкус на иначе драматичния сблъсък.

След края на двубия мнозина се запътиха към касите в опит да върнат или продадат билетите си за финала (което всъщност се оказа невъзможно), на който вече нямаше как да гледат Федерер отново. Поредното доказателство за притегателната сила, с която бившият номер 1 пълни кортовете навсякъде по света.

Другият финалист очаквано се казваше Новак Джокович, а в неделя двамата със Саша Зверев се изправиха за втори път един срещу друг само в рамките на няколко дни. При първото им противопоставяне сърбинът убедително надделя с 2:0 сета, но на финала картинката бе друга. Настоящият номер 1 в света така и не успя да влезе в мача, непредизвиканите му грешки нямаха край. Към средата на втория сет той бе записал едва 5 печеливши удара и 25 непредизвикани грешки - статистика, която ми се запечата в ума.

Зверев пък на свой ред сякаш се чувстваше непобедим след успеха си над Федерер в полуфинала. Младият талант изглежедаше непоклатим и от форхенд, и от бекхенд, а сервисите му се сипеха дори с по-голяма скорост и нерядко минаваха 140 мили в час. Пред невярващите погледи на публиката в залата финалът се оказа еднопосочен, но се разви обратно на очакванията и Джокович скоропостижно се прибра в съблекалните.

Няколко неща бих отличил след края на турнира и най-сигурното от тях е, че Александър Зверев още дълги години ще печели отличия в тура. Когато влезе в добър ритъм, изглежда, че няма сила, която да го спре. С още малко работа и с ръста, с който разполага, сервисите му спокойно могат да се доближат по качество до тези на изявените „бомбардировачи“ в лицето на Джон Иснър и Милош Раонич. С тази разлика, че началният удар далеч не е единственото оръжие на Зверев - бекхендът му изглеждаше убийствено, а играта му от форхенд също се подобрява с бързи темпове. Очаквам през 2019-а да се намеси сериозно в битката за отличията от Големия шлем.

Що се отнася до Джокович, сърбинът навярно ще запази превъзходството си още известно време, макар и да се видя за пореден път колко еднопластов тенисист е той. Волетата напрактика отсъстват от репертоара му, а играта от дъното на корта при него няма абсолютно никаква алтернатива. Когато е във форма, той успява да задуши играта на съперниците си и бавно и методично да ги преодолява със своите дълбоки удари. Видя се обаче, че срещу солиден съперник и при липса на концентрация този подход невинаги е успешен. Макар и да завършва годината под номер 1, сърбинът ще трябва да си направи точните изводи след края на иначе великолепния за него сезон.

Роджър Федерер на свой ред все още излъчва тази грация и лекота, с която сякаш прелита по корта. Разбира се, на 37 години резултатите му не могат да се мерят с тези, които постигаше в периода 2004-2007 г., но все пак класата му личи и на тази възраст. При добър жребий може би ще има шанс да се опита да добави нов голям трофей в колекцията си и през 2019 г., но това ще зависи и от моментната форма - както неговата, така и на големите му опоненти в лицето на Джокович и Надал, а дори Зверев и Дел Потро.

Заговори се, че Маестрото може да сложи край на кариерата си на следващото издание на „Лейвър къп“, което ще се проведе в Женева. Друга теория пък гласи, че швейцарецът ще остане и до олимпийските игри в Токио през 2020-а. Което и от двете да се окаже вярно (или пък някой трети вариант), за нас остава да се радваме на играта на легендарния тенисист, докато все още можем.

За Рафа Надал нямам какво толкова да кажа, тъй като той не успя да вземе участие на турнира в Лондон, но да се надяваме, че през 2019-а няма да бъде преследван от контузии и ще е познатият боец по кортовете, на когото милиони се възхищават.

Толкова по отношение на тениса през тази година. Да се надяваме, че следващата ще ни предостави още  положителни емоции и дано Григор Димитров отново ни даде повод за всеобща гордост.

Отделно от това си преследвайте мечтите, защото времето си минава, а на много от тях срокът може би вече изтича.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".