Article_top

Скандалът с изложбата с вечеря в Националната галерия не стихва - и повече от седмица в публичното пространство се обсъждат детайли около пърформанса, пърформанс ли е, след като не е обявен в сайта на галерията, защо бяха изтрити видеата, коя е авторката Ода Жон… Противно на обичайните случаи, мненията се разделиха не на два лагера, а на доста повече, хора от културата заеха различни позиции - и дори се оказаха в един лагер със свои принципни противници.

Художникът Хубен Черкелов е един от основателите на знаменитата галерия за съвременно изкуство XXL, съществувала в началото на промените, чийто кръг през годините направи някои от най-провокативните арт пърформанси у нас. Черкелов обаче - както и немалко още хора на изкуството у нас - не смята, че пърформансът-вечеря на Ода Жон е изкуство. Поканихме художника да обясни позицията си, но тъй като  живее и работи в Ню Йорк, въпросите му изпратихме по имейла.

- Присъствали ли сте на откриване на изложби с вечеря в Ню Йорк, г-н Черкелов?

Да, разбира се, присъствал съм много пъти. Но цената на тази в НХГ е в голяма диспропорция спрямо средния доход в страната. Това е разликата.

- Вие сте от групата на артистите, които не приемат вечерята на Ода Жон в Националната галерия за пърформанс, защо?

Първо, аз не съм присъствал, а и самото събитие не присъства на уеб страницата на Националната галерия. Това, което бе видяно и коментирано, е изтрито. Очевидно някой не е доволен от резултата. Може би авторката не е доволна от изпълнението, нямам представа.

- Ако присъствахте на тази вечеря-пърформанс, каква би била реакцията ви?

Бих поднесъл извиненията си и щях да напусна залата.Още преди „Излел е Делю хайдутин“.

- Не тръгна ли целият този шум от неколцина творци във Фейсбук – не стоят ли тъкмо недоволните зад това може би най-широко обсъждане на изложба в публичното пространство в последните 10 години?

Според мен това обсъждане е тръгнало от обидени хора, присъстващи на банкета. Дали са творци, или не – това не е толкова важно. След още един месец ще е и забравено. За това е Фейсбук. А и смятам, че боядисването на паметника на Червената армия е по-коментирано събитие от това. И изобщо, когато говорим за култура, нека не подреждаме кой-по-най-. Историята ще си свърши работата и без нас.

- Оказвате се на страната на фигури, артисти и издания, които принципно не приемате. Не се ли борехте срещу такъв тип профанско обсъждане на съвременното изкуство?

Боря се, когато става въпрос за изкуство. Когато говорим за банкет, езикът следва да е народен.

Нямам нищо против изложбата и скулптурата на Ода Жон – и не съм ги обсъждал, тъй като не съм ги виждал на живо. Живописта трябва да се види и преживее и мисля, че хората, които са видели картините, ги харесват.

- Един бивш културен министър откри политически аспект във вечерята-пърформанс – това е било едно буржоазно „плющене“ на кръг от „соросоиди“, наречени в този случай и „одажончета“ - какъв е вашият коментар?

Не съм съгласен с бившия министър. В случая смятам, че става въпрос за обилна почерпка с изненадка и много, ама много непрофесионален пиар, което доведе до тази неловка ситуация. Аз твърдя, че Жон и нейният екип са допуснали грешка, която продължават да правят и до днес с разделянето на публиката на знаещи и незнаещи.

- Твърдите, че тази вечеря-пърформанс не е нищо повече от вечеря – а дали участието на Марсел Дюшан с писоара в изложба през 1917 г. не е нищо повече от подигравка?

Да, за съжаление тази вечеря е много нелепа част от изложбата. Сега повечето хора възприемат картините и скулптурата само като декорация към банкета. Сравнението ви с Дюшан е в духа на разгоговорите за банкета и жълтата преса. Не е сериозно.

- Ще дам отново пример с Дюшан – след участието на писоара в изложбата, той го унищожава и от това участие остава просто снимка. Защо за вас е неприемливо, че от вечерята на Ода Жон останаха малко снимки и преди всичко приказки за нея?

Т.е. твърдите, че Ода Жон повтаря Дюшан? Не съм убеден.

- Ода Жон, всъщност, не направи ли най-трудното за българската култура след промените – накара всеки да обсъжда произведение на съвременното изкуство? Това не е ли полезно за всички български творци, не е ли обогатяващо за публиката?

Всъщност, ако хората не говореха за салами и „соросоиди“ – да. Но това не е така, спорът е за менюто и репертоара на вечерята. Не мисля, че съвременното изкуство се нуждае от подобни маньоври, за да бъде отразено от медиите. Реално няма разговор. Хората са изнервени. Кризисен пиар и присмех.

- Скандалът с вечерята-пърформанс в един момент смени посоката си. Министерството на културата в момента проверява дали и.д. директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова не съвместява поста заедно с директорския на Института за съвременно изкуство (ИСИ). Да обясним в какво се състои проблемът, ако бъде открито наличие на такъв?

- За мен има конфликт. Предстоят откупки с парите от завещанието на г-жа Маргарита Занеф – и ако трябва да са за съвременно изкуство, то няма как да подминем факта, че от 23 години Ярослава Бубнова е директор на ИСИ и е курирала предимно членовете му, пътувания… Сега, дали това е ставало през работно време, платено от данъкоплатците, може и да има значение.

Има и предостатъчно кадри от гостуванията ѝ в „Денят започва с култура“ по БНТ, където се говори за неща, различни от ставащото в „Квадрат 500“, имащи отношение към художниците от ИСИ – въпросът е дали това е ставало през работното ѝ време, дали е пътувала и работила за Института в работното време на Националната галерия… Аз отговор на тези въпроси нямам, но Министерството на културата може да има.

"Площад Славейков"

 

Скандалът с изложбата с вечеря в Националната галерия не стихва - и повече от седмица в публичното пространство се обсъждат детайли около пърформанса, пърформанс ли е, след като не е обявен в сайта на галерията, защо бяха изтрити видеата, коя е авторката Ода Жон… Противно на обичайните случаи, мненията се разделиха не на два лагера, а на доста повече, хора от културата заеха различни позиции - и дори се оказаха в един лагер със свои принципни противници.

Художникът Хубен Черкелов е един от основателите на знаменитата галерия за съвременно изкуство XXL, съществувала в началото на промените, чийто кръг през годините направи някои от най-провокативните арт пърформанси у нас. Черкелов обаче - както и немалко още хора на изкуството у нас - не смята, че пърформансът-вечеря на Ода Жон е изкуство. Поканихме художника да обясни позицията си, но тъй като  живее и работи в Ню Йорк, въпросите му изпратихме по имейла.

- Присъствали ли сте на откриване на изложби с вечеря в Ню Йорк, г-н Черкелов?

Да, разбира се, присъствал съм много пъти. Но цената на тази в НХГ е в голяма диспропорция спрямо средния доход в страната. Това е разликата.

- Вие сте от групата на артистите, които не приемат вечерята на Ода Жон в Националната галерия за пърформанс, защо?

Първо, аз не съм присъствал, а и самото събитие не присъства на уеб страницата на Националната галерия. Това, което бе видяно и коментирано, е изтрито. Очевидно някой не е доволен от резултата. Може би авторката не е доволна от изпълнението, нямам представа.

- Ако присъствахте на тази вечеря-пърформанс, каква би била реакцията ви?

Бих поднесъл извиненията си и щях да напусна залата.Още преди „Излел е Делю хайдутин“.

- Не тръгна ли целият този шум от неколцина творци във Фейсбук – не стоят ли тъкмо недоволните зад това може би най-широко обсъждане на изложба в публичното пространство в последните 10 години?

Според мен това обсъждане е тръгнало от обидени хора, присъстващи на банкета. Дали са творци, или не – това не е толкова важно. След още един месец ще е и забравено. За това е Фейсбук. А и смятам, че боядисването на паметника на Червената армия е по-коментирано събитие от това. И изобщо, когато говорим за култура, нека не подреждаме кой-по-най-. Историята ще си свърши работата и без нас.

- Оказвате се на страната на фигури, артисти и издания, които принципно не приемате. Не се ли борехте срещу такъв тип профанско обсъждане на съвременното изкуство?

Боря се, когато става въпрос за изкуство. Когато говорим за банкет, езикът следва да е народен.

Нямам нищо против изложбата и скулптурата на Ода Жон – и не съм ги обсъждал, тъй като не съм ги виждал на живо. Живописта трябва да се види и преживее и мисля, че хората, които са видели картините, ги харесват.

- Един бивш културен министър откри политически аспект във вечерята-пърформанс – това е било едно буржоазно „плющене“ на кръг от „соросоиди“, наречени в този случай и „одажончета“ - какъв е вашият коментар?

Не съм съгласен с бившия министър. В случая смятам, че става въпрос за обилна почерпка с изненадка и много, ама много непрофесионален пиар, което доведе до тази неловка ситуация. Аз твърдя, че Жон и нейният екип са допуснали грешка, която продължават да правят и до днес с разделянето на публиката на знаещи и незнаещи.

- Твърдите, че тази вечеря-пърформанс не е нищо повече от вечеря – а дали участието на Марсел Дюшан с писоара в изложба през 1917 г. не е нищо повече от подигравка?

Да, за съжаление тази вечеря е много нелепа част от изложбата. Сега повечето хора възприемат картините и скулптурата само като декорация към банкета. Сравнението ви с Дюшан е в духа на разгоговорите за банкета и жълтата преса. Не е сериозно.

- Ще дам отново пример с Дюшан – след участието на писоара в изложбата, той го унищожава и от това участие остава просто снимка. Защо за вас е неприемливо, че от вечерята на Ода Жон останаха малко снимки и преди всичко приказки за нея?

Т.е. твърдите, че Ода Жон повтаря Дюшан? Не съм убеден.

- Ода Жон, всъщност, не направи ли най-трудното за българската култура след промените – накара всеки да обсъжда произведение на съвременното изкуство? Това не е ли полезно за всички български творци, не е ли обогатяващо за публиката?

Всъщност, ако хората не говореха за салами и „соросоиди“ – да. Но това не е така, спорът е за менюто и репертоара на вечерята. Не мисля, че съвременното изкуство се нуждае от подобни маньоври, за да бъде отразено от медиите. Реално няма разговор. Хората са изнервени. Кризисен пиар и присмех.

- Скандалът с вечерята-пърформанс в един момент смени посоката си. Министерството на културата в момента проверява дали и.д. директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова не съвместява поста заедно с директорския на Института за съвременно изкуство (ИСИ). Да обясним в какво се състои проблемът, ако бъде открито наличие на такъв?

- За мен има конфликт. Предстоят откупки с парите от завещанието на г-жа Маргарита Занеф – и ако трябва да са за съвременно изкуство, то няма как да подминем факта, че от 23 години Ярослава Бубнова е директор на ИСИ и е курирала предимно членовете му, пътувания… Сега, дали това е ставало през работно време, платено от данъкоплатците, може и да има значение.

Има и предостатъчно кадри от гостуванията ѝ в „Денят започва с култура“ по БНТ, където се говори за неща, различни от ставащото в „Квадрат 500“, имащи отношение към художниците от ИСИ – въпросът е дали това е ставало през работното ѝ време, дали е пътувала и работила за Института в работното време на Националната галерия… Аз отговор на тези въпроси нямам, но Министерството на културата може да има.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?