"Една вечер звъни вратата. Звънеца чука. Отварям – нинджа! И без да каже нищо – с карате в бъбреците. Дукат съ усета, ми би два шамара с крак и един на детето в гръбначния кош! От ударната вълна отлитам на 20-30 метра. Абстрахираха децата. А човекъ го нема…"

Стана модерно у нас да ти дойдат неканени гости, но не усмихнати момчета, с бели ризки, черни панталончета и със свещени текстове в ръка. А онези другите младежи – с черните екипчета, маскирани и с тежко въоръжение. Общо взето, и двата вида влизат, щеш-нещеш, в дома ти. И двата вида търсят някой, не конкретно теб. За едните си поредният клиент. А за другите си грешка на спецакция.

През 2010 г. на 23 юли, при специализирани действия на МВР, четирима цивилни полицаи нахлуват в дома на Айсел Мустафова в Кърджали, пребиват семейството й и госта им от Турция. Оказва се, че адресът от заповедта за арест е грешен. Нищо. И на най-добрите им се случва. А и няма как да се повтори – "нашата полиция ни пази", както пее с пот на челото народният поет.

Оказва се, че генерална репетиция на акции от този род е проведена 3 месеца по-рано в София. По погрешка сили на вътрешното министерство влетяват в дома на певеца Красимир Аврамов. По разказа на "Човека Глас" той бил тръшнат на земята и загърнат със собствения му плакат. Чак когато полицаите открили прилика между печатния и печалния му образ, разбрали, че са в грешка. Явно и участие на "Евровизия" не те имунизира от подобни полицейски недоразумения.

Август, 2014 г. Град Оряхово. Тропа се настойчиво по външната врата на къщата на сем. Торбови. Няма как да са коледари – лято е. След секунди униформени разбиват няколко врати в дома на възрастните пенсионери, които тогава още спят. Опа! Оказва се, че в града има втора улица с името на Дякона. Дотук с патриотизма. Но да не бъдем черногледи. Това за четвърти път в България не може да се случи.

Уви! Ето че преди 10 дни полицията пак нахлува в погрешен дом, този път в град Козлодуй. Спец части атакуват къщата на 48-годишният Иво Иванов, който в този миг закусва с жена си преди работа. Тежковъоръжените мъже нахлуват през балкона с думите: "Ти ли си Цветомир?" и, докато чуят отговора, жилището се изпълва със спецченгета. Впоследствие се установява, че издирваният от заповедта е със същата адресна регистрация.

Уж проблемите с дуплекса останаха в ерата преди мобилните комуникации, но при мобилните групи за бързо реагиране той още е на дневен ред. От извиненията на полицията пост фактум няма много смисъл – освен, че потърпевшите не могат да изтрият спомена за 3D екшън в домовете си, случаите реално се множат.

Нещо скърца в сектор "Сигурност" – нещо повече от увиснали на пантите врати. И докато специалните екипи упражняват характерните си преимущества да неутрализират врагове като са изненадващи и бързи, добре е да наблегнат и на прецизността – ясно местонахождение на субекта, предварителни проверки и планиране до най-малкия детайл. За да не стават "смешни" акциите в медиите. За да не се повтаря драмата в Лясковец.

За да не се налага, въоръжени като нинджи, да стоим на пост в домовете си, за да си осигурим спокойствие от враг, който реално атакува, докато дълбоко спи. 

-----

Васко Мавриков е роден на 6 август 1976 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, след което работи като сценарист на „Сладко отмъщение”, водещ на „Фатално привличане”, както и репортер в предаването „Господари на ефира”, където води рубриката „Приятно ми е, Мавриков!” През 2009 г. е ководещ и комик във „Вечерното шоу на Азис”. Същата година става част от екипа на „Денят е прекрасен” по bTV. След това поема „Баркод" по ТВ7 и е продуцент на икономическата рубрика „Защо“ поNews7. За свое най-голямо постижение счита игралния филм „Корпус за бързо реагиране“ и продължението му „Корпус за бързо реагиране 2“, където е сценарист и изпълнява главната роля.

Текстът е написан специално за Клуб Z.