Намаляващите цени на енергоизточниците могат да окажат натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна, казва президентът на САЩ Доналд Тръмп в интервю за Си Ен Би Си.

Т.е., ако цената на суровия петрол падне, Путин няма да има с какво да плаща за войната и ще я прекрати.

Това предположение илюстрира фундаментално сгрешения американски подход към Русия. Водени от месианското си съзнание и собствената си логика, основана на икономическа рационалност, САЩ приемат, че тя е универсална и следователно валидна и за Русия и сегашния ѝ президент Владимир Путин. Ако свърши парѝте, ще спре и войната. Надай се, както казват в самоковско.

Въпросът тук е колко невинни украинци още трябва да загинат от руските ракети и дронове, колко украински градове, села и предприятия трябва да бъдат разрушени, докато Америка за пореден път открива Русия и за по-лесно се опитва да я пригоди към собствения си утилитаризъм.

Но ...

"Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить".*

Съмнявам се, че Тръмп е чел Тютчев или че някой от обкръжението му го е чел и цитирал на президента и че изобщо на някого от републиканците или в MAGA движението му пука за руски поет от времето на американската Гражданска война (през 1866 г. той е написал цитираните стихове).

Русия е изначално ирационална и от отказа или неспособността на САЩ и Запада да схванат това започват всички провали в отношенията им с нея.

В конкретния случай на войната в Украйна, мисленето, че икономическите мотиви са водещи за Путин, води до напълно погрешен подход. Досегашните санкции, американски и европейски, които са безпрецедентно тежки, не успяват да го спрат. Не защото руската икономика е толкова устойчива, или защото мнозинството от руснаците живеят добре. А защото Русия никога не е имала успешна икономика, използваща пълноценно гигантските ѝ природни ресурси и защото мнозинството от руснаците никога не са живели добре - не са имали никога благосъстоянието, правата и свободите, които има човекът на Запад. Руският човек и режимът му са посттоталитарно продължение на съветския, особено при реставраторската и реваншистка политика на Путин през над 20-годишното му управление.

Не знам дали Тръмп или обкръжението му са чели Достоевски ("надо страдать" - трябва да се страда) и са разбрали колко чужд е руският манталитет на философската им традиция да обясняват човешкото поведение със стремежа към намаляване на страданието и увеличаване на удоволствието.

Напротив, затягането на санкциите е възможно да подейства въздържащо и разколебаващо на част от руснаците, основно за олигарсите, чиито интереси ще бъдат засегнати, но за масата, която търпи или подкрепя Путин, те могат да имат обратния ефект - да ги мотивират не да избегнат изпитанието, а да му устоят, да докажат на Запада, че не може да ги прекърши, че те са по-силните. Последното е от особено значение за чувството им за достойнство, което САЩ и Западът като цяло системно подценяват, независимо колко извратено и ирационално може да бъде това разбиране за достойнството. Както напоследък каза говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, Русия е развила "имунитет" срещу западните санкции.

Следващ пункт в американското неразбиране на Русия е предпоставянето, че тя функционира като западна демокрация, т.е. че управляващите са отговорни пред пред управляваните и последните могат да сменят първите, ако понасят страдания или лишения заради тях - както антивоенното движение в САЩ принуди правителството да прекрати войната във Виетнам през 70-те години на миналия век. Или както недоволството от нахлуването в Ирак, накара Барак Обама да приключи с т.нар. "война срещу тероризма".  Така мислят хора, които са виждали тоталитаризъм само на кино. А благодарение на войната авторитарният режим на Путин в Русия добива все по-тоталитарни черти. Всеки тоталитарен режим се нуждае от постоянен външен враг, а още по-добре - и война, за да оправдава съществуването и действията си.

Путин не се интересува колко руснаци ще загинат във войната (за украинците не говорим, те са врагът). Всички жертви са оправдани, ако са в името на отечеството, а войната срещу Украйна е успешно представена у дома като отечествена - тя не е просто срещу "нацистите" в Киев, а срещу колективния Запад, който ги подкрепя и който масата в Русия все още възприема като извечен враг и екзистенциална заплаха. Путин започна и продължава тази война, представяйки я като сблъсък на цивилизации, който е на живот и смърт. Тук никакви икономически загуби или изгоди не могат да оправдаят компромис.

Следващият елемент на американската илюзия за Русия е, че Путин има път назад. Той няма. Всичко по-малко от победа е фатално за него - политически и дори физически. Ако отстъпи, защото Тръмп му е спрял парите, самата националистическа машина, която задейства срещу Украйна, ще го смели. Ще свърши в най-добрия случай като жалко подобие на Михаил Горбачов, когото много руснаци още смятат за "предател", огънал се пред западния натиск. Путин е диаметрална противоположност на Горбачов. Той гради властта си не върху сдобряването, а върху противопоставянето  със Запада. Приемането на сделка с Тръмп, различна от Путиновите условия, го поставя в положение на победен. А тежко на победените в Русия. Следователно сделката трябва да показва Путин като победител, а не като слабак с икономически извити ръце. Самите руснаци, които той потиска, няма да му го простят.

В началото на мандата си Тръмп се опита да предложи такава сделка. Но от една страна Русия поиска още по-голяма от предлаганата ѝ победа, от друга, тя се оказа напълно неприемлива както за украинците, така и за европейските съюзници на САЩ. Липсата на резултат позволи на Путин да печели време и да бомбардира интензивно Украйна, т.е. да повтаря все по-нагло: Колкото по-малка победа ми дадете, толкова повече ще убивам и толкова повече петрол ще продавам на Китай и Индия. Засега не се забелязва Тръмп да ги е уплашил със заканите си за наказателни мита заради вноса им на руски нефт.

Има леки признаци, че американската администрация разбира и дори внимателно намеква публично, че тя и светът имат работа не с бизнес партньор, а с военнопрестъпник и диктатор, успял да подчини на волята си изстрадал, в голямата си част деградирал и мозъчно промит народ. Такъв конфликт не се решава на масата за преговори, колкото и да се иска това на целия цивилизован свят. Той се решава на бойното поле и след това идват договорите - за капитулация. За да престане Русия да бъде заплаха, Путин трябва да бъде победен като Хитлер. 

Но жертвите можеха да намалеят и пътят към мира да бъде скъсен, ако Америка и Европа бяха използвали методите, с които спечелиха Студената война, без да пукне и една пушка, т.е. ако бяха работили с обикновените руснаци, за да подкопаят подкрепата им за режима. Те, за съжаление, ги оставиха изцяло на кремълската пропаганда (днес Вашингтон спира парѝте за "Свободна Европа") и репресия и развиваха отношения с Путин, купуваха газа и нефта му, сключваха Мински споразумения за сметка на Украйна.

Затова днес задачата "Украйна" изглежда без политическо решение. Конфликтът може да бъде замразен, но не и решен взаимноприемливо. Путин обича замразени конфликти. Те поддържат образа на външния враг и така укрепват властта му.

---

* Русия не разбираш с ум,
тя с общ аршин не се измерва:
осанката ѝ е бездън -
в Русия може само да се вярва.

(Превод от руски език Красимир Георгиев)