1. Най-вероятно Тереза Мей ще изведе британците от Европейския съюз – организирано или неорганизирано. След като спечели вота на доверие вътре в партията си, нямат право да искат смяната й следващите 12 месеца. Датата на “Брекзит” е след три месеца и половина.

2. (Следва от 1): Мей ще поеме всички преки политически последствия от процеса, независимо кой го започна, кой  и как участва в него и кой как гласува на референдума на 23 юни 2016 г.

3. Това, че остана министър-председателка и водачка на торите, не означава, че ще може да прокара сделката за “Брекзит” през Камарата на общините на 21 януари 2019 г. и че непременно ще се задържи на власт.

4. (Следва от 3): Не бива да се учудваме, ако пак отложи гласуването. Или ако дори поиска удължаване на двегодишния срок на преговорите по чл. 50. За това би й трябвало единодушното съгласие на оставащите 27 държави-членки. За да спечели нужната й подкрепа в Камарата на общините Мей трябва да докаже, че “защитната мрежа” за Северна Ирландия няма да държи за неопроделено време страната й заложник на европейските правила, в чието правене тя няма да участва след края на идния март.

5. За да спаси постовете си, Мей сама обяви, че ще се оттегли преди редовните парламентарни избори през 2022 година. Ако дотогава не ме свалите, обещавам сама да си ида, им каза тя в очевидно усилие да укроти интригите и борбите за власт в партията.

6. Не обеща обаче да се откаже от лидерството, ако по-рано вътрешната опозиция сред консерваторите помогне на лейбъристите да свалят правителството й и да предизвикат предсрочни избори.

7. (Следва от 6): Щом лидерството й не може да бъде оспорвано и ако не реши сама да го отстъпи на друг, в случай на предсрочни избори Мей ще може да влияе на подбора на кандидатите и евентуално да разчисти противниците си сред консерваторите. В кампанията за предсрочните избори през 2017 година тя направи процеса по-централизиран, а и преди това Щабът на кампаниите на консерваторите (Conservative Campaign Headquarters – CCHQ) играеше важна роля в него.

8. След 21 януари 2019 г. са възможни поне три сценария: подреден Брекзит с преходен период и договаряне на бъдещите отношения с ЕС; хаотичен Брекзит без споразумение, много вероятно – с падане на консервативното правителство и нови избори; отлагане на “Брекзит” с продължаване на преговорите или нов референдум за британското членство в ЕС. Съдът на ЕС постанови на 10 декември 2018 г., че Обединеното кралство може едностранно да спре “Брекзит”, оттегляйки молбата си по член 50 от Лисабонския договор. За това не му е нужно съгласието нито на останалите държави членки, нито на европейските институции, стига молбата за оттегляне да е одобрена от британския парламент и да е подадена преди датата на Брекзит, т.е. в рамките на двете години от подаването й.

9. Най-предвидимо бъдещето изглежда при първия сценарий. Миналото обаче ни казва, че това не е достатъчно той да бъде избран.

Други текстове от автора можете да прочетете тук.