Руският президент Владимир Путин засилва натиска си над украинското правителство. Той призова за преговори между Киев и проруските сепаратисти в Донецка и Луганска области "за политическата организация на обществото и държавното устройство в Югоизточна Украйна". "Съществените предметни преговори" трябва да започнат "незабавно", каза Путин в телевизионно интервю.

След като изказванията на Путин бяха публикувани от информационните агенции, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че президентът нямал предвид независимост на източните региони. "Това е абсолютно неправилна интерпретация." Ставало дума за "преговори", които трябвало да определят отношенията на Киев с източните региони. "Новору̀сия" - това названия на източните региони в Украйна използват сепаратистите и Москва - трябвало да остане част от Украйна.

Въпреки това заявеното искане на сепаратистите ще си остане независимостта на регионите. Преди две седмици "премиерът" на "Донецката народна република" Александър Захарченко заяви, че преговорите с Киев могат да започнат едва тогава, когато "народните републики" бъдат признати за независими държави. Другият бунтовнически лидер Павел Губарев заяви пред руския канал "Лайф нюз", че очаква от Киев "текущ дневен ред" и отстъпки.

Москва иска да използва Източна Украйна като инструмент за влияние върху прозападното правителство в Киев или да го доведе до провал заради катастрофалната ситуация в страната. Русия оказва и икономическо влияние върху Киев. В телевизионно интервю Путин каза, че Киев трябва да се безпокои за предстоящата зима. Той намеква, че газовият спор между Украйна и Русия още не е разрешен.

Путин отново отхвърли обвиненията, че Москва разпалва и поддържа конфликта. "Би следвало да се очаква, че Русия няма да остане равнодушна, когато хората биват разстрелвани на практика от упор", каза той. Но той има предвид не страната, а "руския народ". Конфликтът е "естествена среда на хората, които живеят там и се борят за своите права" върху смяната на властта в Киев през февруари.

Непосредствено преди началото на срещата на НАТО тази седмица в Уелс съществуват разногласия в западния отбранителен съюз по повод бъдещия курс към Москва, имайки предвид новата заплаха от страна на Русия. В Брюксел критикуват най-вече Германия. Била прекалено нерешителна, прекалено неотстъпчива - така звучат обвиненията. Особено са разочаровани от Берлин източноевропейците и прибалтийците. Те чувстват заплаха от страна на Русия и очакват от канцлерката Ангела Меркел повече подкрепа и по-голям натиск върху Москва.

Британски боен самолет "Тайфун" лети над военновъздушната база в Шауляй, Литва.

Въпреки всички спорове, на срещата алиансът ще се споразумее за радикална промяна на курса. За първи път в своята история НАТО, вероятно за дълго време, ще разположи войски в Източна Европа. Досега 28-те съюзника се въздържаха от това, за да не предизвикват Москва. Планирани са пет нови бази в Прибалтика, Румъния и Полша. По данни на в. "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг" там ще бъдат разположени постоянно от 300 до 600 войници. Според информация на в. "Ди Велт" явно става дума не за бойни подразделения, а за така наречените войски за поддръжка. Те трябва да планират и подготвят ученията. В същото време те ще служат в качеството на "координатор" за реформираните сили за бързо реагиране на НАТО. Тези сили ще действат значително по-бързо, отколкото преди, и по данни на военните стратези на НАТО "най-много за два дни" ще могат да дойдат на помощ на партньора, който е под заплаха. Новите войски за поддръжка в Прибалтика и Източна Европа трябва да бъдат запълнени с войници от различни народности и постоянно да се сменят.

Алиансът смята, че чрез новата си концепция не нарушава договореностите от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., който изключва "постоянно разполагане на съществени бойни сили". Въпреки това никога не е било определено какво означават думите "постоянно" и "съществени". Във всички случаи разполагането на постоянни войски би било нарушение на забраната. Такава крачка искат преди всичко източноевропейците и прибалтийците. Те настояват за надеждно сдържане и готовност за отбрана.

До ден днешен Германия трудно се справя с новото споразумение за разполагането на войски. Във всички случаи Берлин сега иска да се убеди, че Основополагащият акт НАТО-Русия няма да бъде нарушен. Москва трябва да бъде дразнена колкото се може по-малко и да не й бъде даван повод за по-нататъшна агресия.

Нерешително напредват и дебатите по повод новите икономически санкции на ЕС. "Съвсем неприемливо е, че руски войници се намират на украинска територия", каза британският премиер Дейвид Камерън на срещата на ЕС през уикенда. Но как да се реагира? Някои прибалтийски и източноевропейски страни настояват Украйна да бъде подкрепена с оръжие. "Русия на практика е в състояние на война с Украйна. Ние трябва да подкрепим Украйна във Военен план", каза Далия Грибаускайте, президентката на Литва. Меркел изключва това. "При всички случаи Германия няма да праща никакво оръжие", каза тя, като изтъкна, че не може да говори от името на всички. Казано по-просто, съществува потребност от обяснения.

Има също така разногласия във вижданията за по-нататъшни санкции. "Ако днешното състояние се задържи или изострянето продължи, тогава ще има консултации за нови санкции", каза канцлерката в типичния си стил. Сега се обсъждат затрудняване на достъпа на други руски банки до финансовите пазари в ЕС. Планирани са забрани за влизане и блокиране на сметки на лидерите на сепаратистите в Източна Украйна. Но по думите на Меркел трябва също да бъдат обсъдени санкции в енергийната сфера. Тогава вече ще бъде трудно. Правителствата от ЕС имат значителни разногласия по повод съдържанието и обхвата на санкциите в енергийната сфера.

--------------------------------------------

Авторът е германски журналист, кореспондент в Брюксел на в. "Ди Велт", специалист по въпросите на ЕС и НАТО.