Все по-нестабилната политическа стабилност

Колкото повече властта говореше за политическа стабилност, толкова по-нестабилна ставаше политическата ситуация. Така може да се обобщи политическата 2018 г. Разломите в българската политика, пропастта между избиратели и избраници винаги са били огромни. До степен да застрашават вярата в представителната демокрация като цяло.

През последната година обаче се появи огромна пукнатина по още една линия. Всички социолози, включително близките до БСП, признават, че голямото мнозинство от българите продължават да са убедени привърженици на ЕС и НАТО. Въпреки всичката пропаганда, въпреки цялата хибридна война, въпреки всички услужливи представители по политическите върхове на евразийската кауза у нас.

Оказа се обаче, че в парламента няма нито една партия, която да е с твърда евроатлантическа ориентация, без уговорки и без компромиси. И без да обяснява как трябва да сме мост между Русия и ЕС, а да заявява ясно и категорично, че ние сме част от ЕС и това е.

Маската падна

Едно от запомнящите се събития през отминалата година бе, че маската на ГЕРБ като партия, която стои на твърди евроатлантически позиции, окончателно падна. Гражданите за европейско развитие се оказаха граждани за евразийско развитие. По ирония на съдбата това стана безпощадно ясно в годината на първото ни европредседателство. Голямата гордост на властта.

Правителството ни отказа да изгони руски дипломати заради казуса „Скрипал”, както направиха почти всички държави от ЕС, включително най-големите. Бойко Борисов обясни, че няма достатъчно доказателства. Всъщност може и да е прав за себе си, тъй като нищо чудно партньорските служби да не са му споделили тези доказателства. Известно е, че доверието на западните служби към нашите не е особено високо, тъй като те все още имат репутацията на филиал на Кремъл. След няколко месеца обаче се появиха достатъчно доказателства, които бяха оповестени официално. Промяна в българската позиция и досега няма.

Неслучайно се появи вицът, че на Запад правителствата обмислят дали да изгонят руски дипломати, а в България руските дипломати обмислят дали да изгонят правителството.

В интерес на истината трябва да се изтъкне, че това решение на кабинета предизвика възмущение у част от парламентарната група на ГЕРБ. То обаче си остана кулоарно. И няма как да бъде различно, след като основната управляваща партия е всичко друго, но не и демократична формация, в която всеки може да изразява свободно своето мнение.

Наколенки пред Москва

Малко след това Борисов направи запомнящо се посещение в Москва. По време на тази визита той реализира такава наколенка пред Владимир Путин, каквато дори Георги Първанов с прословутия си „Голям шлем“ не е правил. Борисов се извини на Путин за това, че България се отказа от „Южен поток”.

„Много съм благодарен, че не ни се сърдят по този повод. По-големият брат винаги прощава”, каза Борисов, докато Путин гледаше с видимо презрение неговото и на цяла България унижение.

Известно е, че „Южен поток” бе спрян, тъй като не отговаряше на т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС, изискващ Русия да допусне до тръбата и други транзитьори. Това изискване е и напълно в съзвучие с българските национални интереси, тъй като един от най-големите ни проблеми е тоталната ни енергийна зависимост от Русия. Отделно имаше съмнения, че покрай проекта са нарушени европейските правила за конкуренция и обществени поръчки в полза на #КОЙ? На Делян Пеевски, разбира се. Въпреки всичко това обаче Борисов намери достатъчно основания да се извини на Путин.

Евразийският завой на Борисов не приключи дотук. ГЕРБ се обяви в защита на премиера на Унгария Виктор Орбан, срещу когото ЕК започна процедура, която би могла да завърши с отнемане на гласа на Будапеща в ЕС. Процедурата е заради действия, които нарушават гражданските свободи, засягат неприкосновенността на съдебната власт и свободата на медиите. Всъщност, от друга страна, може би е съвсем нормално ГЕРБ да подкрепя Орбан. В крайна сметка трите правителства на Борисов също биха могли да бъдат упрекнати по горните три показателя. Нищо че ЕК не е започнала срещу България процедура, подобна на унгарската.

Корпулентна зависимост

Мнозина твърдят, че в парламента все пак има една партия, която е с твърди евроатлантически позиции, а именно ДПС. Факт е, че по някои теми движението се оказа по-евроатлантическо от ГЕРБ. Партията например не подкрепи Орбан в спора му с ЕК.

Твърдението, че ДПС е евроатлантическа формация, обаче е доста трудно доказуемо. Все пак в парламентарните редици на тази партия е именно Пеевски. Неговата корпулентна фигура е символът на тоталната зависимост на съдебната власт от олигархичните задкулисни политико-икономически кръгове у нас. Пеевски е символът на пропадането на България по отношение на свободата на словото – факт, който бе отбелязан и в последния мониторингов доклад на ЕК. Той олицетворява факта, че България все още е само формален, но не и реален член на ЕС.

Единствената парламентарна партия, която се осмели да изтъкне, че защитаването на интересите на Русия не е патриотизъм, бе НФСБ. Това стана покрай поредицата конфликти, които тази партия имаше с „Атака”, и по-специално с нейния лидер Волен Сидеров. НФСБ и неговият лидер Валери Симеонов обаче се компрометираха твърде много с непремерени публични изказвания. И заради тези изказвания трудно ще пожънат политически дивиденти заради борбата си срещу евразийщината.

Що се отнася до БСП, то тази партия никога не е била подозирана в привързаност към ЕС и НАТО. В интерес на истината трябва да се отбележи, че лидерът на ПЕС и бивш лидер на БСП Сергей Станишев подкрепи санкциите срещу Орбан. Като цяло обаче БСП обикновено бе на едно мнение с ГЕРБ по въпрос, касаещи евроатлантическата ни интеграция – както външни, така и вътрешни. И по тази причина партията няма как да бъде възприемана като опозиция и алтернатива на ГЕРБ. Независимо от кресливото поведение на Корнелия Нинова и останалите депутати от парламентарната трибуна. Независимо от всички критики и хули по адрес на ГЕРБ, които се чуваха почти всеки ден.

Народни изедници

БСП обаче има и един по-голям проблем. По време на третия кабинет на Борисов у нас върви нещо като социалистическа революция. Обществото все по-активно започна да протестира срещу ниските доходи и високите цени, като през последните месеци имаше и гражданско неподчинение, блокиране на улици, булеварди, магистрали, ГКПП-та и т.н.

На „Позитано” 20 обаче нямат никакъв шанс да се възползват от тази по същество лява вълна. И обяснението е просто – в тази партия има твърде много „народни изедници” и тя твърде често е подкрепяла бизнеса, а не пролетариата. БСП няма как да убеди никого, че е истинска лява и социалистическа партия.

Събитията от 1944 г. не са истинска социалистическа революция. Най-малкото защото по това време българското общество е било предимно селско. Събитията от последните месеци обаче много напомнят на точно такава революция, тъй като хората на наемния труд у нас вече са достатъчно много. И те търсят своите права. Българските комунисти/социалисти успяха да докопат властта по време на фалшивата социалистическа революция с помощта на СССР.

Сега обаче очевидно ще пропуснат истинската социалистическа революция, която просто ще ги подмине.

Друг голям дефицит на българската политика, който продължава да се задълбочава, е липсата на класическо дясно и класическо ляво. Не става дума само за етикета. У нас няма истинска дясна партия, за която приоритет да бъде разумното харчене на парите на данъкоплатците чрез поддържане на малка, но ефективна администрация. Няма и истинска лява партия, която да отстоява интересите на хората на труда срещу интересите на хората на капитала. Твърдението, че дясното и лявото са остарели и неактуални понятия, е невярно. То работи само и единствено в полза на задкулисната олигархия. Напротив – именно наличието на истинска десница и истинска левица и политическото съперничество между тях е най-добрият начин за постигане на социално-икономическо развитие.

Поредно обединение

Като стана дума за десница, трябва да се отбележи, че през тази година автентичната десница/демократичната общност за пореден път започна процес на обединение, след като преди това за пореден път се беше разпаднала на съставните си части.

Твърде е възможно при следващи парламентарни избори, които нищо чудно да са предсрочни, да има представители на това политическо пространство в парламента. Едва ли обаче може да се очаква някакъв по-голям успех от прескачането на бариерата от 4%.

Политиците в десницата продължават да бъдат твърде разединени, да не знаят какво точно искат и още по-малко как да го постигнат. Интересът на избирателя към тях се дължи само и единствено на това, че те са единствените, които не правят никакви компромиси с евроатлантическата ориентация на България. Това не е малко, но не е и достатъчно за сериозен политически успех.

Не е трудно да се прогнозира какво ни очаква през следващата година. ГЕРБ е тотално компрометирана партия, но за съжаление все още няма нейна реална алтернатива, която да е добре организирана и да увлече избирателите след себе си. Очевидно е, че още дълго ще трябва да търпим премиерстването на Бойко Борисов. Трудно може да се очаква, че той би могъл да се промени и да откликне на желанието на хората за коренна промяна в управленските системи. Борисов или е загубил своето чувство за реакция, или пък е твърде зависим от задкулисието, за да промени нещо, дори да го иска.

Затова продължаваме напред с още от същото.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.