Животът ме чу и ми се присмя. При едно от поредните улични нападения си казах: Как пък не можаха да попаднат на командос?! Е, попаднаха.

Вижте колко сериозно звучи: „Един мъж бе пребит от двама мъже.“ Точно на обратния край на сериозното обаче звучи следното: „33-годишен командос от бригада „Специални сили“ бе пребит от две циганчета.“ Вие преценете кое е по-близо до истината. За мен по-вярно е второто, колкото и лош вкус да е в този момент да се търсят такива отсенки. Ненапразно колегите на бития стократно обявиха, че е бил нападнат в гръб, а информациите престанаха да съобщават възрастта на побойниците – на 17 и 21 години. Толкова по този въпрос, свързан с бойната подготовка на командосите, които по любителската ми представа би трябвало да могат да се отбраняват от улични гамени, независимо дали са нападнати в профил или в анфас. Извинете за неспазването на обратната политкоректност, която е толкова неуместна, колкото и самата политкоректност в случая.

Много е неприятно да си го признаем, но ако циганите пребиват полицаи, когато те отиват по сигнал за силна музика, или командоси, с които се спречкват на пътя, нещо не е наред както при циганите, така и при полицаите и командосите. И не ми излизайте с лицемерието, че полицаите и командосите не посягат от респект към Българския хелзинкски комитет. Всички знаем, че полицаи бият цигани, само че в ареста, под покрива на полицията – съжалявам, ако тези истини не ви изглеждат благоприлични, но те не стават по-приятни, ако ги премълчаваме.

Но не е това най-важното. Пребитият случайно е командос, можеше да бъде обикновен цивилен човечец. Щеше да се случи същото и реакцията щеше да е същата. Събират се едни хора под знамена, крещят „българи юнаци“, пеят хайдушки песни и тръгват към циганската махала. Часове по-късно пристигат журналистите и започват директни телевизионни включвания с настояване от протестиращите да се съборят незаконните цигански къщи. Ето тук вече започва важното.

Престъплението във Войводиново е извършено от двама души. Те са известни, задържани. Оттук нататък остава бързо и точно да се задействат следствие, прокуратура, съд, място за задържане на лишените от свобода. Това е пътят на справедливостта в едно нормално общество, то разчита на правомощията и компетентността на институциите, които съществуват, за да раздават възмездие от името на пострадалия и да пораждат доверие у всички останали членове на обществото. В цялата тази идеална картинка на добре устроената система за справедливост не фигурират никакви къщи. Само че в общество, което е наясно, че системата за справедливост е много далеч от идеалната, предпочитат да се хванат за нещо, което за разлика от справедливостта съществува съвсем реално – незаконни къщи.

Незаконни къщи във Войводиново, оказва се, има от двайсет години. Винаги е имало и навсякъде има. Като изследовател на този въпрос не съм виждала по-категорично и делово решение от записаното в протоколната книга от първата година на съществуването на Сливенската община (1878 година!). Там е записано, че общината е решила да щрафува (глоби) 17 стопани, които не са премели пред къщите си, и да събори две цигански къщи, които започнали да се строят без „дозволение“. Още докато се строят, а не след двайсет години. И защото не са имали „дозволение“, а не защото някой си набил друг.

Когато липсва деловото отношение, то започва да се замества с всякакви неща. Включително и с фолклорни измислици, за които винаги ще се намери някой наоколо, който бил сигурен, че е истина. Такава е измислицата за цигански махали, изравнени със земята от побеснял военен. Обикновено разказът започва с това как някой от гетото се спречкал с него и… "…че като взел оня ми ти военен един танк, къща над земята не останало“. Чувала съм го за Пазарджик, Пловдив и за поне още две-три града, а това не се е случвало в нито един. Но мечтата да се затрие гетото от лицето на земята е толкова устойчива в плана за отмъщение, че бе възприета и от партийните централи. Да се съборят няколко незаконни ромски постройки винаги е печеливш вариант пред избори, при криза, за отвличане на внимание, за пренасочване на гнева и други групови манипулации.

Манипулациите могат да бъдат групови, но правата и задълженията в нормалното общество не са. Те са лични. Ако някой е извършил престъпление – той трябва да бъде наказан за престъплението. Ако друг строи незаконно къща – тя трябва да бъде премахната, защото не е спазен законът. Но да бъдат съборени къщите на едни хора заради някой, който набил друг? Такъв подход нито връща справедливостта, нито поражда доверие у обществото. Това е чисто и просто сляпо отмъщение – поради пълно безсилие на властта да се справи с престъпността, тя злоупотребява с власт.

Но постройките така или иначе са незаконни, ще кажете. Точно така, от двайсет години. И е трябвало да бъдат премахнати още когато е започнал строежът или в някоя от следващите двайсет години. А не да бъдат държани като застраховка на властта при случаи, в които тя иска да покаже сила, тъй като е безпомощна да раздаде справедливост.

Незаконните постройки, каквито има във всяко гето, се превърнаха в коз, който властта вади от ръкава си всеки път когато има някакъв конкретен проблем, вместо решение на самия проблем. Не е важно, че хората от незаконните постройки нямат нищо общо с извършения побой, важното е да бъде удовлетворено чувството за мъст, важното е да се покаже кой кара влакчето. Де да беше толкова решителна властта в останалите проблеми на гетото – да вкара децата в училището, да разследва и постави на мястото им лихварите, да сложи юздите на медиаторите за ромски гласове преди и по време на избори, да изкорени сивата икономика, да прибере дистрибуторите на дрога, да респектира сутеньорите. Това би било истинско решение на проблемите. Сегашното мятане на обобщаващи реплики от страна на министър Каракачанов не решава ничий друг проблем освен неговия собствен – замазване на пукнатините в рейтинга му след скандала с продажбата на български паспорти.

На третия ден след побоя бе официално съобщено, че във Войводиново са съборени първите четири опасни, цитирам – опасни къщи. Колко опасни? От колко време опасни? В името на безопасността ли са съборени? Предстои събарянето на други няколко. Толкова сме се оплели в лицемерието си и в имитацията на решаването на проблемите, че вече не можем да намираме дори приблизително точните думи.

А нещата всъщност са много прости. Децата от гетата трябва да са в училище. Майките и бащите им трябва да са на работа. Всяко престъпление трябва да се наказва бързо и съразмерно. Законът трябва да се прилага за всички. На това място обикновено ме питат: Е как да стане това? Ето така: като не се мисли за гетата като за ресурс на имидж и изборни гласове, а като за един от най-тежките проблеми, които могат да затрупат всичко и всички.

"Редута"