Не съм гледал онова, което Пловдив е предложил на 12 януари, защото не е представлявало приоритет за мен, след като приятели са ми казвали за невъобразими проблеми, безвкусица, непрофесионализъм и корупция в този град. А и не съм аз компетентен да се произнасям от името на обществото за творческите достойнства на самото мероприятие.

Още повече че моят вкус - сигурно заради консерватизма и мрънкането на възрастта - очевидно се разминава с някои съвременни еталони за артистично майсторство. Препоръчаха ми, да речем, наши 2-3 нови филма, а аз едвам ги издържах до средата. Няма го реалния живот с реалните проблеми, някакви изкуствени замисли и дълбокомъдри напъни без капчица живец. Лично мнение. 

По какво ще разбират и научават младите след четвърт век в какво мрачно време на безпътица и застой сме живели ние сега - през последните десетина години?

Къде са дълбоките и задълбочаващи се грижи и болки на живота ни, на страната ни?

Застой, намазан с фондьотен, за да мине за стабилност.

А когато има нещо нелошо като идея, повечето артисти говорят като при театрално представление, но с изкуствена интонация, с натренирани жестове и банални гримаси, така че ме облъхва изкуственост.

Да допълня, че понякога в театрите се псува яко и в съзнанието ми остава не съдържанието, в което може би има нещо значимо, а попсувването... Лично мнение - пак да го кажа - на неспециалист.
Моето усещане на все пак доста четящ книги и постоянно гледащ филми човек е, че напоследък родната ни действителност не ражда нищо талантливо, запомнящо се, хващащо за душата, насълзяващо сетивата. 

Живеем в безвремие, опираме се на творци, които са станали такива доста отдавна. Една постоянна Валя Балканска – много я харесвах, но тя пее едно и също по един и същи начин поне 20 години. Жива и здрава да е, голяма е. Но е като извадена от миналото. Тя не го заслужава това мое усещане, но като я видя и чуя, до обонянието ми се донася миризма на нафталин.

Това правим ние – вадим някой и друг Майстор от миналото, но той все пак е като от миналото. Той е в миналото. Той е миналото.

Сякаш сме в етнографски музей. Влезте в етнографски музей - ще усетите миризмата. Миризмата на минало.

И патриотизмът ни е с етнографски привкус – дрънчат кукери, пеят се кога зашумят буките, вият се мъжки хора в ледени води. Днес! Днес? 

Днес – когато дори вече на близо 100 години самият Кисинджър се вълнува от въздействието и влиянието на изкуствения интелект върху човечеството!

Живеем си ние в безвремие. Талантите бягат като дявол от тамян от днешната власт с нейните принизени потребности и издребняващо светоусещане, с нейните скъсени, всекидневно орязвани хоризонти – с визия до носа и с виждане до пъпа. За Твореца не е престижно да го свързват с днешната власт. Защото за Твореца животът е във Времето, а смъртта - в Безвремието.

Затова и се натъкваме постоянно на сурогати и имитации на изкуство със съмнителен вкус и блудкав привкус. Или на някакъв етнографски фундаментализъм, на едно към едно с миналото. А както казах, миналото винаги е минало и е отминало.

Да напомня отново, че написаното тук е само и единствено лично мнение.

Уморен и посърнал се питам - защо има толкова убожество, толкова неестетичност, толкова непрофесионализъм, толкова симулации на стойност, от която няма нищо да остане след десетина години дори, камо ли след десетина десетилетия? 

Как защо? 

Защото способните хора се спасяват – спасяват се или в чужбина, или от тези, които са на власт. Уважаващият себе си човек, ако не е хептен огладнял и изпаднал, той гледа да се опази от днешните властимащи. Той чувства, че те не го заслужават, че бидейки с тях, ще хвърли сянка върху името си. За твореца, за професионалиста, за можещия, за знаещия не е престижно да го свързват с днешната власт.

Затова такава ни става околната среда с плочките и с пътищата, с постройките и с проектите. Затова предлагаме нелепи теменужени шевици, скъпи измишльотини и най-много отработени, проверени още през соца, просмукани от насталгия към все същото соц някога стереотипи и сантименти. Но нищо повече от това. Нищо повече от това, но и много по-слабо и непрофесионално оттогава.
Моля за снизхождение към личното ми мнение!

Лично мнение на човек, който се тревожи с болка за България - че тя затъва в застой, залинява в безвремие, не цени креативността, не обича младите, не уважава способните, не дава път на талантите.
Завръща се у нас псевдокултурата на хоремага, на бабаитството като гротескно отношение към традицията, на машиналното рутинно парадиране с ритуалите, на вечното от Витоша по-високо нема, на арт чалгата и дори на самата чалга.

Когато по върховете на държавата няма визионери, таланти, творци, стратези, то и надолу всичко става прекалено обикновено, лишено от размах на мисълта, от подем на творчеството, от разгръщане на индивидуалността, от празник на истинската култура. Всички те са изместени от ерзаца, от шаблона, от закостенелостта именно като криво разбрана традиция, от останалата без душа, без дъх и без дух банална и лишена от фантазия и емоция ритуалност. 

Всичко ще заприлича на един подпийнал местен властови тартор, навлякъл някаква натруфена, само на пръв поглед приличаща на автентична кукерска маска и топнал родолюбиво срамните си части в студените води на Безвремието, на спрялото Време. Убряяя, дебряяя, те това е патриотизъм, те това е култура! 

А аз само наивно споделям личното си мнение, че:

Патриотизъм днес е това – да работиш за съвременна, нормална, демократична, развиваща се България, България на модерните комуникационни и информационни технологии, на най-актуалните дебати за настоящето и бъдещето на човешката цивилизация - България, от която младите не емигрират навън от нейната територия и в която старите не емигрират навътре в себе си.

И че:

Култура днес е това - да създаваш духовност и одухотвореност, които оставят материални следи във и за Бъдещето и правят хората по-просветени, по-образовани, по-мислещи, по-отговорни, по-възпитани и по-креативни, вместо да стават все по-унили, по-отчаяни, по-обезверени, по-затъпяващи в безпътно битие и все по-търкащи лотарийни талони до умопомрачение и като единствена и последна тяхна надежда да се оправят и за един миг да решат всичките си екзистенциални, сиреч насъщни проблеми...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.