Ad Config - Website header

 

Article_top

 Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си тръгна от Белград след еднодневна визита. И макар еуфорията от „политическото събитие на годината“ все още да не е отминала, за Сърбия остават пет ключови въпроса, подчертават в редакцията на електронното издание на белградския Blic, цитиран от "Фокус".

1) Какво да кажем за ЕС?

Посещението на Путин само по себе си не е непреодолим проблем за отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но е по-трудно да се обясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки предвид сътрудничеството между Сърбия и Русия, трудно е да си представим, че преди всичко балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „спомените от Студената война", ще проявят разбиране за същественото сближаване на Сърбия със ЕС. Какво ни остава в този случай? Има надежда, че отношенията между Русия и ЕС в крайна сметка ще се подобрят. В един посложен вариант Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като вид натиск върху ЕС: ако не ни искате, други ни искат. Но това е рискован ход с непредвидими последствия.

2) Струва ли си руската икономическа помощ?

Сърбия се нуждае от помощ и сътрудничество, което може да получи. Русия е огромен и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани споразумения и договори, особено тези в железопътния сектор, имат потенциал, поне на хартия. Въпреки това основата на развитието на Сърбия е все още икономическите връзки с ЕС, най-големият ни търговски партньор. Страна, в която средната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на икономиката на държава, в която средната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и сила за установяване на икономически отношения с ЕС и в същото време да използва близостта си с Русия и потенциала на руския пазар?

3) Какво ще стане с руския център в Ниш?

Руснаците го наричат хуманитарен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше публично споменат по време на посещението на Путин.

Интересно съвпадение. Сръбският президент Александър Вучич досега се съпротивляваше упорито и силно на настояването на Москва, че на работниците на руския център в Ниш трябва да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?

4) Колко разделена е Сърбия?

Не е проблем, че Сърбия е разделена на проруско мнозинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделението достига до черните дълбочини на отворена, сляпа омраза към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще трябва да се примири с биполярния си характер, ако иска да продължи напред. Което не означава, че трябва да се предадем. Вече взимаме най-доброто от емоционалните отношения с Русия и практическата връзка със САЩ и Европейския съюз. Компромис! И предпоставка за това е ключовите фигури на двете усукани течения да развиват поне минимално ниво на съществено разбиране за мотивацията на другата страна.

5) Къде е, какво прави гражданската опозиция?

Опозиционната „Двери“ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от посещението на Путин, но само защото не бяха на мястото на Вучич. Мълчанието на лидерите е онова, което остана от гражданската опозиция. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се премести вдясно. Сърбия се нуждае от стабилност и баланс, което означава ясно дефинирани политически течения, основани на идеята за умерена левица и граждански център. И не само дефинирани, но и силни; опции, които имат идеали и не се страхуват да ги покажат.  

 

 Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си тръгна от Белград след еднодневна визита. И макар еуфорията от „политическото събитие на годината“ все още да не е отминала, за Сърбия остават пет ключови въпроса, подчертават в редакцията на електронното издание на белградския Blic, цитиран от "Фокус".

1) Какво да кажем за ЕС?

Посещението на Путин само по себе си не е непреодолим проблем за отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но е по-трудно да се обясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки предвид сътрудничеството между Сърбия и Русия, трудно е да си представим, че преди всичко балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „спомените от Студената война", ще проявят разбиране за същественото сближаване на Сърбия със ЕС. Какво ни остава в този случай? Има надежда, че отношенията между Русия и ЕС в крайна сметка ще се подобрят. В един посложен вариант Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като вид натиск върху ЕС: ако не ни искате, други ни искат. Но това е рискован ход с непредвидими последствия.

2) Струва ли си руската икономическа помощ?

Сърбия се нуждае от помощ и сътрудничество, което може да получи. Русия е огромен и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани споразумения и договори, особено тези в железопътния сектор, имат потенциал, поне на хартия. Въпреки това основата на развитието на Сърбия е все още икономическите връзки с ЕС, най-големият ни търговски партньор. Страна, в която средната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на икономиката на държава, в която средната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и сила за установяване на икономически отношения с ЕС и в същото време да използва близостта си с Русия и потенциала на руския пазар?

3) Какво ще стане с руския център в Ниш?

Руснаците го наричат хуманитарен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше публично споменат по време на посещението на Путин.

Интересно съвпадение. Сръбският президент Александър Вучич досега се съпротивляваше упорито и силно на настояването на Москва, че на работниците на руския център в Ниш трябва да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?

4) Колко разделена е Сърбия?

Не е проблем, че Сърбия е разделена на проруско мнозинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделението достига до черните дълбочини на отворена, сляпа омраза към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще трябва да се примири с биполярния си характер, ако иска да продължи напред. Което не означава, че трябва да се предадем. Вече взимаме най-доброто от емоционалните отношения с Русия и практическата връзка със САЩ и Европейския съюз. Компромис! И предпоставка за това е ключовите фигури на двете усукани течения да развиват поне минимално ниво на съществено разбиране за мотивацията на другата страна.

5) Къде е, какво прави гражданската опозиция?

Опозиционната „Двери“ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от посещението на Путин, но само защото не бяха на мястото на Вучич. Мълчанието на лидерите е онова, което остана от гражданската опозиция. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се премести вдясно. Сърбия се нуждае от стабилност и баланс, което означава ясно дефинирани политически течения, основани на идеята за умерена левица и граждански център. И не само дефинирани, но и силни; опции, които имат идеали и не се страхуват да ги покажат.  

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да постъпи Брюксел, след като Великобритания гласува да не напуска Европейския съюз без сделка?