Article_top

Франция въвежда данък върху ГАФА (Гугъл, Амазон, Фейсбук и Епъл), съобщи финансовият й министър Брюно Льо Мер.

Това се очакваше. Париж предупреди, че ще въведе налога, ако държавите членки на ЕС не се споразумеят да го приемат не европейско ниво.
Както често се случва, те не се споразумяха. Някои смятат, че обратният му ефект, евентуално търговско отмъщение от страна на САЩ, ще надвиши ползите.

Спорът се разгоря и по време на неформалната среща на финансовите министри на ЕС по време на българското му председателство в София миналата година.

Тогава Льо Мер страстно и доста аргументирано защити френското искане за данъка, споменавайки между другото, че евентуално снишаване от страна на европейците няма да смекчи протекционистичната политика на американския президент Доналд Тръмп.

Брюно Льо Мер. Снимка АП / БТА

Франция има своите аргументи за данъка върху дейността на световните дигитални гиганти. В Европа те имат милиарди долари оборот, който минава необложен. Това лишава европейските държави от приходи за сметка на техните данъкоплатци.

България е сред държавите членки на ЕС, които подкрепят дигиталния данък.

Има обаче и друга гледна точка. Тя е, че колкото и справедливо да облагаш успешния бизнес на другите, това не те прави по-конкурентоспособен от тях.

Тук е слабото място на Европа и в частност - на Франция като типична нейна държава и икономика.

Компании от САЩ доминират световния сектор на високите технологии и заедно с аналозите си от Япония и Китай се откъсват напред от европейските си конкуренти. Европа няма нито свой Гугъл, нито свой Амазон, нито свой Епъл, нито свои Фейсбук и Туитър, нито Спейс Екс, нито Тесла, нито Боринг къмпани. Дигитално светът е в американски ръце, без САЩ да имат своя дигитална стратегия и специално назначен комисар да я претворява в дела. Те правят това, за което Европа само говори и изписва тонове хартия.

Европа може справедливо да облага и разпределя, но това, поне засега, не и помага конкурентно да създава и произвежда. Бизнеси от нея все по-често изтичат на изток, където средата за тях е гостоприемна.

Що се отнася до Франция, тя  беше девет години в процедура за извънмерен бюджетен дефицит в ЕС и току-що излязла от нея, пак е на път да се върне, въпреки едно от най-високите нива на данъчна тежест в Европа.

Те са такива в името на социалната справедливост, но изведнъж се оказа, че точно те създават чувство за несправедливост и предизвикват протестите на “жълтите жилетки”. За да им угоди и да спаси властта си президентът Макрон набързо се съгласи да увеличи с мъка свития дефицит на държавата.

Протестите на "жълтите жилетки" бяха подпалени от нова данъчна тежест - върху цените на горивата. Снимка АП / БТА

Той и предшествениците му Никола Саркози и Франсоа Оланд се опитаха да либерализират икономиката, да я разтоварят от данъчно бреме и административни окови, но и тримата стигнаха до един и същ резултат - блокиращи протести и главоломна загуба на популярност. Безработицата и социалното недоволство не намяляха. А приходите от данъците все не стигаха на държавата да бъде справедлива към всички.

Може би причината е една и съща и зависи от главната цел на реформите - социална справедливост или конкурентоспособност? За съжаление, те невинаги вървят ръка за ръка и се налага обществото и държавата да избират между тях. Във всеки случай, едва ли някой ще оспори, че държавата има по-голям шанс за данъчни приходи от конкурентоспособна отколкото от неконкурентоспособна и протекционистки обгрижвана икономика.

Така е и във френския конфликт с източноевропейските превозвачи. Да, те ценово конкурират френските си колеги. Източните шофьори вършат същата работа за по-малко пари и социални права. Франция предпочита административно да принуди работодателите им да продават по-скъпо, вместо сама да предложи повече качество за по-малко пари. Тя засега печели битката на законодателното поле, но ми се струва, че победителят във войната е предварително ясен и това няма да бъде нито Франция, нито стара Европа.

 

 
Снимка БГНЕС

Франция въвежда данък върху ГАФА (Гугъл, Амазон, Фейсбук и Епъл), съобщи финансовият й министър Брюно Льо Мер.

Това се очакваше. Париж предупреди, че ще въведе налога, ако държавите членки на ЕС не се споразумеят да го приемат не европейско ниво.
Както често се случва, те не се споразумяха. Някои смятат, че обратният му ефект, евентуално търговско отмъщение от страна на САЩ, ще надвиши ползите.

Спорът се разгоря и по време на неформалната среща на финансовите министри на ЕС по време на българското му председателство в София миналата година.

Тогава Льо Мер страстно и доста аргументирано защити френското искане за данъка, споменавайки между другото, че евентуално снишаване от страна на европейците няма да смекчи протекционистичната политика на американския президент Доналд Тръмп.

Брюно Льо Мер. Снимка АП / БТА

Франция има своите аргументи за данъка върху дейността на световните дигитални гиганти. В Европа те имат милиарди долари оборот, който минава необложен. Това лишава европейските държави от приходи за сметка на техните данъкоплатци.

България е сред държавите членки на ЕС, които подкрепят дигиталния данък.

Има обаче и друга гледна точка. Тя е, че колкото и справедливо да облагаш успешния бизнес на другите, това не те прави по-конкурентоспособен от тях.

Тук е слабото място на Европа и в частност - на Франция като типична нейна държава и икономика.

Компании от САЩ доминират световния сектор на високите технологии и заедно с аналозите си от Япония и Китай се откъсват напред от европейските си конкуренти. Европа няма нито свой Гугъл, нито свой Амазон, нито свой Епъл, нито свои Фейсбук и Туитър, нито Спейс Екс, нито Тесла, нито Боринг къмпани. Дигитално светът е в американски ръце, без САЩ да имат своя дигитална стратегия и специално назначен комисар да я претворява в дела. Те правят това, за което Европа само говори и изписва тонове хартия.

Европа може справедливо да облага и разпределя, но това, поне засега, не и помага конкурентно да създава и произвежда. Бизнеси от нея все по-често изтичат на изток, където средата за тях е гостоприемна.

Що се отнася до Франция, тя  беше девет години в процедура за извънмерен бюджетен дефицит в ЕС и току-що излязла от нея, пак е на път да се върне, въпреки едно от най-високите нива на данъчна тежест в Европа.

Те са такива в името на социалната справедливост, но изведнъж се оказа, че точно те създават чувство за несправедливост и предизвикват протестите на “жълтите жилетки”. За да им угоди и да спаси властта си президентът Макрон набързо се съгласи да увеличи с мъка свития дефицит на държавата.

Протестите на "жълтите жилетки" бяха подпалени от нова данъчна тежест - върху цените на горивата. Снимка АП / БТА

Той и предшествениците му Никола Саркози и Франсоа Оланд се опитаха да либерализират икономиката, да я разтоварят от данъчно бреме и административни окови, но и тримата стигнаха до един и същ резултат - блокиращи протести и главоломна загуба на популярност. Безработицата и социалното недоволство не намяляха. А приходите от данъците все не стигаха на държавата да бъде справедлива към всички.

Може би причината е една и съща и зависи от главната цел на реформите - социална справедливост или конкурентоспособност? За съжаление, те невинаги вървят ръка за ръка и се налага обществото и държавата да избират между тях. Във всеки случай, едва ли някой ще оспори, че държавата има по-голям шанс за данъчни приходи от конкурентоспособна отколкото от неконкурентоспособна и протекционистки обгрижвана икономика.

Така е и във френския конфликт с източноевропейските превозвачи. Да, те ценово конкурират френските си колеги. Източните шофьори вършат същата работа за по-малко пари и социални права. Франция предпочита административно да принуди работодателите им да продават по-скъпо, вместо сама да предложи повече качество за по-малко пари. Тя засега печели битката на законодателното поле, но ми се струва, че победителят във войната е предварително ясен и това няма да бъде нито Франция, нито стара Европа.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?