Article_top

Няма да познавам дали в Министерството на културата има корупция. За това има компетентни органи.

Няма да изразявам и лично отношение към Елена Йончева. Както много публични фигури тя е обект на силни симпатии и антипатии.

От обществен интерес обаче е да обърнем внимание на няколко факта в конфликта й с управляващите.

Първо: Йончева вече не е журналистка. Тя е в политиката, откакто влезе в предизборната кампания на президента Румен Радев и след това – като депутатка от БСП в парламента. Качеството й на политичка не изключва присъствие в медиите. Тъкмо обратното. Но това присъствие е като представителка на първата, а не на четвъртата власт. Ако се опитва да играе и двете, това е конфликт на интереси. Трябва да признаем, че у нас няма достатъчно медийна грамотност и демократична чувствителност, за да бъде разпознат този конфликт.

Второ: Йончева не е разследваща журналистка. Такава позиция предполага независимост, свобода от политически обвързаности. Тя е депутатка от главната опозиционна партия. Това предварително поставя въпросителна над “разследванията” й. И тази въпросителна става още по-голяма заради предизборния период и наказателното разследване срещу Йончева.

Трето: Главната й теза, че министърът на културата Боил Банов се е опитвал да опрости петцифрена неустойка на дружество, изпълняващо негов проект, рухна, веднага след като тя обяви “разкритията” си. Оказа се, че министерството води дело за тази неустойка. 

Четвърто: В миналото си Йончева беше международна журналистка, известна с репортажите и филмите си от конфликтни зони като Афганистан, Сомалия, Чечения. Това несъмнено я прави авторитет в очите на широката публика, а БСП я използва като свое медийно острие. Най-важното, което журналистът има, е името си. Въпрос на личен избор е на кого позволява да го използва. Очевидна медийна стратегия на БСП е да “продава” Йончева като мъченица на свободното слово срещу режима на ГЕРБ, като смела разобличителка на “аферите” на управляващите. Само че, за да убеждава, словото трябва да бъде освен свободно и истинно. И освен смело трябва да бъде и безпристрастно. А в случая с Йончева то не е нито едното, нито другото заради изложеното в първите три точки.

Пето: От казаното дотук следва, че някога уважаваната и харесваната Йончева е приела да стане инструмент на партийна пропаганда. По телевизията изглежда, че играе ролята си страстно и вдъхновено. БСП вече я унищожи като журналистка. Да се надяваме, че няма да я захвърли като политичка, когато я употреби докрай.

Шесто: Употребата на Йончева е пореден епизод в подмяната на истинската журналистика у нас, от която гражданите имат крещяща нужда за разлика от политиците, с квазижурналистика. Причината БСП да употребява така Йончева е, че няма как да ползва конгломерата за възхвали и охулвания на Делян Пеевски. Той в момента обслужва само управляващите и ДПС. БСП има теоретичен шанс да се радва на услугите му, ако дойде на власт. Засега обаче трябва да се задоволи с Йончева.

Седмо: Делото за тези €300 000 от Корпоративна търговска банка, които Йончева била “изпрала”, буди смесени чувства. Не съм сигурен доколко основателно е то, но съм сигурен, че допринася за публичния й образ на мъченица на свободното слово (каквато не е). Воплите за наказателното преследване срещу нея малко я докарват на "бият Паниковски". От една страна не са много журналистите, които индивидуално са имали достъп до такъв ресурс. От друга - и кучетата по улиците вече могат да цитират дълъг списък от медии, които катебействаха с много повече пари отколкото Йончева, но никой не ги преследва. Може би не са ги “прали”, а направо са ги яли непрани и са забравили да ги върнат. Във всеки случай изборът между обвинителите и обвиняемата в случая е като да избира човек между Башар Асад и Ислямска държава.

Осмо: В публичния живот на България остават все по-малко неща, които човек може да възприема сериозно. За сметка това се увеличават карикатурите – на политика, на правосъдие, на медии. В тази карикатурна среда растат децата ни. Не съм сигурен дали си даваме ясна сметка в каква България можем да осъмнем утре.

Девето: Обществото ни се нуждае спешно от реабилитация на истината. Фалшивите новини, “алтернативните факти” вече ни давят. За съжаление, никоя от основните политически сили не изглежда готова да скъса с тях. Все повече хора ги приемат сериозно. Съзнавам, че, обсъждайки случая “Йончева”, и аз донякъде въртя пропагандната машина на БСП. За нея е важно разказът им да се повтаря. Не е важно, че е лъжлив. Не е важно, че е сапунено-оперетен. Не е важно и че това е партията с исторически най-големи прегрешения към свободата на медиите и към свободата изобщо.

 

 

Няма да познавам дали в Министерството на културата има корупция. За това има компетентни органи.

Няма да изразявам и лично отношение към Елена Йончева. Както много публични фигури тя е обект на силни симпатии и антипатии.

От обществен интерес обаче е да обърнем внимание на няколко факта в конфликта й с управляващите.

Първо: Йончева вече не е журналистка. Тя е в политиката, откакто влезе в предизборната кампания на президента Румен Радев и след това – като депутатка от БСП в парламента. Качеството й на политичка не изключва присъствие в медиите. Тъкмо обратното. Но това присъствие е като представителка на първата, а не на четвъртата власт. Ако се опитва да играе и двете, това е конфликт на интереси. Трябва да признаем, че у нас няма достатъчно медийна грамотност и демократична чувствителност, за да бъде разпознат този конфликт.

Второ: Йончева не е разследваща журналистка. Такава позиция предполага независимост, свобода от политически обвързаности. Тя е депутатка от главната опозиционна партия. Това предварително поставя въпросителна над “разследванията” й. И тази въпросителна става още по-голяма заради предизборния период и наказателното разследване срещу Йончева.

Трето: Главната й теза, че министърът на културата Боил Банов се е опитвал да опрости петцифрена неустойка на дружество, изпълняващо негов проект, рухна, веднага след като тя обяви “разкритията” си. Оказа се, че министерството води дело за тази неустойка. 

Четвърто: В миналото си Йончева беше международна журналистка, известна с репортажите и филмите си от конфликтни зони като Афганистан, Сомалия, Чечения. Това несъмнено я прави авторитет в очите на широката публика, а БСП я използва като свое медийно острие. Най-важното, което журналистът има, е името си. Въпрос на личен избор е на кого позволява да го използва. Очевидна медийна стратегия на БСП е да “продава” Йончева като мъченица на свободното слово срещу режима на ГЕРБ, като смела разобличителка на “аферите” на управляващите. Само че, за да убеждава, словото трябва да бъде освен свободно и истинно. И освен смело трябва да бъде и безпристрастно. А в случая с Йончева то не е нито едното, нито другото заради изложеното в първите три точки.

Пето: От казаното дотук следва, че някога уважаваната и харесваната Йончева е приела да стане инструмент на партийна пропаганда. По телевизията изглежда, че играе ролята си страстно и вдъхновено. БСП вече я унищожи като журналистка. Да се надяваме, че няма да я захвърли като политичка, когато я употреби докрай.

Шесто: Употребата на Йончева е пореден епизод в подмяната на истинската журналистика у нас, от която гражданите имат крещяща нужда за разлика от политиците, с квазижурналистика. Причината БСП да употребява така Йончева е, че няма как да ползва конгломерата за възхвали и охулвания на Делян Пеевски. Той в момента обслужва само управляващите и ДПС. БСП има теоретичен шанс да се радва на услугите му, ако дойде на власт. Засега обаче трябва да се задоволи с Йончева.

Седмо: Делото за тези €300 000 от Корпоративна търговска банка, които Йончева била “изпрала”, буди смесени чувства. Не съм сигурен доколко основателно е то, но съм сигурен, че допринася за публичния й образ на мъченица на свободното слово (каквато не е). Воплите за наказателното преследване срещу нея малко я докарват на "бият Паниковски". От една страна не са много журналистите, които индивидуално са имали достъп до такъв ресурс. От друга - и кучетата по улиците вече могат да цитират дълъг списък от медии, които катебействаха с много повече пари отколкото Йончева, но никой не ги преследва. Може би не са ги “прали”, а направо са ги яли непрани и са забравили да ги върнат. Във всеки случай изборът между обвинителите и обвиняемата в случая е като да избира човек между Башар Асад и Ислямска държава.

Осмо: В публичния живот на България остават все по-малко неща, които човек може да възприема сериозно. За сметка това се увеличават карикатурите – на политика, на правосъдие, на медии. В тази карикатурна среда растат децата ни. Не съм сигурен дали си даваме ясна сметка в каква България можем да осъмнем утре.

Девето: Обществото ни се нуждае спешно от реабилитация на истината. Фалшивите новини, “алтернативните факти” вече ни давят. За съжаление, никоя от основните политически сили не изглежда готова да скъса с тях. Все повече хора ги приемат сериозно. Съзнавам, че, обсъждайки случая “Йончева”, и аз донякъде въртя пропагандната машина на БСП. За нея е важно разказът им да се повтаря. Не е важно, че е лъжлив. Не е важно, че е сапунено-оперетен. Не е важно и че това е партията с исторически най-големи прегрешения към свободата на медиите и към свободата изобщо.

 

Коментари

Но защо журналистите

позволявате Йончева да продължава да се нарича "разследващ журналист", какъвто никога не е била? Била е военен кореспондент или очерков журналист, никога разследващ. Защо мълчи СБЖ, СБИ и АЕЖ?? Ако беше депутат и строителен инженер, който предлага мост да се изгради от каменна сол, дали камарата на строителите щеше така да мълчи?

Журналисти?

Къде ги видя в България?

Е, хубава работа.

Според теб какви са?
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Разбира се, че Йончева се превърна в инструмент на партийна пропаганда, всичките и така наречени от комунистите "разкрития" потъват в нищото, защото това са повече внушения, целящи подкопаването на управляващите.
Работата е там, че този агресивен подход работи известно време, после започва да се обръща към самия тебе и партията ти. Явно БСП не можа да си извади извод, че агресивния метод не е печеливш. Лоша стратегия. Горчивите плодове ще ги вкусят още през тази година.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Упоен ли е българският народ?

Първите два дни от февруари Клуб зет предложиха на читателите интересни публикации за размисъл 15 часа .
В 15 часа на 1 ІІ Радан Кънев: Без общ прочит на историята няма нация.

Към 21 ч. същия ден НиколайБареков: Лайнари, ще ви гоня до дупка.

В 9 ч. на 2.02. Даниел Смилов След „Йончева” и „Банов”: събитията могат да станат неконтролируеми.

В 11 ч на 02. 02 ч. Любен Обретенов Валери Симеонов и той стана „умен и красив”…

В 13.37 ч. на 02. 02 Веселин Желев Случаят „Йончева”.

Има и други, разбира се, но аз упоменавам само тези. Като изключим публикацията на г-н Бареков, всички останали разглеждат значими неща от живота в клетата ни държава.

Г-н Радан Кънев вероятно е плакал когато е писал за излишните жертви през 1945, затова, че държавата ни по чужда воля отдавна е започнала да се разпада, че у народа ни липсва съзнание за обща национална болка, за осъзнато убеждение и осъждане на насилието при комунизма.

Няма да се спирам на останалите статии поотделно, защото не може да се коментират накратко силни статии по жизнено важни проблеми, бичуващи недъзите в България. Който желае, може сам да ги прочете. Не мога обаче да не отбележа няколко интересни неща. Почти няма статия в сайта, включително и споменатите, под която да не стоят чудовищни коментари. Никаква етика, никаква мисъл и идея за очистване на държавата, никаква болка за умираща България. Подобни коментари могат да служат на всеки, включително и на сатаната, но не и на мизерстващия ни народ. Явно сребърниците и паницата каша са всичко за подобни коментиращи. В това отношение може би най-охулван е г-н Кънев. Политически неосъзнати или пък платени коментиращи дебнат всяка негова публикация, за да излеят простотията си.

И още един интересен факт. Най-слабата във всяко едно отношение публикация на живеещия в центъра на Европа консерватора г-н Николай Бареков, макар и времинно, има най-много прочитания, почти толкова, колкото е общият сбор на останалите цитирани статии. Точно този факт мен и младите ми приятели ни накара да зададем въпроса: прост ли е българския народ, с изпилена национална идентичност ли е, защо не прилича на нашите възрожденци, защо предателското в племето ни е станало толкова силно?

Опомни се, Народе! Надигни се и прозри кой те ограбва, кой те лъже, кой ти налива пари в икономиката! И дано, Народе, да видиш спасителния път, така, както са го видели Създателят на Дунавска България, възрожденците ни, избитите през `1945, лагеристите в Белене, горяните, заклеймилите пражката и унгарската окупация! И нека, Народе, те будят тъжните очи на прогонените от Родината твои деца, внуци и правнуци! Опигай се, Народе, на изборите да измиеш срама от безволието си, предателството си, слепотата си!

Защо

депутати, които са лекари и адвокати да могат да изпълняват професията си въпреки депутатството, а журналиста да не може? Защо един депутат хирург да може да отиде да оперира, един депутат адвокат да може да бъде страна в съда, а журналиста депутат да не може да прави разследване? Така се поставят отново двойни аршини.

Защото

професията на лекаря и на адвоката не са свързани с политически внушения. За мен няма никакво значение какви са политическите убеждения на човека, който би оперирал жлъчката ми например, но винаги бих внимавала, когато чета журналистически материал от член на ГЕРБ, БСП, ДСБ и т-н-
Kinka Minka's picture
Kinka Minka
КуроРивера

Около Станишев свестни няма.

Даже и за падналите от моторетката му не си заслужава човек да се връща.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията