Article_top

Не е вярно, че преференциалният вот е забранен. Има само една малка подробност и тя става ясна от следния анекдот.

Трима студенти отиват на изпит. Най-големият връзкар от тях се явява първи, професорът го пита: През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…?

„…разрушения“ – отговарят връзкарят.

„Браво, колега, отличен.“

Сяда по-малкият връзкар.

„През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…?“

„…има много жертви и разрушения“ – довършва изречението вторият.

„Браво, колега, отличен!“

Сяда третият – никакъв връзкар.

„Колега, някога някъде да е падало нещо?“

„Да, през 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат  две атомни бомби, има много жертви и разрушения.“

„Поименно, колега, поименно жертвите.“

С извинение за стария виц, но нищо не може по-добре да илюстрира ставащото напоследък в нашия политически живот от старите смешки. Всъщност не ни отнеха правото на демократични избиратели да разместваме предложенията в партийната бюлетина, само искат от нас да изброим жертвите на двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки и предпочетеният от нас кандидат ще се придвижи напред. Казано с езика на среднощно законотворчество, всеки може да се придвижи от дъното на листата до върха, ако има преференциални гласове, равни на националната изборна квота, някъде между стотина и стотина и двайсет-трийсет хиляди гласа. Което е толкова невъзможно, колкото изброяването на жертвите в Хирошима и Нагасаки.

Затова ще бъдат отново избрани онези, които партиите са наредили начело. А както знаем, листите се подреждат не по компетентност и почтеност, а по преданост и благонадеждност. Така фактът, че ние избираме, автоматично става преувеличен – не избираме ние, а лидерите и най-тесните партийни кръжоци около тях. Ние сме статистите в театъра на изборите. Нужни сме им дотолкова, доколкото да легализираме техните партийни сметки и кроежи.

"Редута"

 

Не е вярно, че преференциалният вот е забранен. Има само една малка подробност и тя става ясна от следния анекдот.

Трима студенти отиват на изпит. Най-големият връзкар от тях се явява първи, професорът го пита: През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…?

„…разрушения“ – отговарят връзкарят.

„Браво, колега, отличен.“

Сяда по-малкият връзкар.

„През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…?“

„…има много жертви и разрушения“ – довършва изречението вторият.

„Браво, колега, отличен!“

Сяда третият – никакъв връзкар.

„Колега, някога някъде да е падало нещо?“

„Да, през 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат  две атомни бомби, има много жертви и разрушения.“

„Поименно, колега, поименно жертвите.“

С извинение за стария виц, но нищо не може по-добре да илюстрира ставащото напоследък в нашия политически живот от старите смешки. Всъщност не ни отнеха правото на демократични избиратели да разместваме предложенията в партийната бюлетина, само искат от нас да изброим жертвите на двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки и предпочетеният от нас кандидат ще се придвижи напред. Казано с езика на среднощно законотворчество, всеки може да се придвижи от дъното на листата до върха, ако има преференциални гласове, равни на националната изборна квота, някъде между стотина и стотина и двайсет-трийсет хиляди гласа. Което е толкова невъзможно, колкото изброяването на жертвите в Хирошима и Нагасаки.

Затова ще бъдат отново избрани онези, които партиите са наредили начело. А както знаем, листите се подреждат не по компетентност и почтеност, а по преданост и благонадеждност. Така фактът, че ние избираме, автоматично става преувеличен – не избираме ние, а лидерите и най-тесните партийни кръжоци около тях. Ние сме статистите в театъра на изборите. Нужни сме им дотолкова, доколкото да легализираме техните партийни сметки и кроежи.

"Редута"

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Партийни представители в

Партийни представители в Парламента, а не народни представители.
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

По по компетентност и почтеност ? Не е ли твърде идеалистично и Кантианско ? В кои точно точки по света политиката и политиците са компетентни и почтени, и ако са - до каква степен ?
Ами да вземем журналистиката, може би там цъфти една непринудена компетентност и почтеност ? Като погледнем към Живковото време, ами там цяла армия от журналисти пълзяха като охлюви. Сега пълзят пред работодателите си. Безсмислено е да отваряме приказка за социологията или пък за БАН, щото и там не е храм на почтеността!
Въпросът за почтеността съвсем не е проблем само сред политиците и партиите. Както виждаме тя често липсва сред чиновници, банкери и сред лекарите издаващи фалшиви диагнози за ТЕЛК.
Все пак не живеем в Скандинавието, а на китните Балкани...
You voted '-'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?