Европейската комисия смята за необходимо насърчаването на инвестициите, провеждането на отговорни фискални политики и изпълнението на добре планирани реформи в ЕС.

Призивът се съдържа в огласената днес годишна оценка на икономическото и социалното положение в държавите членки. Тя е в рамките на зимния пакет на европейския семестър с наблюдението над бюджетите и икономическите реформи на държавите членки.

Предизвикателствата се различават значително в различните държави и изискват подходящи и целенасочени действия на политиката, се казва в документа.

Заетостта е на рекордно високо, а безработицата - на рекордно ниско равнище. Публичните финанси също се подобриха, въпреки че някои държави все още са изправени пред високи равнища на дълг.

Нивото на производителността обаче остава слабо. Застаряването на населението се засилва. Бързите технологични промени оказват значително въздействие върху пазара на труда.

В някои от държавите членки равнищата на реалните доходи на домакинствата се запазват под тези отпреди кризата. Младежката безработица намаля значително, но в някои държави членки тя е все още неприемливо висока.

„Европейската икономика бележи седма последователна година на икономически растеж. Той обаче забавя темповете си. Поддържането на набраната инерция в бъдеще ще изисква висока конкурентоспособност, както и по-нататъшно сближаване във възходяща посока. За да се отключи пълният потенциал за растеж на нашите икономики, са ни необходими структурни реформи. Нуждаем се също така от целенасочени инвестиции за увеличаване на растежа на производителността в цяла Европа", коментира зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис.

Според еврокомисарката по социалните въпроси и зааетостта Мариан Тейсен демографските промени и новите технологии променят из основи пазара на труда. Но в същото време недостигът на умения се увеличава в много държави членки.

„Инвестирането в уменията на хората, особено за повишаване на нивото на уменията на нискоквалифицираните лица трябва да бъде първостепенният ни приоритет, ако искаме да запазим нашия стандарт на живот“, смята Тейсен.

Комисарката по въпросите на регионалната политика Корина Крецу отбеляза, че тази година докладите по държави включват важна новост. В тях се поставя силен акцент върху пречките пред инвестициите и върху регионалните различия и се съдържа оценка на Комисията как бъдещите средства от ЕС следва да бъдат инвестирани във всяка държава.

„Това ще ни помогне да поставим началото на дискусия относно инвестиционните приоритети на държавите членки за следващото десетилетие и за това как могат да помогнат средствата по линия на политиката на сближаване“, изтъкна тя.


Напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки

Като цяло държавите членки са постигнали известен или по-голям напредък в изпълнението на повече от две трети от препоръките, издадени след въвеждането на Европейския семестър през 2011 г. Най-голям е напредъкът по отношение на препоръките в областта на финансовите услуги. Стабилен напредък има и във връзка с реформите за улесняване на създаването на работни места на постоянни договори и за преодоляване на сегментацията на пазара на труда.

Един от начините, по който ЕК помага на държавите членки, е чрез нейната Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР). Целта й е да осигурява техническа подкрепа за всички страни по тяхно искане, за да им се помогне да разработват и провеждат стимулиращи растежа реформи. Това включва и реформите, посочени в специфичните за всяка държава препоръки.

Коригиране на макроикономическите дисбаланси

През ноември 2018 г. ЕК започна задълбочени прегледи за 13 държави членки, за да анализира дали те са засегнати от макроикономически неравновесия и ако е така - колко сериозни са те. Брюксел стигна до заключението, че съществуват дисбаланси или прекомерни дисбаланси във всички тези 13 страни. Но в някои случаи сериозността на неравновесията намалява.

В България, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция са налице икономически дисбаланси.

В Кипър, Гърция и Италия са установени прекомерни дисбаланси.

Становище относно проекта на бюджетен план на Словения

Комисията също така публикува днес своето становище относно актуализирания проект на бюджетен план на Словения. Причината е, че представеният през октомври 2018 г. се основаваше на сценарий „без промяна в политиката“ и беше отново представен междувременно. ЕК счита, че актуализираният проект създава риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Както според плана на Словения, така и според Комисията се очакват проектът на бюджетен план да доведе до значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел на страната. Поради това любляна се приканва да предприеме необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантира, че бюджетът за 2019 г. ще съответства на изискванията на ПСР.

Доклад за засилено наблюдение по отношение на Гърция

По отношение на Гърция, която се присъедини към процеса на европейския семестър след като приключи своята програма за подкрепа на стабилността през лятото, Комисията прие втория си доклад в рамката за засилено наблюдение. Заключението е, че макар Гърция да е постигнала значителен напредък в изпълнението на специфичните си ангажименти за реформи до края на 2018 г., темпото в някои области е бавно и е довело до закъснения в свързаните с тях ключови реформи.

Доклад за напредъка относно националните съвети по производителността

Комисията също така публикува доклада за напредъка по изпълнението на Препоръката на Съвета от 20 септември 2016 г. за създаване на национални съвети по производителността. Такива съвети вече са създадени в 10 държави членки от еврозоната. Всички останали държави страни от тази група потвърдиха намерението си да създадат тези органи в близко бъдеще. С цел улесняване на обмена на мнения, практики и опит ЕК създава мрежа на съветите по производителността.