"Площадът на заложниците" в Тел Авив. 

На поставено пиано свири мъж. Пианото е там за Алон Охел, пианист. И заложник от 706 дни. Недалеч от пианото е друга шатра, в която са се събрали дузина роднини на част от заложниците. Молят се. Няколко метра по-натам има палатки, статуи, картини. И навсякъде снимки на заложниците. 48 души. От тях евентуално 20 са още живи.

В Израел още е 7 октомври 2023 г. и ще продължи да е така до освобождаването на всички заложници. В същото време страната затъва все повече във война, от която няма план за изход. Жертвите от цивилното население стават все повече. Загиналите войници също. Ако пленените не бъдат върнати, това ще се отрази фатално на израелското общество. Последствията ще са толкова тежи, колкото и травмата от нападението. Това нападение има същото отражение за света, каквото имаше 11 септември. Израелското общество е обединено зад целта да освободи обратно хората си, но е разделено за начина, по който да стане това.

Повечето са против войната. Повечето също така искат да се предпазят от нов 7 октомври. Идеята за палестинска държава става все по-невъзможна. Анализатори предупреждават, че Иран няма да спре и скоро ще има нова война. Че бомбардирането в Катар е грешка. Други смятат, че арабският свят ще намери начин да сключи мир с Израел. Най-малкото предстои споразумение за сигурност със Сирия. Роднините на заложниците са отчаяни, защото според тях Израел провали сделката, която щеше да върне поне част от децата им. Гневът срещу последните решения на правителството расте. Протестите не стихват.

Площадът получи сегашното си име веднага след трористичната атака на "Хамас" на 7 октомври 2023 г., когато семействата на заложниците и техните поддръжници започнаха да лагеруват и да се събират там, поради близостта му до щаба на Израелските отбранителни сили.

На 3 ноември 2023 г. на площада бе изградено временно "палатково градче" от името на семействата на отвлечените и изчезнали. Палатките бяха поставени на мястото от кибуци в западния Негев, членове на семействата на жертвите от масовото убийство на музикалния фестивал "Нова", младежкото движение "Бней Акива" и от "Айелет ха-Шахар", която принадлежи към фондация "Волфсон".

Изпълнителният директор на музея в Тел Авив нарече площада "директна и открита линия между широката публика и музея" заради различните художествени инсталации на площада и експозициите в музея. На площада също така има будки, които продават тениски, чадъри и суичъри с логото "Върнете ги у дома сега", палатки за срещи и дискусии и малки сцени за речи и представления. В някои от палатките все още живеят хора от нападнатите кибуци. Те разговарят с посетители и журналисти, които идват всеки ден на площада.

Има монтиран и електронен екран, който отчита броя на дните, часовете, минутите и секундите, изминали от атаките на 7 октомври.

Тук всяка седмица се събират митинги, организирани от Форума на семействата на заложниците и изчезналите.

Още на 12 ноември 2023 г. арабско-израелската журналистка Луси Аариш поведе митинг с над 1000 жени на "Площада на заложниците" в Тел Авив с призив за освобождаване на повече от 100 жени сред заложниците, отвлечени от "Хамас" по време на атаката, и срещу сексуалното насилие, извършено на 7 октомври. Сред говорителите бяха Кохав Елкаям-Леви, моделът Линор Абаргил, журналистката Линой Бар-Гефен, спортистката Ярден Герби и певицата Рита, които също осъдиха мълчанието на 268 женски организации относно сексуалното насилие и съдбата на заложниците.

Оттогава са минали почти две години. Протестите са все така многолюдни и все по-антиправителствени. Натискът на израелското общество върху правителството на Нетаняху да спре войната и да не изоставя заложниците е огромен. Но засега няма отклик.

Нетаняху е решен да проведе операцията си в Газа. Стотици израелски танкове и бронирани машини се струпват край Газа преди операция „Колесниците на Гидеон II“; демонстрацията на сила има за цел да притисне „Хамас“ и да успокои израелците. Днес началникът на генщаба Еял Замир обаче предупреди, че победата е малко вероятна без политически план за бъдещето на Газа.

Стотици бронетранспортьори, танкове и булдозери D9 скоро ще се придвижат през нивите с нахут и пшеница в северната част на района около Газа, близо до Ашкелон. Оттам първите бронетанкови колони на 98-а и 162-а дивизия трябва да прекосят новата буферна зона, установена от Израелските отбранителни сили от страната на Газа, и да ударят опорните пунктове на „Хамас“.

Такова настъпление се очаква да отнеме малко време. Но в навечерието на операцията Замир е загрижен за друго. Освен опасността за заложниците в град Газа, той е подчертал в заповедите си към командирите на дивизии необходимостта от крайна предпазливост, с надеждата инструкциите да достигнат и до най-нискостоящите офицери.

Замир не е загрижен само за броя на израелските жертви в следващите месеци. В скорошни обсъждания той многократно е изтъквал принципа "сигурност преди бързина", за да не се попадне в капаните на „Хамас“ по уличките и тунелите, съобщиха днес израелските медии. Той не е и само фокусиран върху изтощението на войниците и командирите, за които смята, че в крайна сметка ще издържат на всяка задача. Това, което най-много го разочарова според израелските журналисти, е колебанието на премиера Бенямин Нетаняху - и на финансовия министър Бецалел Смотрич, решаващия глас в кабинета - да вземат дългосрочно решение, което трябва да започне да се оформя в края на операцията.

Без такова решение това настъпление вероятно ще завърши като предишното - с избледняване на постигнатото от войниците ден след ден, докато „Хамас“ се прегрупира. Армията ще изпълни всяко политическо решение, колкото и спорно да е то: израелско военно управление над двата милиона палестинци в Газа, арабска администрация под американски патронаж, или постепенно предаване на територии на Палестинската автономия след елиминирането на „Хамас“, особено в подземната му инфраструктура.

Баща на заложника Омри Миран

Друга възможност е отмяна на размирното изтегляне от 2005 г., повторно завладяване на територията и възстановяване на еврейските селища. Това също би изисквало армията да планира и проведе месеци наред операции. Всички тези решения носят политически рискове, изискват убеждаване вътре в страната и в чужбина и твърдост, която обаче става все по-спорна. Други предложения, като въоръжаване на кланове в Газа или насърчаване на емиграция, вече се провалиха.

Дори и в най-оптимистичния сценарий на израелската армия, „Колесниците на Гидеон II“ се очаква да приключи едва около януари 2026 г. - с разгрома на бригадата на „Хамас“ в град Газа, завземането на голяма част от подземните й бази и разрушаването на хиляди сгради, за да се попречи на възстановяването на тунелите.

За израелското общество проблем е и че в „Колесниците на Гидеон II“ ще участват и много млади войници, които никога досега не са стъпвали в Газа - наборници, които на 7 октомври още бяха в гимназията и след това побързаха да попълнят редиците на „Гивати“, „Голани“, 7-а бригада и други пехотни, бронетанкови и инженерни части. Последният набор отново надмина очакванията, както се случи при масовото привикване на резервисти през октомври 2023 г., като учебните бази отчетоха повече от 100% запълняемост.