Вече втора седмица управляващите и услужливите медии се чудят с какво да се занимават, само и само да не стане дума за това, че руски служби май са шетали из България покрай отравянето на Гебрев (и не само). Че това съмнение не е окончателно потвърдено - не е. Но при такива сериозни подозрения всяка нормална държава би направила всичко възможно, за да разкрие истината. Независимо дали става дума за „Новичок" или за отрова за мишки.

Нашата държава обаче се посвети тази седмица на ловно-рибарските неволи на БСП и на една незнайно как попаднала в ямболските училища гей-брошура. И двата въпроса са от изключителна важност - не за друго, а защото са политически безопасни за основните партии.

И ловец съм, и рибар съм...

От първия скандал стана ясно, че докато лидерката на БСП не уважава с присъствието си ключови заседания на ПЕС (може би за да пести пари за пътни), нейни депутати са похарчили 13 хиляди лева народна пара като гости на ловно-рибарско изложение в Залцбург. Този скандал всъщност подкрепя позицията на Корнелия Нинова за бойкота на парламента - наистина е по-добре БСП да са извън него, ако ще се занимават с ловно-рибарски теми. А като са извън парламента, могат поне да помагат на министър Нено Димов в грижите му за жабешката популация в Рила. Полза особена пак няма да има, но поне разходите ще са по-малки.

Ако обаче оставим шегата настрана, ще видим истинския проблем: в желанието си да свали ГЕРБ (което е легитимно желание за всяка опозиция) БСП все повече добива революционно-шумкарски облик. От проевропейска, центристка партия “столетницата” се превръща в радикална, патриотарска, хомофобска чета. Дори самият Ангел Джамбазки се уплаши от този завой и си постави за задача в предстоящата кампания да ни убеждава, че БСП не са наистина такива. За разлика от него.

Отвличането на "Гейропа"

Като стана дума за хомофобия, и тази седмица топката беше вдигната за здравите патриотарско-консервативни сили. Този път чрез гей-брошура за безопасен секс, раздадена в ямболските училища. Спор няма, че мястото на тази брошура не е в училищата. Но за здравите консервативно-патриотарски сили този инцидент не е изолиран случай, а елемент от "стратегията на Гейропа” и на местните морално развалени либерали за развращаване на младежите и превръщането им в содомити. Този "джендърски план” съперничи по перфидност, лицемерие и коварство само на “плана Сорос”, разкрит от Виктор Орбан, според който Европа трябва да бъде напълнена с африканци. Представете си само една Европа, пълна с африканци и содомити! Африканец, содомит, африканец, содомит... Това не е нашата Европа! И аз с две ръце се подписвам под този предизборен лозунг и дори смятам, че една такава Европа е някаква съвсем налудна и безвкусна измислица.

Вместо обаче да дойдат санитарите и да приберат разпространителите на подобни паранои, същите тези разпространители се перчат в политиката като потенциални “спасители” на Европа. И друг път е ставало дума, че горката Европа все бива отвличана от някое добиче, което много рядко се оказва Зевс. В параноично-сексуалните фантазии на днешните “спасители” на Европа, България се оказва най-слабото звено, което е особено податливо на смяна на сексуалната ориентация и даже на пола. Затова и тук трябва особено да се внимава - турците могат да приемат Истанбулската конвенция, но за нас, българите, тя е много опасна. Напоследък дори стана ясно това: при нас нещата са толкова напреднали в посока морален упадък, че вече хората могат да си сменят пола и при отговаряне на социологическа анкета. Малка грешка при попълването и след това цял живот си с друг пол! Представете си само какви размери би могъл да добие проблемът при тази функционална неграмотност на населението.

Истинската новина във всичко това е, че подобни откровени налудности минават дори при интелигентни и отговорни хора за сериозни аргументи. И даже за истина. Обществените нагласи явно са се променили - хората са станали по-параноични, по-уязвими за политически манипулации.

Огледалце, огледалце, кой е най-параноичен на света?

Ето ви един пример от изследване за европейските ценности, проведено в България под ръководството на професор Георги Фотев. Преди едно десетилетие - през 2008 година - на въпрос “Не желаете ли хомосексуални да са ви съседи” нежелаещите са били 42,3%, а 51,5% са нямали нищо против. През 2018 година съотношението е радикално преобърнато: 57,8% не желаят да имат такива съседи и само 33,4% нямат нищо против. Ето това е резултатът от появата на патриотарско-консервативни сили и медии в България. Тук очевидно не става дума за някакви дълбоки културни нагласи, вековни традиции и прочие - имаме ефект на пряко формиране на обществено мнение чрез партии и медии.

За да се убедите, че не става дума за спекулация, ето резултатите и за една друга група - циганите. Тази група, както знаем, все по-интензивно попада във фокуса на атаките на онова, което ласкателно наричаме “популизъм”. През 2008 година хората, които не желаят цигани за съседи, са 48,3%, а 47,5% нямат нищо против. През 2018 година нежелаещите са вече 60,1%, а толерантните са спаднали до 30,2%. Този драматичен обрат е ефект от посочването на политически враг - обявяването на цели групи хора за потенциална опасност.

С две думи: виждаме, че налудните паранои не са безопасни - в началото звучат комично, а техните носители изглеждат като палячовци, но след десетина години витаене в общественото пространство тези паранои започват да променят нагласите на хората, създават собствена реалност, собствен политически пазар. А основните партии вече не просто не са стожер срещу раздухването на подобни паранои, но дори сами станаха техни производители. БСП тук е с поне обиколка пред ГЕРБ.

До какво ще доведе всичко това?

Дългосрочната вреда от параноичния обрат е загубата на доверие в другия, ограждането на политическата общност с бодливата тел на страха и омразата, желанието за “изчистване” на всеки, който е различен.

На това параноиците отговарят, че днес светът бил станал по-опасен. Да, така е - светът е много опасен, когато параноиците са мнозинство. Апокалипсисът може да дойде и като самослучващо се предсказание.

Отговорността за тази промяна в обществените нагласи е на партиите и медиите. През последните десет години тези обществени авторитети ни отведоха към все по-голямо недоверие и дори омраза към различието. Включването на “патриотични” формации в управлението понякога се прави с цел да бъдат “нормализирани", да бъде намалена тяхната радикалност. Цената за това обаче е да бъдат “нормализирани” и техните паранои. До какво ще отведе всичко това, предстои да видим. Но историческите прецеденти не са особено окуражаващи.

Дойче веле