Article_top

Виталий Мански е руски режисьор и документалист, роден в Лвов (Украйна). Има филми за Куба, Северна Корея, Украйна. И във всеки един от тях се опитва да разказва за свободата. 
Последният му документален филм „Свидетелите на Путин“ изважда от архива на режисьора непоказвани кадри от 1999-2000 г., когато е предизборната кампания на бившия началник на ФСБ (наследник на КГБ) и след това втори президент на нова Русия – Владимир Путин. Мански показва неочаквани форми на близост с Владимир Владимирович – разговаря с него в кабинета му, в бронирания автомобил, в минутите, когато новият господар на Кремъл разхожда своя лабрадор. В изборната нощ документалистът гостува на семейството на уморенията от властта и серията от инфракти Борис Елцин, който гордо смята Путин за свой наследник. Сред героите на онези събития е и „бащата на перестройката“ Михал Горбачов. Днес Мански е огорчен и разочарован.

„Свидетелите на Путин“ е с награда за най-добър документален филм от престижния фестивал "Карлови Вари '18" и с награда „Бронзов кон“ от фестивала "Стокхолм '18".

„Свидетелите" е и сред документалните находки на „София филм фест“. Първата прожекция беше в неделя, 10 март, а последната е насрочена за 18 март, понеделник, от 16 ч. в културния център G-8.

Г-н Мански, новият ви филм „Свидетелите на Путин“ започва с кадри отпреди близо 20 години. Защо точно сега решихте да ги извадите на бял свят?

Работата е там, че до 2012 г. Путин така или иначе вземаше решения и действаше в рамките на закона. През 2008 г. приключи вторият му президентски мандат, неособено демократичен, но все пак той предаде властта на друг президент (на 2 март 2008 г. Дмитрий Медведев е избран за президент на Русия, бел. ред.). Но след четири години толкова цинично, обидно и оскърбително за цялото руско общество беше обявено, че цялата история с Медведев е била една формалност, защото той (Путин, бел ред.) никога не си е тръгвал и не е смятал да го направи. И когато стана ясно, че този нещастен Медведев е променил Конституцията и е удължил президентския мандат от 4 на 6 години, за да може Путин да се върне не за 8, а за 12 години – до 2024 г., в този момент аз започнах да си спомням събитията, на които съм свидетел и съучастник. И започнах да мисля за това - тази история трябва да бъде разказана. А когато започна войната в Украйна, почувствах и отговорност да направя този филм.

Снимка "София филм фест"

 

Има ли някаква горчивина у вас? Вашите кадри от филма са заснети в една донякъде интимна обстановка, допуснати сте в голяма близост и до Владимир Путин, и до Борис Елцин.

Разбирате ли, тази симпатия се появява преди всичко за сметка на правилното изпълнение на ролята на главния герой. Животът показа, че в този период от време Путин не беше искрен, а е изпълнявал своята предварително написана роля. Той е работел за хората, които са го измислили. Трябва да разберем, че Путин е бил измислен и поставен в президентския кабинет. Но това не са били консерваторите, не са били реваншистите, не и комунистите, а именно демократическият либерален блок в управлението на Русия. И когато те по някакъв начин го нагърбиха с тази власт, направиха го президент, той практически веднага започна да се отървава от тези хора. И заедно с това започна да се отказва от ролята, която е играл дотогава, за да се получи този кабинет. Днес вече имаме този несимпатичен, но истински Путин - такъв, какъвто е бил винаги.

Издаваше ли Владимир Путин това, в което го обвиняват, че се превърна?

Когато започнах да преглеждам своите стари архиви, а те са доста, аз самият се удивих. През 2000 г. той току-що беше влязъл в президентския кабинет. А времето беше твърде малко, за да покаже какво ще стане. Имаше толкова много въпроси, които можехме да обсъждаме с президента на Русия. Но тези мои въпроси бяха свързани със сменяемостта на властта, с имперските амбиции, с вождизма, с диктатурата. Реално нищо не сочеше натам по въпросите, които обсъждахме. Навярно това, което виждах около Путин, подсъзнателно ме е карало да мисля за това. И тези съмнения се оказаха правдиви.

Тук се появява въпросът – защо ми е трябвало цяла година да наблюдавам Путин? Моята жена още с избирането му успя да види години напред това, което аз не успях да осъзная тогава. И ето тук се появява разликата между естественото възприятие на живия човек и разбирането на ситуацията от хората, които са замесени в практическия политически живот. Даже и без да бях политик, бях заложник на голямото количество необходими компромиси - всякакви обстоятелства извън демократичните, но идеологически нужди на Русия. Така че може и аз да бях един малък Елцин, който от името на всички руснаци решаваше какво е най-добре за Русия.

Много са важни тези компромиси, това е един много важен проблем – когато чрез недемократични методи се опитват да съхранят или да развиват демокрация. Това е пълен абсурд. Но с този абсурд се занимават политиците в много страни по света. А жена ми, на която и по майчина, и по бащина линия роднините са били жертви в ГУЛАГ, за нея човек от системата на КГБ е просто неприемлив. Няма нужда да бъде разсъждавано дали е добър или лош, оценката е на нивото на емоцията. И мога да кажа, че за мен това също е голям урок. Нужно е преди всичко по тези въпроси да се доверяваме на сърцето си и да имаме избор. Всеки трябва да има право на избор. 

Има ли вече реакция от обкръжението на Владимир Путин или Кремъл за вашия филм?

Да, имаше много любопитна реакция. Преди този филм срещу мен бяха заведени дела в прокуратурата за екстремизъм, за създаване на международни скандали, имаше специално подписан от Путин закон, за да бъде забранен филмовият фестивал, който провеждам в Русия. Изведнъж, когато се появи този филм, всичко спря. Имам усещането, че президентската администрация е казала: „За нас този човек повече не съществува. Изобщо не е нужно да говорим за него, той просто не съществува.“ Даже фестивалът, който беше забранен, беше отново разрешен. Това е нещо съвсем ново в руската политическа технология, но е факт. Въпреки че може и сам да си измислям всичко това, защото на мен никой нищо не ми е докладвал.

Имате ли обяснение защо премиерът Дмитрий Медведев се оказа незаменим в кръга около Владимир Путин?

Много е простичко. Всички знаят, че Путин е разглеждал двама кандидати за своето временно заместничество. И Медведев е спечелил, защото е бил по-слаб от своя конкурент. Но дори и слабият Медведев за 4 години на формално заемане на поста държавен глава е успял да се сдобие със сили, които накараха Путин по-рано да го махне. За него беше важно винаги да задържи властта. И проблемът на Русия е в това, че Путин ще се задържи на власт до последния си дъх. 

„Свидетелите“ започва с ваши лични кадри от дома и семейството ви при посрещането на Новата 2000 година и новото хилядолетие. Сега вече има цяло поколение - днешните 18-19-годишни, което помни само Владимир Путин. Животът на тези деца е преминал изцяло в неговото управление.  По какво се различават те от онези младежи, израснали през 90-те?

Това е поколение, което преди всичко никога не е изпитвало радостта и щастието от прехода към свободата след падането на комунистическия режим. Защото по някакъв начин е съзрявало в действаща путинска система на властта. Така тези млади хора приемат като даденост путинската система, приблизително както и аз, когато се родих в Съветския съюз. За мен всичко беше съвсем естествено – еднопартийна система, никакви избори, Варшавски договор, пионерската организация. Всъщност аз не познавах нищо друго. И сега това поколение по някакъв начин прилича на всички нас, които се родихме в Съветския съюз. Но за разлика от нас, които сме познали свободата, младото поколение на Путин в по-малка степен ще се бори за своята свобода просто защото не знае какво е това.     

Свободата е ваша устойчива сюжетна линия във филмите ви и за Куба, и за Северна Корея, за Украйна, а сега и Русия. Защо е важно да се борим за нея?

Защото свободата не е някакъв златен свитък. Не е нещо, което вземаме и слагаме в сейф, който може да отворим след петдесет години и този свитък да си е там. Свободата е цвете, което може да загине както от силно слънце, така и от дебела сянка, от това, че го облива пороен дъжд, или от суша. За да я имаме свободата, трябва да се грижим за нея всеки ден.

 

Виталий Мански е руски режисьор и документалист, роден в Лвов (Украйна). Има филми за Куба, Северна Корея, Украйна. И във всеки един от тях се опитва да разказва за свободата. 
Последният му документален филм „Свидетелите на Путин“ изважда от архива на режисьора непоказвани кадри от 1999-2000 г., когато е предизборната кампания на бившия началник на ФСБ (наследник на КГБ) и след това втори президент на нова Русия – Владимир Путин. Мански показва неочаквани форми на близост с Владимир Владимирович – разговаря с него в кабинета му, в бронирания автомобил, в минутите, когато новият господар на Кремъл разхожда своя лабрадор. В изборната нощ документалистът гостува на семейството на уморенията от властта и серията от инфракти Борис Елцин, който гордо смята Путин за свой наследник. Сред героите на онези събития е и „бащата на перестройката“ Михал Горбачов. Днес Мански е огорчен и разочарован.

„Свидетелите на Путин“ е с награда за най-добър документален филм от престижния фестивал "Карлови Вари '18" и с награда „Бронзов кон“ от фестивала "Стокхолм '18".

„Свидетелите" е и сред документалните находки на „София филм фест“. Първата прожекция беше в неделя, 10 март, а последната е насрочена за 18 март, понеделник, от 16 ч. в културния център G-8.

Г-н Мански, новият ви филм „Свидетелите на Путин“ започва с кадри отпреди близо 20 години. Защо точно сега решихте да ги извадите на бял свят?

Работата е там, че до 2012 г. Путин така или иначе вземаше решения и действаше в рамките на закона. През 2008 г. приключи вторият му президентски мандат, неособено демократичен, но все пак той предаде властта на друг президент (на 2 март 2008 г. Дмитрий Медведев е избран за президент на Русия, бел. ред.). Но след четири години толкова цинично, обидно и оскърбително за цялото руско общество беше обявено, че цялата история с Медведев е била една формалност, защото той (Путин, бел ред.) никога не си е тръгвал и не е смятал да го направи. И когато стана ясно, че този нещастен Медведев е променил Конституцията и е удължил президентския мандат от 4 на 6 години, за да може Путин да се върне не за 8, а за 12 години – до 2024 г., в този момент аз започнах да си спомням събитията, на които съм свидетел и съучастник. И започнах да мисля за това - тази история трябва да бъде разказана. А когато започна войната в Украйна, почувствах и отговорност да направя този филм.

Снимка "София филм фест"

 

Има ли някаква горчивина у вас? Вашите кадри от филма са заснети в една донякъде интимна обстановка, допуснати сте в голяма близост и до Владимир Путин, и до Борис Елцин.

Разбирате ли, тази симпатия се появява преди всичко за сметка на правилното изпълнение на ролята на главния герой. Животът показа, че в този период от време Путин не беше искрен, а е изпълнявал своята предварително написана роля. Той е работел за хората, които са го измислили. Трябва да разберем, че Путин е бил измислен и поставен в президентския кабинет. Но това не са били консерваторите, не са били реваншистите, не и комунистите, а именно демократическият либерален блок в управлението на Русия. И когато те по някакъв начин го нагърбиха с тази власт, направиха го президент, той практически веднага започна да се отървава от тези хора. И заедно с това започна да се отказва от ролята, която е играл дотогава, за да се получи този кабинет. Днес вече имаме този несимпатичен, но истински Путин - такъв, какъвто е бил винаги.

Издаваше ли Владимир Путин това, в което го обвиняват, че се превърна?

Когато започнах да преглеждам своите стари архиви, а те са доста, аз самият се удивих. През 2000 г. той току-що беше влязъл в президентския кабинет. А времето беше твърде малко, за да покаже какво ще стане. Имаше толкова много въпроси, които можехме да обсъждаме с президента на Русия. Но тези мои въпроси бяха свързани със сменяемостта на властта, с имперските амбиции, с вождизма, с диктатурата. Реално нищо не сочеше натам по въпросите, които обсъждахме. Навярно това, което виждах около Путин, подсъзнателно ме е карало да мисля за това. И тези съмнения се оказаха правдиви.

Тук се появява въпросът – защо ми е трябвало цяла година да наблюдавам Путин? Моята жена още с избирането му успя да види години напред това, което аз не успях да осъзная тогава. И ето тук се появява разликата между естественото възприятие на живия човек и разбирането на ситуацията от хората, които са замесени в практическия политически живот. Даже и без да бях политик, бях заложник на голямото количество необходими компромиси - всякакви обстоятелства извън демократичните, но идеологически нужди на Русия. Така че може и аз да бях един малък Елцин, който от името на всички руснаци решаваше какво е най-добре за Русия.

Много са важни тези компромиси, това е един много важен проблем – когато чрез недемократични методи се опитват да съхранят или да развиват демокрация. Това е пълен абсурд. Но с този абсурд се занимават политиците в много страни по света. А жена ми, на която и по майчина, и по бащина линия роднините са били жертви в ГУЛАГ, за нея човек от системата на КГБ е просто неприемлив. Няма нужда да бъде разсъждавано дали е добър или лош, оценката е на нивото на емоцията. И мога да кажа, че за мен това също е голям урок. Нужно е преди всичко по тези въпроси да се доверяваме на сърцето си и да имаме избор. Всеки трябва да има право на избор. 

Има ли вече реакция от обкръжението на Владимир Путин или Кремъл за вашия филм?

Да, имаше много любопитна реакция. Преди този филм срещу мен бяха заведени дела в прокуратурата за екстремизъм, за създаване на международни скандали, имаше специално подписан от Путин закон, за да бъде забранен филмовият фестивал, който провеждам в Русия. Изведнъж, когато се появи този филм, всичко спря. Имам усещането, че президентската администрация е казала: „За нас този човек повече не съществува. Изобщо не е нужно да говорим за него, той просто не съществува.“ Даже фестивалът, който беше забранен, беше отново разрешен. Това е нещо съвсем ново в руската политическа технология, но е факт. Въпреки че може и сам да си измислям всичко това, защото на мен никой нищо не ми е докладвал.

Имате ли обяснение защо премиерът Дмитрий Медведев се оказа незаменим в кръга около Владимир Путин?

Много е простичко. Всички знаят, че Путин е разглеждал двама кандидати за своето временно заместничество. И Медведев е спечелил, защото е бил по-слаб от своя конкурент. Но дори и слабият Медведев за 4 години на формално заемане на поста държавен глава е успял да се сдобие със сили, които накараха Путин по-рано да го махне. За него беше важно винаги да задържи властта. И проблемът на Русия е в това, че Путин ще се задържи на власт до последния си дъх. 

„Свидетелите“ започва с ваши лични кадри от дома и семейството ви при посрещането на Новата 2000 година и новото хилядолетие. Сега вече има цяло поколение - днешните 18-19-годишни, което помни само Владимир Путин. Животът на тези деца е преминал изцяло в неговото управление.  По какво се различават те от онези младежи, израснали през 90-те?

Това е поколение, което преди всичко никога не е изпитвало радостта и щастието от прехода към свободата след падането на комунистическия режим. Защото по някакъв начин е съзрявало в действаща путинска система на властта. Така тези млади хора приемат като даденост путинската система, приблизително както и аз, когато се родих в Съветския съюз. За мен всичко беше съвсем естествено – еднопартийна система, никакви избори, Варшавски договор, пионерската организация. Всъщност аз не познавах нищо друго. И сега това поколение по някакъв начин прилича на всички нас, които се родихме в Съветския съюз. Но за разлика от нас, които сме познали свободата, младото поколение на Путин в по-малка степен ще се бори за своята свобода просто защото не знае какво е това.     

Свободата е ваша устойчива сюжетна линия във филмите ви и за Куба, и за Северна Корея, за Украйна, а сега и Русия. Защо е важно да се борим за нея?

Защото свободата не е някакъв златен свитък. Не е нещо, което вземаме и слагаме в сейф, който може да отворим след петдесет години и този свитък да си е там. Свободата е цвете, което може да загине както от силно слънце, така и от дебела сянка, от това, че го облива пороен дъжд, или от суша. За да я имаме свободата, трябва да се грижим за нея всеки ден.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Хе-хе, автора явно не знае,

Хе-хе, автора явно не знае, че путин е подменен с двойник през 2010

... бе да бе, вярно е, бившата му жена го каза/разконспирира, а и на пазара се обсъжда, пък и на снимките по години си личи ... и Земята е плоска
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... Но на двойника му

... Но на двойника му харесало, а и също бил кагебист. И успял по-бързо да извади новичока

Като Сталин, Брежнев и .....

Такава е руската традиция - до живот! Ленин, Сталин, Брежнев, Черненко, Андропов.... Самодържци, бащици....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?