Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич бе осъден в сряда на доживотен затвор. Присъдата беше произнесена в Хага от Апелативната камара на Международния остатъчен механизъм в Хага, институцията, която наследи Международния трибунал за бивша Югославия. И е окончателна.

Караджич е осъден за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Босна (1992-1995).

През 2016 г. първата инстанция на Трибунала осъди Караджич на 40 години затвор.

„Тази присъда е неадекватна“, заяви в сряда председателят на 5-членния съдийски състав Ван Йенсен от Дания.

Извършените престъпления са „невиждани по своя размер и бруталност“, добави той.

В един от последните съдебни процеси, свързани с престъпленията през 90-те години в бивша Югославия, съдиите решиха да увеличат първаночалната присъда на Караджич от 40 години на доживотен затвор. Аргументите им са, че присъдата от 2016 г. не отразява неговата действителна роля в най-масовите убийства в най-новата история на Европа, съобщава АФП.

Според Ван Йенсен "съдиите при първия процес са подценили изключителната тежест на отговорността на Караджич за най-тежките престъпления, извършени по време на конфликта, известни със своята систематична жестокост и обхват".

Караджич изслуша присъдата си днес с безизразно лице.

73-годишният обвиняем обжалваше 40-годишната си присъда от 2016 г. Според него тя се базирала на "слухове". Освен това прогонването на мюсюлмани и хървати през 90-те години на миналия век за постигане на етническо прочистване били "мит". 

През 2016 г. Караджич беше признат за виновен по 10 обвинения - за геноцид, военни престъпления и други жестокости, в това число и планирането на клането в Сребреница през юли 1995 г. Тогава той бе оправдан само по обвинението в геноцид в седем босненски общини /Братунац, Приедор, Власеница, Зворник, Сански мост, Фоча, Ключ/.

Тогава войници от босненските сърби убиват над 8000 мъже и момчета мюсюлмани в "защитената територия" в Сребреница, която тогава се охранява от мироопазващи сили на ООН от Холандия, които остават безучастни и са многократно критикувани впоследствие. Това е най-ужасното масово убийство в Европа след Втората световна война.

Радован Караджич е лидер на босненските сърби до 1995 г., когато му е повдигнато официално обвинение от Международния трибунал за бивша Югославия. След като напуска поста на президент, бившият психиатър се укрива от правосъдието в продължение на 13 години. Той се подвизава под фалшивата самоличност на експерт по алтернативна медицина на име Драган Дабич, докато най-накрая е заловен в Сърбия през 2008 г.

Международният остатъчен механизъм, който бе създаден да довърши делата на Международния трибунал след изтичане на мандата му, отхвърли всички елементи от жалбата на Радован Караджич във връзка с нападенията над Сараево и Сребреница.

Съдия Ван Йосен каза, че защитата не е успяла да докаже, че Караджич не е виновен за обстрела на пазара Маркале в Сараево, нито за тероризирането на жителите на босненската столица с дълготрайни артилерийски и снайперистки нападения по време на 44-месечната обсада на града.

Защитата не е успяла да докаже, че трибуналът е направил грешни заключения в присъдата, в която Караджич е осъден за престъпления в 20 общини в Босна, каза още Ван Йосен.

Апелативната камара отхвърли и жалбата на защитата, че съдебният процес е бил несправедлив.

Основният въпрос, който втората инстанция трябваше да изясни, е дали Караджич е извършил геноцид само в анклава Сребреница, в самия край на войната през 1995 г., или действията му представляват геноцид срещу мюсюлманите още от началото на войната през 1992 г. в други босненски територии. Апелативната камара в сряда отхвърли хипотезата за извършен геноцид извън Сребреница.

През 1992 г. десетки хиляди мюсюлмани са принудени да напуснат домовете си в Източна Босна, за да изпълнят стратегическите цели на босненските сърби за осигуряване на етнически чиста сръбска територия. По време на този процес има хиляди убити на територията на общините Зворник, Биелина, Братунац, Фоча и десетки други. Апелативната камара прецени, че тези престъпления се квалифицират като военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

През ноември 2017 г. бившият командир на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор по подобни обвинения за военни престъпления и геноцид.