Article_top

Христо Панчугов e политолог и университетски преподавател. Бивш председател на партия "Синьо единство", която в средата на миналата година обяви, че се саморазпуска. 

Г-н Панчугов, в коментар за апартаментната афера на Цветан Цветанов премиерът Бойко Борисов каза, че „предстоят много тежки решения“. Какво може да стои зад неговите думи?

Много пъти през годините се е привиждало напрежение между Борисов и Цветанов. Но ако има нещо доказано е, че тази спойка е нерушима. И някак си тя винаги се оказва в основата на функционирането на ГЕРБ. Това не е първият скандал с Цветанов, спомняте си проверките за неговите апартаменти назад в годините, имаше тежки скандали от предишните избори, които клатеха доверието в партията около него. И в нито един момент до сега това не доведе до разлом в отношенията между Борисов и Цветанов. Затова аз смятам, че е много малко вероятно да видим изненадващо развитие. На фона на евровота и нестабилна коалиция на Борисов не му трябва напрежение по линия на структурите, които се владеят от Цветан Цветанов. Затова и тази симбиоза между двамата ще продължи да съществува. 

А ще се отрази ли тази история върху имиджа на ГЕРБ?

Не смятам, че ще има много сериозен ефект, поради една проста причина – всички прогнози са с очакване на много ниска избирателна активност, около 35%. Тази активност означава битка на много твърди ядра, на много мотивирани хора, които ще отидат да гласуват по една или друга причина. Тези хора, които подкрепят ГЕРБ, няколко пъти не се повлияха от имотни скандали, така че и последната история няма да е с особено значение за начина, по който се гласува на следващите избори.

В последните дни бяха дадени примери за западни политици, които са подали оставка заради нисък политически морал. Защо е толкова висок прагът на търпимост у българските граждани?

Това не е въпрос на търпимост, а е системна характеристика. Примерите, които се дават са свързани с една много важна част за функционирането на демокрацията. И това е отчетността. Хората традиционно свързват демокрацията с представителството - гласуването за едни хора, които представляват други. И забравят, че много важен елемент на демокрацията е да търсим отговорност. Последните години скъсаха тази връзка, липсва каквато и да е отчетност, липсва и последствие от каквито и да е действия на българските политици.

Видяхме го и в рамките на този парламент – имаше два скандала с конфликт на интереси от видни депутати на ГЕРБ. Първо „Суджук гейт“ и Живко Георгиев, а след това „Хасково гейт“ и Делян Добрев. И в двата случая Бойко Борисов каза, че не вижда проблеми, което легитимира този тип подход. Така в истински проблем на българската политика се превръща скъсването на връзката между хората, тяхното недоволство и политиците. 

Защо?

Недоволството на хората става абстрактно, те не могат да си представят как със свое действие могат повлияят на политическата система, не само в позитивен, но и в негативен план. Този проблем не е свързан с апатията, а с тази скъсана връзка. Оттук нататък всеки, който иска да се занимава с политика, трябва да даде решение как да възстанови тази връзка, как ще свърже недоволството на хората с резултати в политиката. Затова е и такава днешната ситуация – няма група от хора, които истински желаят оставката на Цветан Цветанов, защото за ГЕРБ това е легитимно поведение.

В ГЕРБ обаче има и незаменими кадри, а други просто ги изхвърлят от борда. Защо има подобно двояко отношение, въпреки заканите на партийния лидер?

На предишните местни избори имаше изследване на „Алфа рисърч“, което показа, че в голяма степен кампанията и комуникацията с избирателите минава по неформални канали, не са нито медийни, нито публични. Тук става дума за корпоративни зависимости, директна влияние върху хората, които отиват да гласуват. И „Суджук гейт“ и случаят с Делян Добрев показаха много ясно, че начинът, по който се печелят избори в България, минава чрез такъв тип комуникация.

Така незаменимите хора в ГЕРБ – Цветан Цветанов, Делян Добрев или който и да е друг, са тези, които държат този тип канали и успяват да мобилизрат гласове за политическа победа. С тях Бойко Борисов няма да се раздели в нито един момент. При условие, че личният рейтинг на Борисов е замръзнал на около 30% одобрение – исторически нисък рейтинг за него, този вид похвати и отношения с избиратели стават все по-важни за ГЕРБ. 

Ще успее ли БСП да отиграе историята с Цветанов в този разлом на станишевисти и ниновисти?

Не смятам, че ще успеят да я отиграят. Корнелия Нинова успя да увеличи подкрепата за партията, но също така тя и не нараства повече, достигнала е своя таван. Нинова избра и път, който е откровено антиевропейски, заиграва с руското влияние в България и ЕС. Този път хвърля и носталгия към бившия комунистически режим. Но това, което ограничава възможността на БСП да увеличи подкрепата за левицата, е скандала, който наблюдаваме между Станишев и Нинова. Сергей Станишев, който е припознат като председател на Партията на европейските социалисти, изразител на проевропейски нагласи и ценности и Корнелия Нинова, която иска да го изхвърли от евролистата.

Това е линията на Нинова – антиевропейска, заиграва с антилиберални и антисоциални тези, пример е Истанбулската конвенция. Тези отношения дори и да не се развият като скандал в рамките на кампанията, те ще ограничат потенциала на партията. Дори може да мобилизира ядра в подкрепа на ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП). Борисов вече показа, че иска да вземе СДС. С този ход той демонстрира, че иска да събира за разлика от всички останали политически действия, които разделят, разграничават и окопават. 

Вие сте бивш лидер на дясната партия „Синьо единствено“, която се саморазпусна. Участвали сте в различни форми на преговори с други партии в „автентичното дясно“. Как разчитате хода на Борисов да даде дори избираемо място на СДС, който едва ли има някаква реална електорална тежест?

Изглежда такова, каквото е – употреба на марката. Разговорът със СДС се води от последните десет години и винаги се свежда до марката. СДС, които пазят своя имидж и Бойко Борисов, който много иска нещо да употреби, да се легитимира като десен политик в България. И най-накрая успя. На Борисов не му и трябва електорална подкрепа от СДС, той си има достатъчно. Лидерът на ГЕРБ ще даде едно празно място в една институция като Европейския парламент, която му е дълбоко безинтересна, за сметка на знака, който се дава. А той е, че под ЕНП, като гарант за европейска посока, две партии се обединяват. Това го виждат и десните избиртели.

Защо е различно?

Тук има нов знак. Бойко Борисов, който досега нищо не даваше, защото си беше самодостатъчен, вече се е омекотил, той събира, приема подкрепа и дори дава. А от другата страна са всички останали, които продължават да вдигат окопи и да водят разговор кой е достоен да бъде десен и кой не. А освен това не са постигнали нищо до този момент. Българските десни избиратели се умориха, те искат да видят политици, които постигат и променят нещо.

Всички под различни обединения като Реформаторски блок, Нова република, Демократична България, които идваха да заявяват, че са по-десни от Борисов и по-нормални, не успяха да променят и на една йота българската политика. Вместо това видяхме осъдителни акцийки, писане на коленце на програми, съвет в сянка без нито едно смислено решение, докато проблемите си остават проблеми. И на фона на това вместо да се противопостави някакво смислено политическо действие, ние за пореден път водим разговора за това кой е достоен да стане част от една европейска листа, която до този момент не изглежда дори да има шанс да вкара и един депутат. 

Защо се уморихте от политиката, говорите с огорчение?

Това не е умора, а е разочарование. Нали знаете каква е дефиницията на Айнщайн за лудостта: да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Затова аз не мога да разбера истински как е възможно в последните десет години точно това да се случва в българската десница. Прави се едно и също, но се очаква изведнъж хората да разберат, че има нов промисъл и да го подкрепят. Няма как това да се случи.

Затова и ние от „Синьо единство“ решихме да се саморазпуснем, и май ни прави единствената в българската история партия, която го е направила доброволно. Това да пазим едно малко теренче, на което смятаме, че сме най-великите, не може да бъде цел на промяна на политическата система. В момента партиите вдясно могат да бъдат само едни групи за натиск, нищо повече.

Голямата кауза не е да се претендира за идеологическа чистота на десницата. Голямата цел е да свържем гражданите, които смятат, че има по-добър начин да се прави политика, с това те реално да се включат в нея и да я променят. А този път не се търси. Дори нито една партия не е дала отговор на най-големи европейски теми.  

Кои са те?

Бъдещето на еврозоната, бъдеще на европеската сигурност и решаването на проблема с миграцията, който продължава да бъде горивото в ръцете на популизма. Това са въпроси, които няма да бъдат обсъдени в тази европейска кампания, просто защото на българските политици им е важно нещо друго. Но по-страшното е, че тези въпроси не са важни и за българските граждани.
 

 

Христо Панчугов e политолог и университетски преподавател. Бивш председател на партия "Синьо единство", която в средата на миналата година обяви, че се саморазпуска. 

Г-н Панчугов, в коментар за апартаментната афера на Цветан Цветанов премиерът Бойко Борисов каза, че „предстоят много тежки решения“. Какво може да стои зад неговите думи?

Много пъти през годините се е привиждало напрежение между Борисов и Цветанов. Но ако има нещо доказано е, че тази спойка е нерушима. И някак си тя винаги се оказва в основата на функционирането на ГЕРБ. Това не е първият скандал с Цветанов, спомняте си проверките за неговите апартаменти назад в годините, имаше тежки скандали от предишните избори, които клатеха доверието в партията около него. И в нито един момент до сега това не доведе до разлом в отношенията между Борисов и Цветанов. Затова аз смятам, че е много малко вероятно да видим изненадващо развитие. На фона на евровота и нестабилна коалиция на Борисов не му трябва напрежение по линия на структурите, които се владеят от Цветан Цветанов. Затова и тази симбиоза между двамата ще продължи да съществува. 

А ще се отрази ли тази история върху имиджа на ГЕРБ?

Не смятам, че ще има много сериозен ефект, поради една проста причина – всички прогнози са с очакване на много ниска избирателна активност, около 35%. Тази активност означава битка на много твърди ядра, на много мотивирани хора, които ще отидат да гласуват по една или друга причина. Тези хора, които подкрепят ГЕРБ, няколко пъти не се повлияха от имотни скандали, така че и последната история няма да е с особено значение за начина, по който се гласува на следващите избори.

В последните дни бяха дадени примери за западни политици, които са подали оставка заради нисък политически морал. Защо е толкова висок прагът на търпимост у българските граждани?

Това не е въпрос на търпимост, а е системна характеристика. Примерите, които се дават са свързани с една много важна част за функционирането на демокрацията. И това е отчетността. Хората традиционно свързват демокрацията с представителството - гласуването за едни хора, които представляват други. И забравят, че много важен елемент на демокрацията е да търсим отговорност. Последните години скъсаха тази връзка, липсва каквато и да е отчетност, липсва и последствие от каквито и да е действия на българските политици.

Видяхме го и в рамките на този парламент – имаше два скандала с конфликт на интереси от видни депутати на ГЕРБ. Първо „Суджук гейт“ и Живко Георгиев, а след това „Хасково гейт“ и Делян Добрев. И в двата случая Бойко Борисов каза, че не вижда проблеми, което легитимира този тип подход. Така в истински проблем на българската политика се превръща скъсването на връзката между хората, тяхното недоволство и политиците. 

Защо?

Недоволството на хората става абстрактно, те не могат да си представят как със свое действие могат повлияят на политическата система, не само в позитивен, но и в негативен план. Този проблем не е свързан с апатията, а с тази скъсана връзка. Оттук нататък всеки, който иска да се занимава с политика, трябва да даде решение как да възстанови тази връзка, как ще свърже недоволството на хората с резултати в политиката. Затова е и такава днешната ситуация – няма група от хора, които истински желаят оставката на Цветан Цветанов, защото за ГЕРБ това е легитимно поведение.

В ГЕРБ обаче има и незаменими кадри, а други просто ги изхвърлят от борда. Защо има подобно двояко отношение, въпреки заканите на партийния лидер?

На предишните местни избори имаше изследване на „Алфа рисърч“, което показа, че в голяма степен кампанията и комуникацията с избирателите минава по неформални канали, не са нито медийни, нито публични. Тук става дума за корпоративни зависимости, директна влияние върху хората, които отиват да гласуват. И „Суджук гейт“ и случаят с Делян Добрев показаха много ясно, че начинът, по който се печелят избори в България, минава чрез такъв тип комуникация.

Така незаменимите хора в ГЕРБ – Цветан Цветанов, Делян Добрев или който и да е друг, са тези, които държат този тип канали и успяват да мобилизрат гласове за политическа победа. С тях Бойко Борисов няма да се раздели в нито един момент. При условие, че личният рейтинг на Борисов е замръзнал на около 30% одобрение – исторически нисък рейтинг за него, този вид похвати и отношения с избиратели стават все по-важни за ГЕРБ. 

Ще успее ли БСП да отиграе историята с Цветанов в този разлом на станишевисти и ниновисти?

Не смятам, че ще успеят да я отиграят. Корнелия Нинова успя да увеличи подкрепата за партията, но също така тя и не нараства повече, достигнала е своя таван. Нинова избра и път, който е откровено антиевропейски, заиграва с руското влияние в България и ЕС. Този път хвърля и носталгия към бившия комунистически режим. Но това, което ограничава възможността на БСП да увеличи подкрепата за левицата, е скандала, който наблюдаваме между Станишев и Нинова. Сергей Станишев, който е припознат като председател на Партията на европейските социалисти, изразител на проевропейски нагласи и ценности и Корнелия Нинова, която иска да го изхвърли от евролистата.

Това е линията на Нинова – антиевропейска, заиграва с антилиберални и антисоциални тези, пример е Истанбулската конвенция. Тези отношения дори и да не се развият като скандал в рамките на кампанията, те ще ограничат потенциала на партията. Дори може да мобилизира ядра в подкрепа на ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП). Борисов вече показа, че иска да вземе СДС. С този ход той демонстрира, че иска да събира за разлика от всички останали политически действия, които разделят, разграничават и окопават. 

Вие сте бивш лидер на дясната партия „Синьо единствено“, която се саморазпусна. Участвали сте в различни форми на преговори с други партии в „автентичното дясно“. Как разчитате хода на Борисов да даде дори избираемо място на СДС, който едва ли има някаква реална електорална тежест?

Изглежда такова, каквото е – употреба на марката. Разговорът със СДС се води от последните десет години и винаги се свежда до марката. СДС, които пазят своя имидж и Бойко Борисов, който много иска нещо да употреби, да се легитимира като десен политик в България. И най-накрая успя. На Борисов не му и трябва електорална подкрепа от СДС, той си има достатъчно. Лидерът на ГЕРБ ще даде едно празно място в една институция като Европейския парламент, която му е дълбоко безинтересна, за сметка на знака, който се дава. А той е, че под ЕНП, като гарант за европейска посока, две партии се обединяват. Това го виждат и десните избиртели.

Защо е различно?

Тук има нов знак. Бойко Борисов, който досега нищо не даваше, защото си беше самодостатъчен, вече се е омекотил, той събира, приема подкрепа и дори дава. А от другата страна са всички останали, които продължават да вдигат окопи и да водят разговор кой е достоен да бъде десен и кой не. А освен това не са постигнали нищо до този момент. Българските десни избиратели се умориха, те искат да видят политици, които постигат и променят нещо.

Всички под различни обединения като Реформаторски блок, Нова република, Демократична България, които идваха да заявяват, че са по-десни от Борисов и по-нормални, не успяха да променят и на една йота българската политика. Вместо това видяхме осъдителни акцийки, писане на коленце на програми, съвет в сянка без нито едно смислено решение, докато проблемите си остават проблеми. И на фона на това вместо да се противопостави някакво смислено политическо действие, ние за пореден път водим разговора за това кой е достоен да стане част от една европейска листа, която до този момент не изглежда дори да има шанс да вкара и един депутат. 

Защо се уморихте от политиката, говорите с огорчение?

Това не е умора, а е разочарование. Нали знаете каква е дефиницията на Айнщайн за лудостта: да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Затова аз не мога да разбера истински как е възможно в последните десет години точно това да се случва в българската десница. Прави се едно и също, но се очаква изведнъж хората да разберат, че има нов промисъл и да го подкрепят. Няма как това да се случи.

Затова и ние от „Синьо единство“ решихме да се саморазпуснем, и май ни прави единствената в българската история партия, която го е направила доброволно. Това да пазим едно малко теренче, на което смятаме, че сме най-великите, не може да бъде цел на промяна на политическата система. В момента партиите вдясно могат да бъдат само едни групи за натиск, нищо повече.

Голямата кауза не е да се претендира за идеологическа чистота на десницата. Голямата цел е да свържем гражданите, които смятат, че има по-добър начин да се прави политика, с това те реално да се включат в нея и да я променят. А този път не се търси. Дори нито една партия не е дала отговор на най-големи европейски теми.  

Кои са те?

Бъдещето на еврозоната, бъдеще на европеската сигурност и решаването на проблема с миграцията, който продължава да бъде горивото в ръцете на популизма. Това са въпроси, които няма да бъдат обсъдени в тази европейска кампания, просто защото на българските политици им е важно нещо друго. Но по-страшното е, че тези въпроси не са важни и за българските граждани.
 

Коментари

Pen40's picture
Pen40
Pen40

Авторе,

Откъде го изрови тоя политически труп, бе?

От гробището, откъде.

От гробището, откъде. Наричащо себе си "десни" поради неясна мен причина.

„Възраждане“ на ДС:

„Архивите все още не са отворени докрай. Сега излизат данните от военното разузнаване. Прокрадва се и информация за митичния план „Възраждане“ на ДС. Според него супер секретни сътрудници на тайните служби са прехвърлени на отчет в КГБ, а досиетата им в България са прочистени. И сигурно ни предстои да научим още горчиви истини. За тези, които се биеха в гърдите като първи антикомунисти и пламенно громяха бившия режим от митинги и протести. По-интересно е дали сме си научили урока и знаем ли как да продължим и как да се освободим от имплантите. И дали като общество ще оставим поколенията след нас без да сме им разкрили жестоката истина за дългата ръка на Държавна сигурност, която все още не е останала в историята.“

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/-implantite-na-ds-v-sds-nay-golemite-antikomunisti-se-okazaha-chengeta-59620

Всичко, що е против

Всичко, що е против Истанбулската конвенция, е проруско и антиевропейско. Ама Шкварек добре ще ви го покаже и то оттам откъдето не го очаквате.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?