Романът „Мамник“ на писателя Васил Попов се превърна в едно от обсъжданите заглавия в последните години. Покрай успеха на книгата и нейната телевизионна екранизация се появи и неочаквана дискусия – за съвпадението на името на автора с това на друг български писател.

Защо обаче Стефан Цанев нарече съвпадението на имената на двамата – Васил Попов,  „интелектуално мародерство“?

Сериалът "Мамник" бе добре приет както от читателите на книгата, така и от зрителите, които дотогава не бяха чували за автора. Книгите на Васил Попов пък се радват на сериозен интерес и имат множество почитатели.

Популярността им се дължи на увлекателния му стил, който умее да плаши, да вълнува и да предизвиква силни емоции у читателите. Не на последно място за успеха допринася и платформата Storytel, където „Мамник“ излиза като аудиосериал – един от най-успешните подобни проекти на български автор. Силният прочит и актьорската игра на Владо Пенев допълнително засилват впечатлението.

Двама писатели с едно и също име

Факт е обаче, че в българската литература има и друг писател със същото име – Васил Попов (1930–1980), автор на „Корените“ и „Времето на героя“, чиято известност е поизбледняла в колективната памет.

Именно това съвпадение провокира коментар от поета и публицист Стефан Цанев, а малко по-късно по темата се изказа и журналистът Кеворк Кеворкян.

За яснота и уважение към двамата автори в този текст съвременният писател ще бъде отбелязван като Васил Попов (р. 1990), а по-ранният – като Васил Попов (1930–1980). Избягваме термините „Този“ и „Онзи“, използвани от Цанев и Кеворкян, защото звучат показателно и могат да се възприемат като неуважителни, докато годините са по-обективен ориентир.

Защо Стефан Цанев говори за „интелектуално мародерство“

Именно тази ситуация – съвпадението на имената и внезапната популярност на автора на „Мамник“ – провокира реакции в литературните среди. В свой текст Стефан Цанев използва дори израза „интелектуално мародерство“, за да коментира еднаквостта на имената.

Според него внезапното внимание към младия писател поставя под различна светлина творчеството на Васил Попов (1930–1980) и отваря дебат за паметта и литературното наследство в България.

Основните критики на Цанев могат да се обобщят така:

„Интелектуално мародерство“ – според него ситуацията, при която млад автор носи името на вече утвърден писател, може да се възприеме като своеобразно „мародерство“ върху интелектуалното наследство, макар и неосъзнато.

„Световен абсурд“ – Цанев намира за странно двама романисти в една страна да носят напълно еднакви имена. Като пример за разграничение между автори със сходни имена той посочва известни случаи от културната история – например Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син, както и Плиний Стари и Плиний Млади.

Подмяна на паметта и объркване на читателя – при първия си досег с романа „Мамник“ Цанев първоначално е предположил, че става дума за новооткрит ръкопис на Васил Попов (1930–1980). Според него подобни ситуации могат да заличат разликата между двамата автори.

Критика към образованието – Цанев твърди, че съвременният писател не познава творчеството на своя съименник, което според него е симптом за „половинчато образование“.

Загуба на културна приемственост – според Цанев този случай е знак за по-широк проблем: как забравата постепенно надделява над културната памет и как се прекъсва връзката между поколенията в българската литература.

Какво добавя Кеворк Кеворкян към спора?

След публикуването на текста на Стефан Цанев, Кеворк Кеворкян също коментира случая в своя статия. В нея той представя историята с двамата Васил Попов като любопитен епизод от българската културна сцена, съчетавайки наблюдения, критика и човешки портрети.

Кеворкян описва Васил Попов (1930–1980) като особен и строг писател, силно повлиян от Ърнест Хемингуей, преводач на негови произведения и човек с бурен характер, около когото се носят различни легенди – от темперамента му до внезапната му смърт.

В същото време той представя автора на „Мамник“ като трудолюбив и искрен човек, който и подхожда към творчеството си без излишна суета.

Кеворкян засяга и по-широки въпроси – обществената забрава, ролята на издателите и влиянието на медиите върху популярността на литературата. Той дори предлага любопитна идея: младият писател да напише книга за „срещата“ между двамата Васил Попов – творба, която да изследва общите и различните черти в техните биографии и да добави нова перспектива към литературната история.

Да припомним кой е Васил Попов (1930–1980)

Васил Стефанов Попов е български журналист, писател, драматург, сценарист и преводач. Използвал е псевдоними като Васил Поляк, Васил Поляков и Васил Стефанов.

Роден е на 29 юли 1930 г. в село Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София и следва задочно право в Софийския университет. Работи като редактор в редица издания, сред които „Бойно знаме“, списанията „Наша родина“ и „Отечество“, както и вестниците „Народна култура“ и „Литературен фронт“.

Литературният му дебют е през 1952 г. в списание „Български воин“ с разказа „Един ден от две години“. Ранните му творби – разкази, очерци, пътеписи и репортажи – са публикувани във вестниците „Бойно знаме“, „Български воин“, „Вечерни новини“, както и в списанията „Наша родина“ и „Отечество“. Характерен за творческия му път е стремежът да „отвори“ българската култура към световните литературни образци.

Сред най-известните му произведения са:

„Корените“ (1967) – считана за най-значимата му книга, разглежда разпада на традиционното село под натиска на индустриализацията.

„Вечни времена“ (1973) – сборник, който продължава темата за съдбата на селото и духа на епохата.

„Времето на героя“ – роман, често определян като по-критична и проблемна творба в контекста на социалистическата действителност.

А какво казва "новият"?

Клуб Z се свърза с Васил Попов (р. 1990) за коментар по паралела с по-ранния му съименник и връзката със „завръщането към миналото“ в литературата. Той обаче предпочете да говори само за собственото си творчество и да не влиза в спорове, свързани с други автори.

"По тази тема вече говорих с Кеворкян и с Цанев. А и по принцип предпочитам да си говоря само за моето творчество, не желая да влизам в подобни спорове и да коментирам чуждо творчество. Надявам се, че разбирате", каза Попов (р. 1990).

По-рано в телефонен разговор с Кеворкян той го впечатлява с признанието, че "сядал да пише първата си книга вечер, след като се върнел разсипан от работата си, която нямала нищо общо с писателството. И последното, за което мислел, е как се казва". Изобщо не се притеснявал, че не е чувал за предшественика си със същото име. И "нямал нищо против да прибегне до услугите на една буква – примерно „р“ и да я сложи между Васил и Попов". А когато прочел книгата "Корените" на другия Васил Попов тя "направо го е поразила".

Един спор, който връща паметта

Ще се отнася до твърдението на Стефан Цанев, че с появата на "новия" Васил Попов "старият" Васил Попов е напълно забравен, то не е точно коректно. Негови произведения се изучават в курсовете по съвременна българска литература в университетите, които имат специалности по българска филология. Освен това във всички обществени библиотеки могат да се намерят екземпляри от книгите му.

Случаят с двамата показва нещо повече от съвпадение на имена. Той разкрива колко крехка може да бъде литературната памет и колко лесно културните пластове на различни поколения се разминават.

Дали това е „интелектуално мародерство“, както твърди Цанев, или просто странно съвпадение – спорът вероятно ще продължи. Но самият факт, че той се води, вече връща вниманието към името на писателя Васил Попов (1930–1980).