Тръгвам на лов за фалшиви новини.

Първата (откакто обявих началото на лова) дойде от депутата в Европейския парламент Илхан Кючюк.

По повод гласуването на пакета "Мобилност" и отражението му върху интересите на българските фирми за международни автомобилни товарни превози той заяви:

"Разбира се, че международните шофьори заслужават добри условия на труд, защото професията е изключително тежка и отговорна. Но това не може да става чрез „унищожаването на цял един бизнес, който се е развил на свободен пазарен принцип и който само в моята страна създава 17% от БВП и дава прехрана на близо 500 000 души". (Подчертаването е мое - В.Ж.).

Едно от тези числа повтори пред Българската национална телевизия миналия петък и лидерът на Партията на европейските социалисти и евродепутат от БСП Сергей Станишев (вижте видеото на сайта на БНТ - 3'36"-3'40").

"В пакета са вкарани неща, които са чиста форма на протекционизъм и недопускане на българския бранш, който е много голям в България, знаете 17% от БВП, до пазара", каза той в интервю с предаването "Още от деня". (Подчертаването е мое - В.Ж.)

Лесно е да попаднеш поименно в прицела на предизборно подклажданото недоволство.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за дейността на нефинансовите предприятия през 2017 г. (виж 17 стр. вляво) целият сектор "Транспорт, складиране и пощи" е произвел добавена стойност от 4 573 милиона лева. Брутната добавена стойност (БДС) за цялата икономика през същата година е 87 634 милиона лева, а брутният вътрешен продукт (БВП) е 101 043 милиона лева. Справка - тук.

Следователно относителният дял на целия сектор (от който международният товарен автотранспорт е само част) в БДС е 5,2% (4573 : 87 634 х 100 = 5,2).

Резултатът няма да се различава много, ако към горецитираните числа прибавим корекцията (данъци минус субсидии), за да получим дела на сектора в БВП . Във всеки случай няма да бъде 17%, т.е. 3,26 пъти повече.

По данни на специалисти в отрасъла, които отказаха да бъдат цитирани поради страх от политически последствия, делът на целия сухоземен транспорт (автомобилен и железопътен) в БВП на България е 2,8%.

Според горецитираната таблица за дейността на нефинансовите предприятия (виж стр. 17 вдясно) на сайта на НСИ общият брой на заетите в целия сектор "Транспорт, складиране и пощи" през 2017 г. е бил 188 618 души. Според Кючюк те са 500 000 само в международния товарен автотранспорт, т.е. в подсектора има 2,65 пъти повече заети, отколкото в целия сектор.

Очевидно е, че това е невъзможно.

Според пожелалите анонимност източници всички заети в целия сухопътен транспорт в България (автомобилен и железопътен) са 147 000.

До часа на тази публикация не успях да се свържа с офисите на Кючюк и Станишев в Европейския парламент, за да науча откъде те черпят данните си за значимостта на международния товарен автомобилен транспорт в българската икономика.

Натъкнах се обаче на следната декларация на Общото събрание на Съюза на международните превозвачи (СМП), в която се казва:

"Икономическите и социалните последици за страната ни ще бъдат разрушаването на един динамичен отрасъл, източник на около 15% от БВП на България, поради заплаха от фалити или пререгистрация на транспортните фирми в други държави, както и принудителна емиграция на близо 120,000 заети в бранша и техните семейства. България като периферна географски страна в ЕС със силен транспортен бизнес от самото начало е сред изчислените жертви на пакета „Макрон“.

От СМП обясниха, че са черпили данните си от официални доклади на Министерството на транспорта и изказвания на министри на транспорта. Не можаха обаче веднага да посочат точен източник. Предположиха, че в така цитираните дял от БВП и брой на заети са вкарани и "прилежащи" сектори и подсектори като ремонт, застраховки, логистика.

Очаквам авторите на цитираните изявления, които и да са те, да защитят тяхната обоснованост, като посочат достоверни източници на данните.

Не твърдя, че те защитават нелегитимна кауза. Питам се обаче с какво биха й помогнали неверни данни. Те по-скоро могат да й навредят, ако официалната статистика е вярна.

Факти няма, затова пък квалификации да искаш.

Поне дотук оставам с впечатлението, че за да се приеме нещо на доверие у нас, е достатъчно да го каже някой големец или да го съобщи някаква институция. Т.нар. гражданско общество и свободни медии го потварят безкритично, без да се усъмнят и без да проверят.

Подобна фалшива новина между другото изигра ключова роля за резултата от референдума за "Брекзит" на 23 юни 2016 г. Кампанията за излизане твърдеше, че напускането на ЕС ще връща по 350 милиона британски лири в бюджета на на Националната здравна служба седмично. Веднага след вота признаха, че това е било лъжа.

Не е лошо да си я спомним, защото времето пак е предизборно.

П.П.: За да получат читателите приблизителна представа какво е 17% от БВП, ще спомена, че такъв е бил делът на целия публичен дълг на България в БВП през 2017 г. според данните на НСИ.