СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Русия обещава на преселниците от Източна Украйна работа и покрив. Сблъскването с реалността е кошмарно изтрезняване. Това пише Фридрих Шмит в обзорна публикация за днешния в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Авторът е кореспондент на изданието в Москва.

Ето как той вижда горчивата реалност:

“Един ден заминах за Магадан. Избягах от себе си, като от охтика”, пееше някога великият руски бард Владимир Висоцки.

400-те украинци, които попаднаха тези дни в града от руския Далечен изток, не бягаха от себе си, а от войната в родината.

По всяка вероятност те не са избрали доброволно за своя цел Магадан, основан при господството на Сталин като трудов лагер и по съветско време обявен за забранена зона. Според съобщения в пресата, когато са пристигнали, тези хора са питали: “Къде се намираме?”

При излитането от Симферопол, столица на Крим, им било казано, че ще летят за Анапа, град на Черно море и недалеч от Крим. На 11 000 км по-далеч, отколкото са си мислили, им казали, че само този полет е бил безплатен. За всеки друг щели да платят редовната цена.

Андрей Малгин, руски публицист, предрича, че по стара Сталиновата традиция Кремъл разработва програма за заселване на непопулярни руски територии.

След рухването на Съветския съюз населението на Магадан се е стопило с над една трета и сега е 94 000 души. Много повече са се изселили от едноименния регион, където през по-голямата част на годината земята е скована от лед.

Украински бежанци край Донецк.

“Доброволно към Сибир?” пита риторично авторът. Той пропомня, че по данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН заради войната до началото на този месец 260 000 украинци са били прокудени от родните си места. Те обаче са потърсили спасение в Украйна. От април други 820 000 украински граждани са пристигнали в Русия. Или така поне твърди Москва. 130 000 от тях са поискали политическо убежище или да им бъде признат статут на бежанци. 33 000 пък са пожелали руско гражданство. “Дали тези цифри са верни, един Господ знае” пише Шмит. Не било известно и дали е вярно твърдението на руския вицепремиер Дмитрий Козак от миналия понеделник, че всеки ден 500 украинци изразявали желание да участват в програмата на Кремъл за “доброволно преселване на сънародници от чужбина”. В края на миналата седмица 4500 украинци изявили подобно желание, но целта била бройката да скочи на 20 000 души. Според Козак много украинци искали да се заселят в Далечния изток.

И премиерът Дмитрий Медведев се врече, че няма насилствено заселване на бежанци в отдалечени райони. На тези хора дори им се обещавали работни места. Медведев обаче предупреди новодошлите внимателно да проучват предложенията за работа.

“Те трябва да са наясно, че при нас има различни ситуации в различните региони и ако са решили да останат в Русия, да се постараят и в този смисъл да помогнат на новата си родина”, заяви наскоро Медведев.

Шмит припомня обаче пубикация във в. “Новие известия”, че по данни на руски правозащитници много украинци били в “руски капан”. Под предлог, че им осигуряват работни места и покрив над главата, ги изпращали в Сибир и в Далечния изток. На място ставало безпощадно ясно, че няма нито едното, нито другото.

Така 200 души попаднали в Якутия без пари, паспорт и работа. Същата клета съдба сполетяла и група украински преселници източно от езерото Байкал. На тях им било обещано, че летят към европейска част на Русия. Когато разбрали къде са попаднали, тези хора изпаднали в пълно отчаяние. Пред “Новие известия” те изохкали: “По-добре да си бяхме останали у дома под бомбите!”