Article_top

Не е имало никакви съмнения, че британската премиерка Тереза Мей ще получи отсрочка за „Брекзит“. Драмата е била около отлагането и условията за него, пише Ройтерс за провелия се снощи Европейски съвет.

Лидерите на страните членки на ЕС решиха да отложат излизането на Обединеното кралство от Съюза до 31 октомври.

Най-яростен противник на отстъпките е бил френският президент Еманюел Макрон. По време на вечерята той предизвикал неколкочасов диспут, в който водел предимно сам битката да убеди колегите си да не дават на Лондон още цяла година време.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и други лидери заявили, че ако задължат британската премиерка Тереза Мей да приеме доста по-дълго от поисканото от нея отлагане до 30 юни, ще разколебае твърдолинейните депутати от нейната Консервативна партия за нейната сделка. Защото подкрепящите „Брекзит“ тори ще се уплашат, че дълга отсрочка може да настрои британците срещу напускането.

Макрон обаче настоял, че ако се позволи на Лондон да остане по-дълго време в Съюза, това ще подкопае проекта за европейска интеграция, който е една от главните цели на неговата политика.

Резултатът от спора бил компромис за датата. Бил договорен краен срок 31 октомври за напускане със или без сделка. Условието било Мей да организира европейски избори на 23 май, за да се върнат британските депутати в новия Европарламент, който ще се събере през юли. Както и обещанието, че Обединеното кралство няма да нарушава вземането на ключовите решения, преди да излезе от ЕС.

Ако Мей не успее да убеди депутатите за споразумението или не успее да организира избори, Великобритания ще напусне ЕС без сделка на 1 юни.

Британската премиерка побързала да намекне, че отсрочката до 31 октомври не означава, че „Брекзит“ няма да се случи на по-ранна дата и преди оставката й от поста, която тя обеща на съпартийците си. Някои от лидерите допуснали още отлагания.

Днес Меркел ще разговаря с ръководството на опозиционната Лейбъристка партия за по-нататъшните действия.

Съпротивата на Макрон

Еманюел Макрон защитил позицията си против допълнителна отсрочка от почти девет месеца или една година. Той изтъкнал, че тази позиция е „за общото благо“. Други френски представители пък намекнали, че ЕС е изправен пред изнудване от страна на бъдещо британско правителство, което ще блокира решенията на Брюксел.

„Истината е, че мнозинството бе повече „за“ много дълга отсрочка. Но от моя гледна точка не бе логично и най-вече не бе добро нито за нас, нито за Великобритания“, заяви Макрон след срещата.

Натискът на Париж довел и до „затягане“ на клаузите в заключенията на Европейския съвет, в които Лондон е предупреден да не се меси във вземането на решения на ЕС, ако остане в него по-дълго. Това ще бъде оценено на редовния Европейски съвет на 20-21 юни.

Ключови думи
 

Не е имало никакви съмнения, че британската премиерка Тереза Мей ще получи отсрочка за „Брекзит“. Драмата е била около отлагането и условията за него, пише Ройтерс за провелия се снощи Европейски съвет.

Лидерите на страните членки на ЕС решиха да отложат излизането на Обединеното кралство от Съюза до 31 октомври.

Най-яростен противник на отстъпките е бил френският президент Еманюел Макрон. По време на вечерята той предизвикал неколкочасов диспут, в който водел предимно сам битката да убеди колегите си да не дават на Лондон още цяла година време.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и други лидери заявили, че ако задължат британската премиерка Тереза Мей да приеме доста по-дълго от поисканото от нея отлагане до 30 юни, ще разколебае твърдолинейните депутати от нейната Консервативна партия за нейната сделка. Защото подкрепящите „Брекзит“ тори ще се уплашат, че дълга отсрочка може да настрои британците срещу напускането.

Макрон обаче настоял, че ако се позволи на Лондон да остане по-дълго време в Съюза, това ще подкопае проекта за европейска интеграция, който е една от главните цели на неговата политика.

Резултатът от спора бил компромис за датата. Бил договорен краен срок 31 октомври за напускане със или без сделка. Условието било Мей да организира европейски избори на 23 май, за да се върнат британските депутати в новия Европарламент, който ще се събере през юли. Както и обещанието, че Обединеното кралство няма да нарушава вземането на ключовите решения, преди да излезе от ЕС.

Ако Мей не успее да убеди депутатите за споразумението или не успее да организира избори, Великобритания ще напусне ЕС без сделка на 1 юни.

Британската премиерка побързала да намекне, че отсрочката до 31 октомври не означава, че „Брекзит“ няма да се случи на по-ранна дата и преди оставката й от поста, която тя обеща на съпартийците си. Някои от лидерите допуснали още отлагания.

Днес Меркел ще разговаря с ръководството на опозиционната Лейбъристка партия за по-нататъшните действия.

Съпротивата на Макрон

Еманюел Макрон защитил позицията си против допълнителна отсрочка от почти девет месеца или една година. Той изтъкнал, че тази позиция е „за общото благо“. Други френски представители пък намекнали, че ЕС е изправен пред изнудване от страна на бъдещо британско правителство, което ще блокира решенията на Брюксел.

„Истината е, че мнозинството бе повече „за“ много дълга отсрочка. Но от моя гледна точка не бе логично и най-вече не бе добро нито за нас, нито за Великобритания“, заяви Макрон след срещата.

Натискът на Париж довел и до „затягане“ на клаузите в заключенията на Европейския съвет, в които Лондон е предупреден да не се меси във вземането на решения на ЕС, ако остане в него по-дълго. Това ще бъде оценено на редовния Европейски съвет на 20-21 юни.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията