На 23 април, в 19:00 часа, в книжен център „Гринуич“ в София ще бъде представянето на първата книга на нашия колега, дългогодишния кореспондент на „Труд“ и „Клуб Z“ в Брюксел Веселин Желев. „О-став-ка!“ съдържа негови анализи, коментари и репортажи, писани в периода 2013-2017 г. Днес ви представяме откъс от предговора на книгата, написан от политолога Огнян Минчев.

Публицистичният текст и злободневният анализ са жанр доста различен от събирането на статии и рефлексии в сборник, който да очертава пътя на общественото развитие през призмата на личната позиция на журналист, публицист, коментатор. Авторът поема риск, когато реши да помести своите произведения между две корици. Читателят може да установи, че очерците са имали стойност, когато са били издадени, но не му казват нищо или му казват малко от гледна точка на днешния ден. Качествената публицистика не е затворена между страниците на вестника, в който е била обнародвана за първи път, а остава свидетелство за епохата, която отразява, за години напред. Затова събирането є в сборник засилва, а не намалява нейната стойност.

Тези мисли ме споходиха, докато преглеждах сборника с публицистични есета и аналитични очерци на Веселин Желев. Винаги съм обичал да чета неговите текстове. Причините за това са няколко. Преди всичко Желев е очевидно свободен човек. Когато някой реши да прави компромис с издателя, с редактора или с автоцензурата си, това си личи. Колкото по-талантлив е един журналист, толкова повече бие на очи самоокастрянето на неговата мисъл, с което той се примирява. При Желев автоцензурата я няма и никога не я е имало. Познавам го задочно от страниците на един някога голям ежедневник, където никога не е било лесно да си свободен. Когато свободата там стана напълно невъзможна, Веселин Желев без много шум напусна редакцията и излезе на пазара. Лесно е да се каже... на пазара. Какъв пазар за качествена журналистика има в България и колцина са тези, които са поели риска да отстояват своите собствени стандарти за професионализъм и етика на него? 

През 2007 г. Желев беше заминал за Брюксел като кореспондент на в. „Труд“ в състава на европейското бюро на тогавашния собственик на вестника – немската издателска група ВАЦ. Това съвпадна с началото на световната финансова и икономическа криза, от която последва и криза на медиите по света и у нас. Когато ВАЦ продаде българските си вестници в края на 2010 г. и закри бюрото си в Брюксел, Желев продължи да работи като кореспондент първо само на в. „Труд“, а после – на новосъздаденото списание и уебсайт „Клуб Z“ във все по-трудна и висококонкурентна среда до 2017 г.

Винаги съм се впечатлявал от дълбочината на неговото познание за Европейския съюз, за политическите процеси и лабиринта от процедури, чрез които се самоуправляват (все още) 28-те страни. Без претенции за академизъм или изключителна експертност Желев ни е предлагал интерпретации и разбиране за детайлите на европейския политически и институционален процес, които са обикновено доста по-задълбочени от тези на титулувани специалисти и делегирани български представители в учрежденията на ЕС.

В България първото нещо, което ти се случва, когато станеш публична фигура със своите знания, позиция и публикации, е да ти залепят етикет и да те класифицират. „Този е либерал – човек е на еди-кого си...“ „Този е платен човек на Н-ския кръг...“ „Този ли? Ти какво очакваш от него, не знаеш ли, че...?“ Нужно е да бъдеш вътрешно свободен и да поемеш риска да не угодиш на никого, за да отстояваш себе си и своите становища. Ве- 10 селин Желев е убеден демократ и привърженик на ЕС, на атлантическата общност, на човешката свобода, разбирана като съвкупност от обществени и институционални гаранции за живот, определян само от собствения морал и собствената отговорност. Неведнъж съм бил свидетел как защитаването на истината е правило Желев неудобен и за едните, и за другите... (...)

Веселин Желев е кротък, спокоен човек, ненатрапчив като визия. Но ако искаш да знаеш какво се случва, ако искаш да се довериш на някого, който е доказал почтеността и отговорността си – трудно е да не го забележиш. Неговите материали, публикувани през последните 5 – 6 години, представят добавената стойност на компетентната и почтена позиция на публицист и анализатор, чиито становища са издържали проверката на времето. Затова Веселин Желев и сборникът с негови текстове заслужават истински успех. Заслужават положителната оценка на читателите, които са в състояние да отделят плявата от зърното. И ако тези читатели са имали съмнения за това в миналото, днес, от дистанцията на времето, е вече трудно да бъдат излъгани.