Кристофър Хелман работи във сп. "Форбс" от 1999 г. Отразява и анализира световната енергетика, специално - петролната индустрия.

 

Връзката на Путин с шефът на Ексон Мобил Рекс Тайлърсън е най-вероятно най-конструктивната и смислена, която руският президент има с който и да е американец. Няма ли да е по-добре да изграждаме повече високотехнологични съюзи на високо ниво с Русия, вместо да скъсваме малкото, които имаме?

Новите санкции, наложени над Русия от САЩ и Европа в петък, освен всичко друго, ще принудят ЕксонМобил, Шел, Тотал и други големи петролни компании да спрат своята съвместна работа с контролираните от Кремлин Роснефт и Газпром.

Да, Рекс Тайлърсън и Владимир Путин ще трябва да прекратят своето известно мъжко приятелство. Това означава, че ще трябва да бъде спрян и техният малък проект – пробиването на проучвателен кладенец в руското арктическо Карско море. И какво от това? Наистина ли тези, наложили санкциите, очакват, че това ще прекъсне „любовта“ между Рекс и Влад? Не мисля.

По-ранните серии от санкции не направиха нищо, което да охлади отношенията между Ексон и Роснефт. Тайлърсън се появи заедно с изпълнителния директор Игор Сечин на енергийна конференция. Преди месец представители на Ексон и Роснефт се срещнаха на сондажната машина Уест Алфа, готови да започнат първите сондирани в Карско море. Включвайки се чрез видеовръзка, Путин обяви: “Ексон Мобил е нащ стар, надежден партньор, и ние високо ценим нашите отношения“.

Това не връзка, която ще се разпадне заради санкциите. Нито пък сондажната експедиция в Карско море е нещо, което Путин ще изостави завинаги. Партньорите се надяват, че проспекта „Университетская“ съдържа над 9 милиона барела петрол.

Цената за завършването на първия кладенец се очаква да бъде от порядъка на 700 милиона долара. Ако Ексон и Роснефт открият петрол, който да си струва ваденето, ще трябват още няколко милиарда долара за пробиването на още кладенци и изграждането на тръбопроводите и преработвателите, за да може да стигне до пазара. Дори и при най-добрите обстоятелства (включително и малочисленост на айсберки и никакви санкции на САЩ) вероятно ще отнеме пет години, преди Ексон и Роснефт да са продали достатъчно от петрола, че да изплатят всички разходи за разработката.

Не е никак чудно, че договорът между Ексон и Роснефт включва период на проучване до 2020 г., период за планиране от 8 години след откриването, и разработка, която да бъде завършена пет години след одобряването на плана.

Така че дори санкциите да ги спрат за няколко месеца – това наистина не е голям проблем. И ако Путин и Западът започнат Студена война, Парт Дюкс и Ексон бъдат принудени да изоставят своя общ план, пак няма да бъде такава драма: като част от този план, Роснефт взе значителни дялови участия в портфейл от проспектите на Ексон в САЩ и Канада. На фона на дълбоко замръзнали дипломатически отношения, западните активи ще се върнат в Ексон, а руските – обратно в Роснефт.

Разбира се, за ръководителите на това съвместно предприятие ще е неприятно да спрат да споделят търговски тайни и техническо ноу-хау докато санкциите са в действие. Но не може да се вярва и за миг че Ексон или Путин ще се разярат заради това. Акционерите на Ексон не биха имали проблем, ако Ексон не вкарва капитала си в Карско море, за тях ще има повече долари за дивиденти и обратно изкупуване на акции (Ексон плати 16 милиарда в дивиденти и направи 11 милиарда в обратно изкупуване миналата година).

Още по-атрактивната част от съвместната работа на Ексон с Роснефт, според мен, е техният план да развият Баженовите шисти в западен Сибир. Те могат да се окажат няколко пъти по-големи от Баккеновите в Северна Дакота, които в момента произвеждат 1 милиона барела на ден. И тъй като мястото е на сушата, оградено от вече готова инфраструктура, икономиктата на сондирането вероятно ще е далеч по-добра от тази в Карско море.

Роснефт ще се затрудни да развие Баженовите шисти без помощта на западни компании. И не става въпрос само за Ексон, технологията я имат и други, като Шлумбергер и Бейкър Хюс, и двете ограничени от предишните санкции, наложени на Русия. Въпреки това, тези технологии са вече на десет години. Трудно е да се смята, че Роснефт не може да намери други фирми, които да свършат тази работа.

И къде Путин ще открие такива партньори, които не зависят от санкциите на ЕС и САЩ? В Китай, разбира се.

През май Газпром направи най-голямата сделка в историята си, да доставя естествен газ на Китайската национална петролна корпорация в продължение на 20 години – за 400 милиарда долара.

Преди две седмици, когато Путин и китаският вицепремиер Жанг Гаоли откриваха газопровода, който ще доставя този газ до Китай, Путин намекна, че Роснефт ще се съгласи да работи с Китай в разработването на огромното сибирско газово и петролно поле, известно като Ванкор.

„Като цяло, ние сме много внимателни с допускането на чуждите ни партньори“ заяви Путин на събитието. „Но, разбира се, за нашите китайски приятели няма ограничения.“

Ванкор може да достигне потенциално 1 милион барела на ден за по-малко от десетилетие.

Руско-китайските връзки в петролната и газовата индустрия са факт от десетилетия. През 2006 г. китайската Синопек купи акции от Удмуртнефт. През 2009 г. Китай предплати 25 милиарда долара на Русия за петрол, за да финансира тръбопровод до Китай.

Русия е в такива отношения с Китай, че Пекин дори ги подкрепи с оправданията за свалянето на Малайзийския полет 17 над Украйна.

Това ли наистина иска да види Западът като резултат на своите санкции – да прати Москва в готовите обятия на Пекин?

Няма ли да е по-добре в дългосрочен план за САЩ и Европа и за Ексон и другите петролни гиганти да работят с Роснефт? Няма ли да е по-добре да се създават нови високотехнологични съюзи на висше ниво с Русия, а не по-малко?

Ако САЩ и Европа са наистина сериозни в намерението си да ударят руската енергетика, трябва да опитат същия метод, който използваха в Иран през 2012 г., и да забранят вноса на руски петрол.

*Публикуваме статията от списание "Форбс" със съкращения, заглавието е на редакцията