Article_top

След като наскоро определи Китай за "нов хегемон", списанието "Икономист" обяви, че "Китайският век вече настъпва". То отбеляза, че Пекин отговаря за около 45 процента от световния икономически растеж след финансовата криза от 2008 г. и 60 процента от глобалния ръст по разходите за отбрана след 1990 г.

Администрацията на Тръмп става все по-агресивна в опитите си да се противопостави на потенциалния заместник на Америка.

Тя наложи мита върху стоки, които костват 250 милиарда долара на китайския износ, подписа търговско споразумение с Мексико и Канада, което цели да предотврати опитите на някоя от тях да преследва отделна спогодба с Китай и наложи забрана на китайския производител на чипове "Фуджиан Джинхуа" да купува американски части без специален лиценз от търговския отдел на САЩ.

Все повече американски наблюдатели смятат, че Вашингтон е навлязал в епохата на нова Студена война, този път с Пекин, като Китай представлява много по-съществена заплаха от СССР.

Асистент-професорът по политология Майкъл Бекли от Университета "Тъфтс" е на друго мнение. Той твърди, че американското превъзходство скоро няма да бъде успешно оспорено. 

"Няма гаранция, че еднополюсният свят ще оцелее", отбелязва той, "но актуалните тенденции загатват, че той ще се задържи за много десетилетия напред", добавя Бекли. 

Първоначално бях скептичен, че мнението на Бекли ще допринесе за съвременната дискусия по темата дали Щатите са в непреодолим упадък.

Аргументите на много от поддръжниците за продължаващото господство на Америка не са особено убедителни: те посочват издържливостта на американската мощ и предоставят примери от историята за други прибързани твърдения, че настъпва краят на доминацията на дадена страна.

От другата страна отговарят, че комбинацията от вътрешна дисфункция и външни предизвикателства ще сложат край на американското свръхдоминиране.

Книгата на Бекли "Ненадмината: Защо Америка ще остане единствената световна суперсила" предлага оригинална оценка за позицията на страната на международната сцена. Експертът се опитва да защити тезата, че силата на една страна е по-добре измерима като се изследват "нетните ресурси" вместо "брутните ресурси". Според Бекли брутните не разкриват:

- Разходите за производството - "цената, която държава плаща, за да генерира благосъстояние и военен потенциал".

- Разходите за социални политики - "разноските, които нация заплаща, за да поддържа народа жив".

- Разходите за сигурност - "цената, която правителство плаща на полицията, за да защитава гражданите".

Тъй като размерът на населението е основният източник на тези разходи, Бекли извежда нетните ресурси като умножава БВП по БВП (на глава от населението). Неговите критици оспорват ползата от подобно изчисление, но той настоява, че този метод (който нарича "примитивно прокси") е по-точен в оценяването на силата на дадена страна, от колкото брутните ресурси.

Бекли предоставя голямо количество разнообразни доказателства, за да подкрепи тезата си. Той посочва, че американските работници "генерират средно седем пъти повече продукция от китайските им колеги".

В същото време общата факторна производителност на Китай "е с отрицателни показатели през последните години, което означава, че Китай произвежда по-малко продукция на единица продукция всяка година" и че "грубо казано една трета от китайската промишлена продукция е изхвърляна".

В допълнение "Китай ще трябва да изхарчи много повече пари от Съединените щати през следващите десетилетия, за да започне да намалява разликата във военния арсенал", докато "поне 35 процента от китайския военен бюджет е концентриран в осигуряването на вътрешната сигурност"

Бекли също демонстрира, че цялостната мощ на Америка убедително превъзхожда китайската, като подчертава географското положение, политическите институции и демографската картина за фактори, които отреждат дългосрочно предимство на САЩ.

Към доводите му може да добавим, че едва ли ще бъде сформирана мощна "Сино-Руска Антанта", или пък "Западноевропейска суперстрана", които да оспорят превъзходството на Америка, макар че политиката на двойно задържане на Вашинготн срещу Пекин и Москва може да спомогне за материализирането на първата опция.

Въпреки убедителните аргументи на Бекли съществуват два фактора, които могат да попречат на продължаващото влияние на САЩ.

Първият е, че впечатленията въздействат над реалността. Според проучване на "Пю Рисърч Сентър" от миналата пролет 70 процента от анкетираните в 25 страни вярват, че днес Китай играе по-съществена роля на глобалната сцена от колкото преди десет години. Само 31 процента от изследваните смятат същото за САЩ.

Трудно може да очакваме повечето световни лидери да прилагат същата методологическа деконструкция на силата, която извършва Бекли. Китай е световният лидер по износ и по търговия, като се очаква до средата на века да изпревари САЩ по БВП. 

Комбинацията от национална решимост (Си Цзинпин приветства настъпването на "нова ера, в която Китай се приближава по-близо до центъра"), амбициозни цели (Пекин се опитва да стане глобален лидер в изкуствения интелект до 2030 г.) и геоикономически инициативи ("Един пояс, един път") подпомагат разпространяването на идеята, че значимостта на комунистическата държава ще продължава да расте.

Вторият е, че САЩ преследват много от целите, които според Бекли ще подкопаят превъзходството им. Вместо да се вслушва в "ценностите на стратегическото изчакване", например, Вашингтон често действа въз основа на доктрината "направи нещо сега".

Той увеличава позициите си в Близкия Изток, въпреки че последните 15 години демонстрираха ограниченията на военната мощ и нежеланите последици от това. Политиката "Америка първа" отслабва съюзите на страната и принуждава дори дълогодишни приятели да работят срещу интересите на САЩ, особено в сферите на търговията и финансите.

В отговор на все по-нарастващата интеграция на Китай в световната икономика, което не отслабва нелибералните белези на държавата, Вашингтон се подготвя да навлезе в безсрочна борба с Пекин.

Според Бекли Америка подкопава меката си сила и икономическите интереси като "намалява имиграцията, ограничава издаването на визи за висококвалифицирани работници и подбира имигрантите основно по семейни връзки, вместо на базата на техните умения".

Съединените щати безспорно разполагат с изумителен резервоар от сила. Дали ще го приложат разумно обаче, съвсем не е сигурно.

 

След като наскоро определи Китай за "нов хегемон", списанието "Икономист" обяви, че "Китайският век вече настъпва". То отбеляза, че Пекин отговаря за около 45 процента от световния икономически растеж след финансовата криза от 2008 г. и 60 процента от глобалния ръст по разходите за отбрана след 1990 г.

Администрацията на Тръмп става все по-агресивна в опитите си да се противопостави на потенциалния заместник на Америка.

Тя наложи мита върху стоки, които костват 250 милиарда долара на китайския износ, подписа търговско споразумение с Мексико и Канада, което цели да предотврати опитите на някоя от тях да преследва отделна спогодба с Китай и наложи забрана на китайския производител на чипове "Фуджиан Джинхуа" да купува американски части без специален лиценз от търговския отдел на САЩ.

Все повече американски наблюдатели смятат, че Вашингтон е навлязал в епохата на нова Студена война, този път с Пекин, като Китай представлява много по-съществена заплаха от СССР.

Асистент-професорът по политология Майкъл Бекли от Университета "Тъфтс" е на друго мнение. Той твърди, че американското превъзходство скоро няма да бъде успешно оспорено. 

"Няма гаранция, че еднополюсният свят ще оцелее", отбелязва той, "но актуалните тенденции загатват, че той ще се задържи за много десетилетия напред", добавя Бекли. 

Първоначално бях скептичен, че мнението на Бекли ще допринесе за съвременната дискусия по темата дали Щатите са в непреодолим упадък.

Аргументите на много от поддръжниците за продължаващото господство на Америка не са особено убедителни: те посочват издържливостта на американската мощ и предоставят примери от историята за други прибързани твърдения, че настъпва краят на доминацията на дадена страна.

От другата страна отговарят, че комбинацията от вътрешна дисфункция и външни предизвикателства ще сложат край на американското свръхдоминиране.

Книгата на Бекли "Ненадмината: Защо Америка ще остане единствената световна суперсила" предлага оригинална оценка за позицията на страната на международната сцена. Експертът се опитва да защити тезата, че силата на една страна е по-добре измерима като се изследват "нетните ресурси" вместо "брутните ресурси". Според Бекли брутните не разкриват:

- Разходите за производството - "цената, която държава плаща, за да генерира благосъстояние и военен потенциал".

- Разходите за социални политики - "разноските, които нация заплаща, за да поддържа народа жив".

- Разходите за сигурност - "цената, която правителство плаща на полицията, за да защитава гражданите".

Тъй като размерът на населението е основният източник на тези разходи, Бекли извежда нетните ресурси като умножава БВП по БВП (на глава от населението). Неговите критици оспорват ползата от подобно изчисление, но той настоява, че този метод (който нарича "примитивно прокси") е по-точен в оценяването на силата на дадена страна, от колкото брутните ресурси.

Бекли предоставя голямо количество разнообразни доказателства, за да подкрепи тезата си. Той посочва, че американските работници "генерират средно седем пъти повече продукция от китайските им колеги".

В същото време общата факторна производителност на Китай "е с отрицателни показатели през последните години, което означава, че Китай произвежда по-малко продукция на единица продукция всяка година" и че "грубо казано една трета от китайската промишлена продукция е изхвърляна".

В допълнение "Китай ще трябва да изхарчи много повече пари от Съединените щати през следващите десетилетия, за да започне да намалява разликата във военния арсенал", докато "поне 35 процента от китайския военен бюджет е концентриран в осигуряването на вътрешната сигурност"

Бекли също демонстрира, че цялостната мощ на Америка убедително превъзхожда китайската, като подчертава географското положение, политическите институции и демографската картина за фактори, които отреждат дългосрочно предимство на САЩ.

Към доводите му може да добавим, че едва ли ще бъде сформирана мощна "Сино-Руска Антанта", или пък "Западноевропейска суперстрана", които да оспорят превъзходството на Америка, макар че политиката на двойно задържане на Вашинготн срещу Пекин и Москва може да спомогне за материализирането на първата опция.

Въпреки убедителните аргументи на Бекли съществуват два фактора, които могат да попречат на продължаващото влияние на САЩ.

Първият е, че впечатленията въздействат над реалността. Според проучване на "Пю Рисърч Сентър" от миналата пролет 70 процента от анкетираните в 25 страни вярват, че днес Китай играе по-съществена роля на глобалната сцена от колкото преди десет години. Само 31 процента от изследваните смятат същото за САЩ.

Трудно може да очакваме повечето световни лидери да прилагат същата методологическа деконструкция на силата, която извършва Бекли. Китай е световният лидер по износ и по търговия, като се очаква до средата на века да изпревари САЩ по БВП. 

Комбинацията от национална решимост (Си Цзинпин приветства настъпването на "нова ера, в която Китай се приближава по-близо до центъра"), амбициозни цели (Пекин се опитва да стане глобален лидер в изкуствения интелект до 2030 г.) и геоикономически инициативи ("Един пояс, един път") подпомагат разпространяването на идеята, че значимостта на комунистическата държава ще продължава да расте.

Вторият е, че САЩ преследват много от целите, които според Бекли ще подкопаят превъзходството им. Вместо да се вслушва в "ценностите на стратегическото изчакване", например, Вашингтон често действа въз основа на доктрината "направи нещо сега".

Той увеличава позициите си в Близкия Изток, въпреки че последните 15 години демонстрираха ограниченията на военната мощ и нежеланите последици от това. Политиката "Америка първа" отслабва съюзите на страната и принуждава дори дълогодишни приятели да работят срещу интересите на САЩ, особено в сферите на търговията и финансите.

В отговор на все по-нарастващата интеграция на Китай в световната икономика, което не отслабва нелибералните белези на държавата, Вашингтон се подготвя да навлезе в безсрочна борба с Пекин.

Според Бекли Америка подкопава меката си сила и икономическите интереси като "намалява имиграцията, ограничава издаването на визи за висококвалифицирани работници и подбира имигрантите основно по семейни връзки, вместо на базата на техните умения".

Съединените щати безспорно разполагат с изумителен резервоар от сила. Дали ще го приложат разумно обаче, съвсем не е сигурно.

Коментари

тия статии на клубчето за китай са много забавни, ама малко едно

вчерашната: "амазон напуска китай, щото не могат да се състезават с алиекспреса." и накрая "но все пак е видно че амазон могат да се наложат, ама не се налагат, щото не им се иска".

днешната: "сащ отслабват относително от десетилетия, реална икономика и работа няма, индустрията им изчезва", ама от това извод "и все пак те са голема сила и накрая ще победят".

Все едно чета Отечествен фронт от 1986-та година.

малко еднообразни...

(малко режат текста без предупреждение ;))
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Йонев

Йонев нещо йоните ти са изфирясали , надробил си една сюрия глупотевини , гаче ли излизаш от “ работническо дело “ , то всъщност му от там излизаш ....

Къв си ти, ве?

Я се скрий обратно в дупката, от която си излязъл да умирисваш света.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

06 декември 2014

За първи път от десетилетия насам САЩ загуби статуса си на най-голямата икономика в света, съобщава Fox News, позовавайки се на съобщение на Международния валутен фонд (МВФ).
По данни на отчета на МВФ, обемът на националното производство за тази година в Китай се равнява на 17,6 трилиона долара, докато в САЩ e 17,4 трилиона долара.

Нещо, което вече си го направил.. Няма как да го направиш втори път..
Вече пета година при това!!

Фактите нямат значение за демократа

"Видно" е от противоречията между заглавието и текста във всяка статия, в която се амбразурничи на САЩ.

Китай винаги лъже с икономическите данни

Постоянното фалшифициране на данните за икономиката на Китай е най-големият проблем пред анализаторите на стопанството на Поднебесната империя. Единственият начин да се създаде относителна представа е статистиката на международната търговия. Независимо от мъгливата представа за китайската икономика, бъдещето е на Азия, защото там са най-големите ресурси в света. Най-глемият прираст на населението, нарастващото производство. Китай обаче трябва да промени съотншението на износа спрямо нарастването на брутния национален продукт. Иначе Пекин много успешно се справя с инвестирането в най-модерните технологии. Досега всичко се крадеше от чужбина, най -вече от щатите. Сега китайските компании са световни лидери в технологиите. Идеален пример са компаниите, които происвеждат комуникационно оборудване.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?