Article_top

Д-р Владимир Сотиров е психиатър с дългогодишна практика.

Д-р Сотиров, депресивен човек ли е българинът?

Малтретиран, наранен човек е. И в този смисъл е и депресивен и увреден. Зареден е с враждебност, неспобосен е да се зарадва искрено на своите собствени постижения и на тези на другите. Завистлив човек, който живее с усещането, че е употребен и прецакан. А оттам наранен и възпроизвеждащ този травматизъм, жертва, на който е самият той. Защото практикува това, на което е бил учен, това, което му е било демонстрирано и преподавано. Ако ти си наблюдавал насилие около себе си и към теб самия, това е нещо, което ти знаеш как се прави, наблюдавал си го цял живот. И респективно имаш усещането, че самият ти можеш да го правиш, започваш да се държиш по начин, по който се очаква от теб да правиш точно това.

Как така?

По модела на инпринтването - както малките патенца, вървейки по патката, възпроизвеждат нейните паткания. Така и малките дечица като патета вървят по своите родители и възпроизвеждат, наблюдават модела, който им се преподава и демонстрира с посланието: „Ето, прави като мене, така трябва да правиш!“. И децата възпроизвеждат. Така, когато видиш насилие, вече овластен от физическото си съзряване, започваш да възпроизвеждаш именно тези насилически модели, жертва, на които си бил самият ти. Защото успешно са внедрени, програмиран си с тях. Достатъчно дълго време си бил в този контекст и тази среда, просмукан си с тези модели, ценности за редно и нередно. За това как трябва да се бие жена, как трябва да се бият децата.

Виждате сега как всички българи се обединяват срещу Конвенцията за защита на детето. „Откъде накъде някой ще ми забранява да си бия детето! И ще ми казва какво да правя със собственото си дете“, казват някои от тях. В този смисъл българинът не е депревсивен, а психопатен човек. Повреден, малтретиран, злоупотребен. Възпроизвежда лошите практики на родителстване и със собствените си деца.

Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм. 

Откъде идват тези тежки травми?

От страха да се овласти. Да започне да разчупва традиционните изконни български модели, защото има риск да бъде изхвърлен, отлъчен, дисквалифициран или отритнат от общността. Основната цялост на българина е да бъде част от старото, да принадлежи към общността. И всеки път, когато се опита да има различно поведение, защото смята или стига до извода, че може би тези изконни практики не са добри, а се опитва да ги промени, той се сблъсква с враждебността на околните. Разбира се, че старото в общността се опитва да се противопостави на всички опити за промяна, защото се възприемат за заплаха и вижда опасността да се разпадне. И затова всеки опит да се атакува общността чрез внасяне на промяна се посреща с враждебност, която реагира със санкция. Така българинът, когато се сблъска с тази санкция на общността, се чувства застрашен, защото основната ценност, с която е програмиран да преследва е принадлежност.

Това е ценността на провинциалната култура, която е общностна култура. Тя не е индивидуалистична, каквато е западната култура. Която казва: не общността е на първо място – семейство, род, село, а индивидът, всеки сам по себе си. Всеки сам по себе си независимо от останалите е ценност. И това е още от времето на Просвещението. Намерили са се смелчаци, които са се противопоставили на статуквото, започнали са да утвърждават ценности, различни от традиционните, провинциалните, в чиято основа е общността над всичко. В този смисъл страхът от отлъчване и санкциониране, ако се държиш по начин, различен от общоприетия, спира много българите да експериментират. Да заявяват себе си като неприемащи, несъгласни с наследените ценности. Така че, освен психопатен, българинът е и страхлив.

Реален фундамент ли е религията на съвременния човек?

Разбира се, че е реален. Ние не можем да обясним света в неговата изключителна и безкрайна сложност. Ние имаме нужда от едно абстрактно магическо обяснение за света през неговата необяснимост чрез понятието за Бог. Защото не може да стоим с празнота, ние никога не толерираме празнота. Вакуумът е несъвместим с живота. Ако го преведем на психологически език липсата на познание, на обяснение, на яснота какво поражда нещата и каква е логиката в тяхната основа, се понася с огромно безпокойство. И когато имаме безпокойство, достигаме до концепцията за Бог, която дава утеха.  Ние сме малки и незначителни, но има някой, който над нас и отвъд нас знае отговорите на всички въпроси, които са недостъпни. Това дава усещане за някакво спокойствие. Така, както е при малките деца: „Аз не зная, но татко знае. Аз не мога, но татко може.“ Защото родители за децата им са истински богове, реални от плът и кръв, а не абстрактни като Бог. И някои от от нас успяват чрез тази абстракция да потушават своите вътрешни напрежения. Така ние имаме нужда от концепцията за Бог, а работата на религията е да манипулира тази концепция, да я материализира и да я прави разбираема за обикновения човек, да влиза в неговото ежедневие.

Кога властта се превръща в патологичен проблем?

Аз не мисля, че сама по себе си властта е проблем. Но начина, по който тя се практикува, може да се превърне в такъв. Защото, ако се практикува в анонимност, в притворство, при закрити врати, с нея много по-лесно човек се изкушава неволно да злоупотреби. Няма нужда да давам много примери. Вижте по себе си как се храните, когато няма никой около вас, как си сервирате, как се държите. И когато отидете в приличен ресторант с други хора. Погледнете каква е разликата. Така е и с практикуването на властта. По един начин се държим, когато сме напълно сами, анонимни, никой не ни знае и когато сме осветени от прожекторите. Затова властта трябва да бъде държана на светло. Тя трябва да се практикува в публични пространства, защото рискът да се злоупотреби е много голям като всяко друго нещо.

Кога бихте поставили диагноза за злоупотреба с власт?

Ако говорим за властта като социален конструкт на държавата, смисълът й трябва да се възприема като инструмент за подобряване на добруването на хората. Когато обаче държавната власт се използва не да обслужи социума - да допринесеш за благополучието на хората, които са тия дали, а я използваш за личен интерес, тогава има злоупотреба. Сега виждаме какво става с тези апартаменти. Виждаме хора, които не служат на народа. Тяхната власт не е като властта, която се достига от постижения, каквито имат бизнесмени, учени, творци. Тази власт произтича от тях сами, от нещата, които правят. Тогава те могат да я използват както преценят за своя личен интерес, защото не произтича от хората, не им е дадена на кредит. И не е злоупотреба. Но, когато хората са ти дали парите, за да работиш за техния интерес, а отидеш на екскурзия с тях – това е злоупотреба, която много лесно се вижда.

Някои ваши колеги смятат, че българинът е много търпелив човек. Вие съгласен ли сте с тази теза?

Ние сме страхливи хора, които не смеят да се опълчат. Страхуваме се, че ще бъдем отлъчени и дисквалифицирани, ще прекараме живота си в самота и изолация. Но трябва да си готов да поемеш този риск, в противен случай обричаш децата си на крепостничество и несвобода. В градацията на ценности всеки един от нас си поставя различни основни. Ако в твоя свят фундаментална ценност е „да принадлежиш към“ група от хора или общност, тогава индивидуалната ти свобода отива на кино. Няма как да има индивидуална свобода, когато искаш да си част от група хора. И между другото: организирана по един примитивен начин, управлявана не по демократични принципи, а по строго йерархични – с главатар, който се разпорежда с твоя живот. Но това е общността, която ти познаваш и към която се стремиш. Ако обаче в твоята ценностна система свободата е на първо място, казваш: „Вижте какво, така не може!“. И поемаш риска да бъдеш отлъчен, да бъдеш обявен за различен, за враг на народа, да бъдеш преследван и дори тикнат в затвора. Но си струва, всеки от нас трябва да прецени.

Какво трябва да се случи, за да преодолеем страха и дойде тази смелост?

Примери, изключения. Смели хора, които ни демонстрират, че е възможно да се противопоставиш на статуквото. Да рискуваш, да заложиш всичко и да спечелиш уважението на хора, в чиято ценностна система свободата е на едно на първите места. Да видиш, че добрите примери не са само в приказките и романите, а са живи и могат да заразяват, да вдъхновяват и увличат. Ние имаме нужда от живи герои, които се отклоняват от наследения модел на крепостничество и послушание. Ние възпитаваме децата с думите: „слушай, моето дете, слушай“, „послушно дете, браво, много слуша той“.

А трябва да се възпитава точно обратното – не послушанието, а отстояването на различната гледна точка от обичайната. Трябва да се насърчава индивидуалността във всяко дете. Не да бъдеш като другите, а с нещо да се различаваш от тях. Възпитаваме децата в стадно чувство, превръщаме ги в овце. Вместо да ги насърчаваме: „Каква пакост направи днес, какво приключение, за какво ти се скараха... Браво, моето момче“.

Трябват ни герои, трябва ни живи примери, които да ни показват, че можем да си осмислим живота, по начин, по който дори не ни е хрумвало. Така ще дойде промяна. Защото промяната е живот, статуквото е смърт.           

 

Д-р Владимир Сотиров е психиатър с дългогодишна практика.

Д-р Сотиров, депресивен човек ли е българинът?

Малтретиран, наранен човек е. И в този смисъл е и депресивен и увреден. Зареден е с враждебност, неспобосен е да се зарадва искрено на своите собствени постижения и на тези на другите. Завистлив човек, който живее с усещането, че е употребен и прецакан. А оттам наранен и възпроизвеждащ този травматизъм, жертва, на който е самият той. Защото практикува това, на което е бил учен, това, което му е било демонстрирано и преподавано. Ако ти си наблюдавал насилие около себе си и към теб самия, това е нещо, което ти знаеш как се прави, наблюдавал си го цял живот. И респективно имаш усещането, че самият ти можеш да го правиш, започваш да се държиш по начин, по който се очаква от теб да правиш точно това.

Как така?

По модела на инпринтването - както малките патенца, вървейки по патката, възпроизвеждат нейните паткания. Така и малките дечица като патета вървят по своите родители и възпроизвеждат, наблюдават модела, който им се преподава и демонстрира с посланието: „Ето, прави като мене, така трябва да правиш!“. И децата възпроизвеждат. Така, когато видиш насилие, вече овластен от физическото си съзряване, започваш да възпроизвеждаш именно тези насилически модели, жертва, на които си бил самият ти. Защото успешно са внедрени, програмиран си с тях. Достатъчно дълго време си бил в този контекст и тази среда, просмукан си с тези модели, ценности за редно и нередно. За това как трябва да се бие жена, как трябва да се бият децата.

Виждате сега как всички българи се обединяват срещу Конвенцията за защита на детето. „Откъде накъде някой ще ми забранява да си бия детето! И ще ми казва какво да правя със собственото си дете“, казват някои от тях. В този смисъл българинът не е депревсивен, а психопатен човек. Повреден, малтретиран, злоупотребен. Възпроизвежда лошите практики на родителстване и със собствените си деца.

Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм. 

Откъде идват тези тежки травми?

От страха да се овласти. Да започне да разчупва традиционните изконни български модели, защото има риск да бъде изхвърлен, отлъчен, дисквалифициран или отритнат от общността. Основната цялост на българина е да бъде част от старото, да принадлежи към общността. И всеки път, когато се опита да има различно поведение, защото смята или стига до извода, че може би тези изконни практики не са добри, а се опитва да ги промени, той се сблъсква с враждебността на околните. Разбира се, че старото в общността се опитва да се противопостави на всички опити за промяна, защото се възприемат за заплаха и вижда опасността да се разпадне. И затова всеки опит да се атакува общността чрез внасяне на промяна се посреща с враждебност, която реагира със санкция. Така българинът, когато се сблъска с тази санкция на общността, се чувства застрашен, защото основната ценност, с която е програмиран да преследва е принадлежност.

Това е ценността на провинциалната култура, която е общностна култура. Тя не е индивидуалистична, каквато е западната култура. Която казва: не общността е на първо място – семейство, род, село, а индивидът, всеки сам по себе си. Всеки сам по себе си независимо от останалите е ценност. И това е още от времето на Просвещението. Намерили са се смелчаци, които са се противопоставили на статуквото, започнали са да утвърждават ценности, различни от традиционните, провинциалните, в чиято основа е общността над всичко. В този смисъл страхът от отлъчване и санкциониране, ако се държиш по начин, различен от общоприетия, спира много българите да експериментират. Да заявяват себе си като неприемащи, несъгласни с наследените ценности. Така че, освен психопатен, българинът е и страхлив.

Реален фундамент ли е религията на съвременния човек?

Разбира се, че е реален. Ние не можем да обясним света в неговата изключителна и безкрайна сложност. Ние имаме нужда от едно абстрактно магическо обяснение за света през неговата необяснимост чрез понятието за Бог. Защото не може да стоим с празнота, ние никога не толерираме празнота. Вакуумът е несъвместим с живота. Ако го преведем на психологически език липсата на познание, на обяснение, на яснота какво поражда нещата и каква е логиката в тяхната основа, се понася с огромно безпокойство. И когато имаме безпокойство, достигаме до концепцията за Бог, която дава утеха.  Ние сме малки и незначителни, но има някой, който над нас и отвъд нас знае отговорите на всички въпроси, които са недостъпни. Това дава усещане за някакво спокойствие. Така, както е при малките деца: „Аз не зная, но татко знае. Аз не мога, но татко може.“ Защото родители за децата им са истински богове, реални от плът и кръв, а не абстрактни като Бог. И някои от от нас успяват чрез тази абстракция да потушават своите вътрешни напрежения. Така ние имаме нужда от концепцията за Бог, а работата на религията е да манипулира тази концепция, да я материализира и да я прави разбираема за обикновения човек, да влиза в неговото ежедневие.

Кога властта се превръща в патологичен проблем?

Аз не мисля, че сама по себе си властта е проблем. Но начина, по който тя се практикува, може да се превърне в такъв. Защото, ако се практикува в анонимност, в притворство, при закрити врати, с нея много по-лесно човек се изкушава неволно да злоупотреби. Няма нужда да давам много примери. Вижте по себе си как се храните, когато няма никой около вас, как си сервирате, как се държите. И когато отидете в приличен ресторант с други хора. Погледнете каква е разликата. Така е и с практикуването на властта. По един начин се държим, когато сме напълно сами, анонимни, никой не ни знае и когато сме осветени от прожекторите. Затова властта трябва да бъде държана на светло. Тя трябва да се практикува в публични пространства, защото рискът да се злоупотреби е много голям като всяко друго нещо.

Кога бихте поставили диагноза за злоупотреба с власт?

Ако говорим за властта като социален конструкт на държавата, смисълът й трябва да се възприема като инструмент за подобряване на добруването на хората. Когато обаче държавната власт се използва не да обслужи социума - да допринесеш за благополучието на хората, които са тия дали, а я използваш за личен интерес, тогава има злоупотреба. Сега виждаме какво става с тези апартаменти. Виждаме хора, които не служат на народа. Тяхната власт не е като властта, която се достига от постижения, каквито имат бизнесмени, учени, творци. Тази власт произтича от тях сами, от нещата, които правят. Тогава те могат да я използват както преценят за своя личен интерес, защото не произтича от хората, не им е дадена на кредит. И не е злоупотреба. Но, когато хората са ти дали парите, за да работиш за техния интерес, а отидеш на екскурзия с тях – това е злоупотреба, която много лесно се вижда.

Някои ваши колеги смятат, че българинът е много търпелив човек. Вие съгласен ли сте с тази теза?

Ние сме страхливи хора, които не смеят да се опълчат. Страхуваме се, че ще бъдем отлъчени и дисквалифицирани, ще прекараме живота си в самота и изолация. Но трябва да си готов да поемеш този риск, в противен случай обричаш децата си на крепостничество и несвобода. В градацията на ценности всеки един от нас си поставя различни основни. Ако в твоя свят фундаментална ценност е „да принадлежиш към“ група от хора или общност, тогава индивидуалната ти свобода отива на кино. Няма как да има индивидуална свобода, когато искаш да си част от група хора. И между другото: организирана по един примитивен начин, управлявана не по демократични принципи, а по строго йерархични – с главатар, който се разпорежда с твоя живот. Но това е общността, която ти познаваш и към която се стремиш. Ако обаче в твоята ценностна система свободата е на първо място, казваш: „Вижте какво, така не може!“. И поемаш риска да бъдеш отлъчен, да бъдеш обявен за различен, за враг на народа, да бъдеш преследван и дори тикнат в затвора. Но си струва, всеки от нас трябва да прецени.

Какво трябва да се случи, за да преодолеем страха и дойде тази смелост?

Примери, изключения. Смели хора, които ни демонстрират, че е възможно да се противопоставиш на статуквото. Да рискуваш, да заложиш всичко и да спечелиш уважението на хора, в чиято ценностна система свободата е на едно на първите места. Да видиш, че добрите примери не са само в приказките и романите, а са живи и могат да заразяват, да вдъхновяват и увличат. Ние имаме нужда от живи герои, които се отклоняват от наследения модел на крепостничество и послушание. Ние възпитаваме децата с думите: „слушай, моето дете, слушай“, „послушно дете, браво, много слуша той“.

А трябва да се възпитава точно обратното – не послушанието, а отстояването на различната гледна точка от обичайната. Трябва да се насърчава индивидуалността във всяко дете. Не да бъдеш като другите, а с нещо да се различаваш от тях. Възпитаваме децата в стадно чувство, превръщаме ги в овце. Вместо да ги насърчаваме: „Каква пакост направи днес, какво приключение, за какво ти се скараха... Браво, моето момче“.

Трябват ни герои, трябва ни живи примери, които да ни показват, че можем да си осмислим живота, по начин, по който дори не ни е хрумвало. Така ще дойде промяна. Защото промяната е живот, статуквото е смърт.           

Коментари

boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Психопатът е мегаломан

Психопатът е мегаломан-егоцентрик. Обикновено е самодоволен, у него липсва емпатия и съчувствие към ближния. Значение има само той самият. Мисли се за нещо повече от всички. Идеалната среда за психопатите е едрият бизнес и политиката. По върховете на бизнеса и в политиката е буквално тъпкано с психопати - в такава среда виреят най-добре. Българинът, ако ще си говорим за психологически профил, е точно обратното на психопат. Да, може да има отделни психопатични прояви, но това са моментни състояния. По принцип българинът е изключително съчувствуващ. Не може да се говори за психопатичен народ, защото такова нещо не може да има - психопатът е строго индивидуално явление - все пак, при германците и японците, главно поради тяхната дисциплинираност, отвреме навреме се проявяват форми на психопатия и фанатизъм. А да се твърди, че българският народ бил страхлив... без коментар. Не трябва да позволяваме да ни вменяват вина. Вярно е, че българинът е гневен и огорчен човек, но нима няма защо? По принцип българите са много стабилни психически - те нямат ужасяващите психически проблеми на "развитите" страни, където психолози и психиатри изписват психоактивни вещества на килограм, превръщайки цели общества в токсикомани. Специално в САЩ манията по тези вещества отдавна е епидемия.
ПП. Лично мнение - българите са доста по-стабилни психически от 95% от народите по земята. А че отвреме навреме се изнервят - ами как да не се изнервяш, като те управляват психопати.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

избегал (ударението на 'а')

избегал (ударението на 'а') много у лево, а и огледало не поглеждаш

Ето ти е дно (огледало):
"Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм. "
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Това, което вие цитирате, са

Това, което вие цитирате, са по-скоро характеристики на комплекс за малоценност и непълноценност, а не на психопатия. При психопатията характеристиките са съвсем други. Повечето големи международни бизнесмени, повечето политици, диктаторите, хората с власт са класически психологически образи на психопати. При тях тези характеристики, дадени горе като психопатни отсъстват.

Самото понятие за "народопсихология" е съмнително.

Разбира се, в масова медия, накратко и в някакъв метафоричен план тези неща могат да се кажат, но те имат само художествена, а не медицинска тежест. Д-р Сотиров е уважаван психиатър и интелигентен човек. Едва ли би подходил така лежерно към понятията, ако медията беше академична.
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Напълно съм съгласен относно

Напълно съм съгласен относно народопсихологията - това е до голяма степен оксиморон. Психологията е строго индивидуална дисциплина. Поставянето на социални групи под общ знаменател, по почина на шарлатанина Фройд е обречена мисия.

Горе-долу точна диагноза

Не приемам идеалистичното обяснение за властта. От както свят светува властта се придобива за пари или с много пари. Никой не е във властта за заслуги. тези дето се обличатс власт за пари са политици-мафиоти. Тези, които влизат във властта с много пари. клонят лено към диктатура. Те са свикнали от бизнеса си да мачкат всичко като булдозер. И смятат, че многото пари съд не ги достига. И сигурно са прави...

Въпреки, че общо взето съм съгласен с казаното от

д-р Сотиров, не мога да не отбележа, че погледът му върху религията е, уви, стандартно плитък (в разпространените терапевтични направления религията нерядко се смята за патология). Ако беше вярващ или ако имаше вярващи пациенти, щеше да знае, че вярата е преди всичко отговорност и в много по-малка степен утешение (става дума за авраамичните религии). С неговия възглед за "вината" обаче, той едва ли би възприел положително подобен светоглед.
Друго проблематично място е отношението му към идентификацията с дадено общество. Но това е дълга тема, абсолютно неподходяща за форумите.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Съвсем наред си му е погледа

Съвсем наред си му е погледа върху религиите. Единствения недостатък е, че е прекалено мек и безкритичен.

Ето ти моя поглед върху религиите от 21-ви век - "слабите хора имат нужда от религия (слаби като характери или слаби като умствен багаж - по избор или двете накуп)".

И освен това, религиозните някак си много обичате да си самоприписвате разни религиозни/християнски ценности и да си присвоявате общовешките ценности като че само вие сте способни на ценности.
Поповете ви уж трябва да са смирени, а се държат като наркодилъри покрай училище, само и само да зарибят още някое малко дете.

boris borisov's picture
boris borisov
bobich

А вие, атеистите и

А вие, атеистите и неправославните много обичате да обяснявате на вярващите как точно следва да се държат и какви точно ценности следва да изпълняват. Не усещате ли, как падате в капана на това, в което обвинявате вярващите?
ПП. А християнските ценности са единствените общочовешки. Да не говорим доколко човечеството изобщо е имало ценности преди християнството - защо не прочетете малко история на езическите празници. Точно обратното е - много атеисти опитват да си присвоят християнските ценности, но няма как да стане - това са несъвместими неща, а атеизмът сам по себе си е може би най-тежкото психическо заболяване. Бил съм атеист, знам го. Атеистите са силно податливи на суеверия - много от тях вярват че съществува късмет, носят разни символи и "талисманчета" говорят за разни енергийни полета, четат за зодии и т.н.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Пак слагаш каруцата пред коня

Пак слагаш каруцата пред коня !
Дефинирай поне една християнска ценност, която да не е общочовешка !
А, има ли такава ?

А пък ще ти покажа една общочовешка ценност, която не е християнска, поне според БПЦ не е такава.
Ето ти една такава ОБЩОЧОВЕШКА ценност, НО НЕ И ХРИСТИЯНСКА - толератност към религиите и към чуждите религии.
Според БПЦ, всички други религии са елеси и разколи !

Що се отнася "много обичате да обяснявате на вярващите как точно следва да се държат", отново си в дебела грешка - вие вярващите сте тези, които казвате "бог ще те накаже", или пък онова заради разбивам носове "бог ще накаже децата ти заради твоите грехове".
Вие сте тези които обяснявате на атеистите как точно следва да се държат.
България е светска държава и това е записано в основния закон. Никъде и по никакъв начин в законите не е записано, че религиозните догми (лъжи и фантазии) трябва да определят моя живот.
Хеч не ми дреме какво правите вътре в църквите - правете си го там и само там.
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Разбира се, че останалите

Разбира се, че останалите учения са ереси и разколи. Това е истината. Истината може да е само една и това е Православието. Останалите, за които говорите сами го доказват по всяко време, както с приказките, така и с действията си. Това няма нищо общо с толерантността. Думите ви изобщо не са верни. Ето малък цитат: "Затова религиите са достойни за уважение, затова и св. Порфирий, и св. Лука, архиеп. Кримски укоряват много строго тези, които не зачитат вярата на другия."
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

А това с клетвите... Вие

А това с клетвите... Вие сериозно ли твърдите, че вярващите кълнат като махленски клюкарки? Вярващият човек не кълне. Кълне най-вече суеверният. А атеистът кълне за щяло и нещяло. Вярващият човек не хвърля думи безцелно, защото знае значението им. Вярващите хора не обясняват на другите как да се държат. Има една мисъл в Православието - "Има само един правилен начин за проповядване и това е личният пример". Иначе, естествено, че Църквата възпитава и учи - това е част от работата и. Никой не ви е насилил да спазвате тези норми нали? Отново забравяте изключителното значение на свободната воля. Учението за свободната воля на човека е основополагащо в Православието и почти липсва, или липсва в други хм... учения, или религии, както искате ги наречете.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Казах ти вече, че не ме

Казах ти вече, че не ме интересува какво си хортувате вътре в църквите.
Но почнеш ли да ми даваш наклон, няма да чакам цацаров да ми отсотоява правата, сам ще го направя.
Ти си тоя който нарушава закона, натрапвайки ми някаква религия,.

Има милиард и половина китайци, милиард+ индийци, милиард+ католици, милиард+ мусюлмани. И некви си стотина-двеста милиона православни твърдят че всички други са ереси и разколи. Ми че вие сте по-малко от населението на Пакистан или Бангладеш поотделно.
Само фанатизираните тъпанари са в състояние да твърдят, че православието е единствено. Да вземете да се върнете в четвърти клас, че всичките до един сте бегали от час по география.

boris borisov's picture
boris borisov
bobich

След като не ви интересува,

След като не ви интересува, защо непрекъснато захващате темата? Не разбирате нищо от въпросите, които обсъждате, не правите разлика между езичество и Християнство, между лъжа и истина но не спирате да обиждате и да давате мнение. Не ми е приятно да ви го кажа отново но това ви вкарва именно в ролята от която така упорито бягате - на типичен българин. Това, което вие правите е елементарна пропаганда, неподплатена с никакви доводи, а когато човек ви отвърне - ама защо - ами нали това искахте вие самият? Първите два дни само ви четях провокациите, без да отвръщам, пък после си викам - дай му на човека каквото иска, що го мъчиш? - сега изведнъж, наклон му давали. Кой ви дава наклон? Кой ви поучава? Не виждате ли, че именно вие вършите това, в което обвинявате хората.

Вие май сте готов за пациент на д-р Сотиров :)))

Графомански флъдвате форумите, колчем някой заговори за религия. Изглежда на вас ви стяга чепика, а не на вярващите.
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Както казах и на колегата по

Както казах и на колегата по-горе - получавате това, което искате и което търсите. Всъщност това важи за всички нас.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Факт е, че вие религиозните

Факт е, че вие религиозните не можете да приемете, че някой е достатъчно (ще използвам думата "еманципиран") еманципиран и не понасяте той да твърди че не изпитва нужда от религия.
Вие сте се прецакали самички с това да сте вярващи и много искате и другите да са прецакани.

Аз нямам нито нужда от религии, нито нужда от шамани около мен.
Колкото и да се опитвате да ме изкарате лош, то за мен е очевидно, че вие сте лошите, щото ми натрапвате възглудите си, претендирате на думи да сте добри, а на дела сте от лошите и ме обвинявате в най-различни негативни човешки страни без изобщо да ме познавате.

И това мое човешко право да нямам такива религиозни нужди е конституционно гарантирано.
И добре че имаше мислещи политици навремето да изработят такава Конституция, а не като сегашните празни тикви да въвеждат повсеместен църковен данък.
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

И още нещо - твърдите, вярата

И още нещо - твърдите, вярата /Православието не е религия/ била за слаби хора. Вярващият християнин се бори срещу най-големия враг - себе си. Срещу слабостите си, срещу пороците си, срещу прищевките си, срещу глезотиите си. Нещо, на което съвременният човек научен да иска "всичко веднага" не е свикнал. Съвременният човек, особено атеистът е разглезен, мек, безволев - той е като малко дете в сладкарница със златна кредитна карта - нищо не му се отказва. Научен е че всичко му се полага и всичко е заслужил. Глезотии и капризи. Християнинът, разбира се, имам предвид Православният християнин се бори именно с тези капризи, типични за съвременния човек. Дали с успех или не - слаби хора сме, понякога падаме, понякога ставаме. Християнинът не се отчайва и не се отказва. При вярващият човек не може да има отчаяние, докато за много атеисти това е нормалното състояние заедно с депресията. Атеистът е склонен и към озлобление, той много лесно се превръща в хейтър и нихилист. Атеизмът, освен психическо разтройство, е и акумулатор за много други психически проблеми. Вярващият освен това е самокритичен, което едва ли може да се каже за атеистите, при които тънката горделива самозаблуда често води до самодоволство.
ПП. Я пробвайте, вие, атеистите да се поборите малко срещу себе си и после пак давайте мнение кой бил силен, кой бил слаб. Иначе това, да даваме акъл на другите /и аз го правя/ наистина си е типично българска черта.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Всичките религиозни сте ми

Всичките религиозни сте ми еднакви, изобщо не ви деля на православни, индианци, будисти, и т.н.
Еднакви сте и както казах вече защо - за да си станал религиозен означава ... поста по-горе
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Именно фактът, че говорите за

Именно фактът, че говорите за религии и религиозни, показва, че не знаете нищо за вярата и за вярващите.
ПП. Будизмът е атеистична религия - неслучайно доста реещи се атеисти се буфнаха там.
ППП. Знам, че сме ви еднакви - то се вижда. Само дето не сме. За вас лъжата и истината са едно и също нещо. За нас, вярващите, и по-точно Православните вярващи не е така.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Да, да, вие сте уникални във

Да, да, вие сте уникални във Вселената ...

И аз мисля, че атеизмът не е

И аз мисля, че атеизмът не е естествено състояние за човека. И не е здравословен. Предполага се, обаче, натрупване на критично количество познание (страдание), преди човек да е способен да стигне свободно и осъзнато до концепцията за Бог. Освен това мисля, че институционализираната религия също е опасна за умственото здраве и следва да се избягва. И както съветвам своите пациенти, когато е подходяща психотерапия, да не търсят метод, ами терапевт (защото не методът ще им помогне сам по себе си, а човекът, който го практикува), така ми се струва подходящо да не се превръщаме в апологети на определена религия, а да насърчаваме търсенето на Бог чрез натрупване на познание (през страдание - в християнския смисъл на думата)
Nik Nikolov's picture
Nik Nikolov
Nik604

И на мен това ми направи

И на мен това ми направи впечатление мигновено - всичко оиписано е 10 от 10 , но това с Бог и манипулацията идва като гомно в целуфан...типичното свръхсамоуверено , граничащо с арогантност обяснение за вярата - " щото сме много умни учени, ей сегичка ще ви обясним в три реда за Твореца...."
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Статия за много размисъл!

Какви сме днес, през ХХІ в., ние, българите?

Не всичко написано в статията се приема за истина, но истина е, че истините в нея не са малко.

И според нас българинът е хронично малтретиран и наранен човек! От тук тръгват много неудачи за българите. След Освобождението българите вместо в по-развитата Европа, насилствено са завлечени в руската зона на влияние, която е изостанала, и с невероятна страст да ограбва. Началото на големите руски грабежи чрез неравностойни икономически и всякакви други договори е поставено с т. измисления Окупационен дълг, държан десетилетия в тайна. Ограбването на българите се превръща в устойчива руска традиция.

Невъзможно е българите да нямат усещане, че са употребени, прецакани, измамени. Още преди Руско-турската война двете империи – Руската и Австро-Унгарската – сключват райхщадските тайни договорености да не се даде възможност на бъдеща България, макар че името й не е споменато, да бъде голяма държава, т. е. да не се изгради върху естествените си етнически територии, които бяха очертани от турският султан справедливо и демократично при определяне диоценза на Българската църква.

Като добавим и тайните договори между Русия и Англия преди Берлинския конгрес 1878 г, протичането на конгреса, както руснаците искаха, се започна сеч, разчленяване на българската земя на пет части.

Българите не бяха удовлетворени и очаровани и от това, че по руска идея не бяха допуснати при изработване на Сан Стефанския договор и на самия Берлински конгрес, свикан основно да реши българския въпрос.

В днешни дни българите отново са малтретирани,прецакани, измамени, мачкани след като двете империи – Руската и турската – основно Руската, перманентно се бъркат във вътрешните ни дела и Премиерът ни, Президентът ни, Патриархът ни и Главният ни прокурор се назначават след руско одобрение.

Темите за размисъл са необятни. Но докато не се освободим от руското и отчасти и от турското опекунство и насилничество, за българите няма да има радост и надежда за просперитет!

Има ли отчаяние у българите? Несъмнено да, след като и двете спомената империи са с голям военен ресурс!

СТРАХЛИВИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ? Да, твърде много, след като и на избори ги е страх да гласуват срещу проевразийските партии, които поставят руските национални интереси пред българските.

Men

Не съм съгласен с казаното от доктора. Аз съм живял 30 години в България, там съм и роден. От 6 години живея "на запад". Познавам и двата свята.
На запад хората не са индивидуалисти, точно обратното е, те винаги търсят взаймната изгода и добруване, групата е толкова добре, колкото е добре, членът на групата който е най-зле. Само два примера, социалната държава и това че страни като нашата са част от ЕС.
Българите са индивидуалисти и мнителни, не се подчиняват на правила и на морал, живеят без усещане за бог и че са част от една верига от поколения, че ще има след тях други както е имало преди тях.
Злоупотребата с власт е в оновата на всеки грях. Всички злини идват от злоупотребата с власт. Злоупотребата с власт е най-лошото нещо което е в основата на всичките ни проблеми и страдания. Единственият начин, не само ние, а и всички народи и държави да се "оправят" така да се каже, е като намалят до минимум възможността за злоупотреба с власт на управляващите си. Някой държави са го постигнали до една известна степен, други не. За жалост ние сме от втората група. Процесът ще е много дълъг.

Струва ми се че бъркате храбростта да държиш на индивидуалната

си свобода с неспособността за солидарно действие. Липсата на солидарност е и липса на чувство за общност и общо благо - нещо което е толкова очевидно, че не се нуждае от емпирични доказателства на наша почва. А способността да отстояваш свободата си и индивидуалните си предпочитания, колкото и нетрадиционни да са те, няма много общо с чувството за общност. Индивидът, който отстоява свободата си воюва не с общността (гражданската общност), а с доминантни стереотипи - като социалните роли, например (джендър :)) - които му биват натрапвани или които е унаследил като ролеви модели. Религията пък - тук в България - е загубила естествената си вкорененост и сега хората се лутат между суеверия и зилотски фанатизъм, без да разполагат с ноу-хау за естествен живот във вярата.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Пак религиозните си

Пак религиозните си присвоявате разни ценности !
Не !
Солидарността не е религиозна ценност, а е общовешка, колкото и да нахалничите по тоя въпрос.

И колкото да не ви се иска, вие сте диносзаврите обречени на изчезване, а не атеистите.
Казвам го това последното без доказателства, точно както и вашите писания са без доказателство.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Упс, забравих, че не вярвате

Упс, забравих, че не вярвате в динозаврите, а в божественото сътворение.
Вие религиозните вярвате. а ние атеистите разбираме.
Разбираме, че вашите богове съществуват от има-вяма 50 хил-години, а динозаврите са съществували в продължение на 100 млн години.
Разбираме още, че има биологична еволюция, а не вярваме в божии сътворения. Нито пък вярваме, че Земята е плоска - а това е нещо заради което вие религиозните само допреди 5-6 века сте изгаряли хора на клада публично. ... и пак вие религиозните сте правили кръстоносни походи, което единствено описание от днешна гледна точка е "кръв и злато" ... и пак вие религиозните нахалници, ще ми говорите за религиозни ценности.

"... идиоти сър, не се занимавайте с тях, ще ви свалят до своето ниво и ще ви победят с опит"


Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Като стана въпрос за

Като стана въпрос за солидарност, да припомням ри антисолидарното решение на бпс от 2015-2016 по отношение на бежанците !?
Поповете дори не си направиха труда да потърсят разки между бежанци и икономически мигранти - сложиха всичките в един кюп "не ги щем тия", като почти в прав текст заявиха "не ги щем щото не са от нащата вяра".
ПФУ, това ми било то религиозната солидарност - само към нашата религия, другите са натрапници.
Дори някои животински видове имат по-развита солидарност отколкото вие православните лицемери.

boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Решението по отношение на

Решението по отношение на бежанците беше напълно правилно. След десетина години като вие, така и Европа ще го разбере. В България има много малко бежанци и те отдавна живеят тихо и кротко в селата ни, за което едва ли знаете. Но болшинството от тези хора не са бежанци и плановете им далеч не са цивилизовани. За да го види човек, обаче, трябва разсъдителност. Уважението към вярата на другия е именно християнско и никакво друго. Именно християнството и днес е най-преследваната вяра - вие сте доказателство, и именно християнството никога не е преследвало другите. Разбира се, ще започнете да ми говорите за инквизиции и т.н. но това ще е отново довод в моя полза - погледнете постингите ни горе. Продължавате да си говорите наизуст, с опорни точки. Не спирате да обиждате, но в същото време изисквате от другите толерантност и раздавате присъди наляво и надясно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?