Ако има снимка, която илюстрира глада в Газа, то вероятно е тази: Мохамад Закария Ауб ал-Матук на година и половина лежи в ръцете на изправената си майка. Тя не гледа в камерата, погледът ѝ е насочен надолу. Горната част на тялото на детето е гола, вместо пелена то носи черна найлонова торбичка. Лицето на момченцето не се вижда, само леко се очертава в профил. Ясно се вижда обаче всеки прешлен на бебето. То е тежко недохранено.

Снимките на момчето от Газа са качени в Instagram на 22 юли от фотографа Ахмад Джихад Ибрахим ал-Ариини, след което са подети от Анадолската агенция в Турция. За първи път снимка на болното и изтощено дете се появява на следващия ден на първата страница на британския Daily Express. Скоро след това снимки и видеа на Мохамад ал-Матук са публикувани и от международни медии като CNN, BBC, Sky News, New York Times, Guardian и Times (Лондон). New York Times озаглави първа страница на международното си издание със снимката на изтощения и тежко болен Мохамад ал-Матук и заглавие: „Хората в Газа умират от глад“. Лондонският Times озаглави същата снимка с „Масов глад в цяла Газа“.

Пред BBC Ахмад Джихад Ибрахим ал-Ариини разказва:

„Беше толкова тежко, че трябваше да спирам, за да поема дъх между всяка снимка. Трябваше да покажа глада на децата в Газа.“

Мохамад Закария Аюб ал-Матук е роден в края на декември 2023 г. Според разследване на британския журналист Дейвид Колиър, цитирано днес в германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, бебето страда от тежки увреждания, вероятно причинени от наследствен генетичен дефект, включително детска церебрална парализа и хипоксемия (нисък кислород в кръвта). Момчето има нужда от специални хранителни добавки и частично изкуствено хранене още от раждането си.

Дали публикуването на тези снимки като символ на глада в Газа без пояснение за тежките заболявания на детето е резултат от небрежност или умишлена манипулация, не може да се установи. Все пак снимки, на които се виждат и тригодишният брат на Мохамад, както и майка му Худа Ясин ал-Матук — и двамата във видимо добро състояние и с нормални килограми — почти не са достигнали до международната общественост или са го направили с голямо закъснение. Възможно е също кадрите да са били редактирани така, че тригодишният брат Джоуд да не се вижда — защото той не изглежда недохранен. От вчера някои медии публикуват кратки уточнения – например „Ню Йорк Таймс“ коригира текста под снимката.

Кадърът обаче вече постигна много повече от това да алармира света за глад в Газа. Той бе публикуван за първи път миналия четвъртък, вълните от възмущение бяха толкова големи, че се отразиха на преговорите, които се водят в Катар за примирие. Френският президент Макрон настоя за признаване на палестинска държава по-рано от планирания му за септември такъм ход, британският премиер Стармър заплаши Израел също да признае палестинска държава, ако хуманитарната криза не бъде прекратена, германският канцлер Мерц заяви, че Германия се включва във въздушен мост за доставка на храна и си запазва вратичка да подкрепи евентуални санкции, Еврокомисията също заплаши със санкции.

„Хамас“ напусна преговорите и вече има нова, много по-силна позиция, която връща всичко договорено отново в началната точка.

Разбира се, това не стана само с една снимка – тя просто бе последната капка върху горещия камък на една реална катастрофа в Газа. Но за външния наблюдател какво точно се случва тамм и кое е истина и кое лъжа е почти невъзможно да стане ясно.

Причина е и лавината от снимки от Газа,  които големите медии в света пускат непредубедено, но не всяка от тях е истинска. Това не се случва за първи път. Миналата година отново имаше световно възмущение от глада в Газа заради потресаващи кадри оттам, които после се оказаха, че всъщност са на деца, гладуващи в Йемен.

Факт е, че ако миналата година нямаше потвърждения за глад в ивицата, то сега съобщенията за това не могат да бъдат пренебрегнати като чиста пропаганда – според местни и израелски журналисти болниците в Газа са съкратили храненията на пациенти от три на едно на ден. Деца, жени, болни хора имат проблем с намирането на храна, защото не могат да се конкурират с млади и много по-силни мъже по опашките за помощи.

Това обаче не спря фейковете в медиите. Освен снимката на малкия Мохамад се появи и друга снимка.

На първа страница на италианския всекидневник Il Fatto Quotidiano от миналия четвъртък беше изобразено дете от ивицата Газа, слабо до кости. Надзаглавието гласеше: „Ужасът в Газа: още 15 починали от глад и 952 блокирани камиона с хуманитарна помощ“. Под снимката на изтощеното дете стояха думите: Se questo è un bambino – „Нима това е дете“. Заглавието бе очевидна препратка към книгата на еврейския писател Примо Леви Se questo è un uomo от 1947 г., в която той описва борбата си за оцеляване в "Аушвиц". На български е издадена като „Нима това е дете?“.

Наративът, който вестникът внушава, е ясен: страданията на палестинците в блокираната ивица Газа – като това дете – трябва да бъдат асоциирани с участта на туринския евреин Примо Леви в германския концлагер "Аушвиц". Подсказва се, че жертвите на Холокоста са се превърнали в народ от извършители на геноцид срещу палестинците.

В допълнение, в надпис под снимката се обясняваше:

„Първите снимки: недохранени деца в социалните мрежи и световните медии“.

Снимката и текстът на първа страница на Il Fatto Quotidiano вече сами по себе си станаха обект на медийна дискусия в Италия. Защото детето на снимката не е един от „първите“ заснети случаи на глад в Газа, както твърди вестникът.

Снимката на петгодишния Осама ал-Ракаб е направена още през април в Газа. Детето страда от наследствено метаболитно заболяване — муковисцидоза (кистична фиброза). То е част от група от 17 болни и ранени деца, които на 11 юни, заедно с 53 свои близки, са били транспортирани от италианските военновъздушни сили от летище Рамон (близо до Ейлат в Южен Израел) до Милано. По данни на италианското външно министерство, от началото на войната Италия е евакуирала с хуманитарни полети над 700 палестинци от Газа — винаги в сътрудничество с израелските власти.

На същия полет на 11 юни са били и 11-годишният Адам ал-Наджар и майка му Алаа ал-Наджар. Външният министър Антонио Таяни ги е посрещнал още на борда на военния самолет.

Днес пак във FAZ e разказана вече цялата история на детето: Адам е ранен при израелски въздушен удар в Хан Юнис в края на май, при който загиват деветима от неговите братя и сестри, както и баща му. Майката оцелява, защото в момента на атаката е на работа в детска болница. След това тя пристига в Италия с единственото си оцеляло дете. В Милано момчето е оперирано поради фрактури и увреждания на нервите в лявата ръка, като според италиански медии възстановяването протича добре.

И Осама ал-Ракаб също се чувства значително по-добре благодарение на лечението в Италия. Италианският новинарски портал Open публикува в петък актуални снимки на детето от миланската клиника. Лечението, грижите и по-доброто хранене са дали видим резултат.

В същия ден Il Fatto Quotidiano публикува нова статия за Осама, написана от палестинската студентка Ая Ашур, която сама е пристигнала от Газа в Италия на 25 юни със стипендия от университета в Сиена. В статията със заглавие „Деца ли са това? Историята на три гладуващи деца от Газа“ авторката твърди — уж на базата на казаното от майката на Осама — че синът ѝ все още се намира в болницата Насър в Хан Юнис и е в тежко състояние. В действителност момчето вече от шест седмици е в Италия и състоянието му се е подобрило. Снимки от болницата Насър, направени от фотографа Абдел Карим Хана още в началото на май, бяха публикувани от агенция АП — с изричното уточнение, че детето страда от муковисцидоза, която се е влошила след началото на войната.

Оригиналният текст на АП: "Мона ал-Ракаб се грижи за 5-годишния си син Осама, за когото казва, че муковисцидозата му се е влошила от началото на войната поради липсата на месо, риба и ензимни таблетки, които да му помагат да смила храната.“ Снимка АП/БТА

Дали редакцията на Il Fatto Quotidiano е пропуснала тази информация? Или умишлено я е премълчала, за да публикува почти три месеца по-късно „емблематичното“ изображение на изтощено дете с политически мотив?

Имануел Маркус от „Юдише Юлгемайне“ разкрива проблем с още дузина такива снимки. Малко момиченце с плитки лежи на пясъчна земя и плаче силно. Предполага се, че това е дете от Газа, което е отчаяно заради ситуацията там. Стотици хиляди потребители на социалните мрежи виждат често споделяната снимка, в чиито придружаващи текстове се обвинява Израел за страданията на детето.

После се оказва: момичето наистина е било отчаяно — но преди пет години в Иран, след като майка му е починала от коронавирус. То няма нищо общо с Газа. И въпреки това бива използвано от „Хамас“ като доказателство за умиращи от глад деца в Газа сега.

Млад мъж заснема последните си минути на видео. Апартаментът му уж се люлее от израелски въздушни удари по Газа. „Те ни убиват!“, крещи той в камерата. Само че това е малко вероятно, защото видеото е заснето в Дубай. Авторите разклащат камерата и добавят звуци от война. Стотици хиляди го гледат и явно вярват на съдържанието му – малко след като „Хамас“ въвлича Израел в нова война през октомври 2023 г.

От октомври 2023-та изкуственият интелект е ангажиран също изцяло в машината за производство на снимки уж от Газа.

Две деца лежат в палатка в Газа на земя, покрита с кал и дъждовна вода. Докато спят, краката им са потопени в голяма локва, лицата им са бледи. Дори възглавницата им е направена от мокра кал. Проблемът: ИИ трудно изобразява реалистично крака и не може да различава добре шарките на различни платове. Това са фалшиви снимки, които изглеждат истински само на пръв поглед.

Организацията Honest Reporting отправя сериозни обвинения срещу медиите в Европа и Америка:

„Отново и отново те публикуваха непроверени снимки и твърдения. Без внимателна проверка. Без да зададат въпроси. Защото тези истории съвпадат с наратива, който искат да разкажат – че Израел води война срещу безпомощно цивилно население“.

Последният случай е част от един модел, казва НПО-то.

Малко научени уроци

Още в началото на войната много телевизии и вестници се надпреварваха да съобщават за предполагаема израелска атака срещу болницата "Ал-Ахли Араб", при която били убити 500 души. По-късно се разбра: ракета на "Ислямски джихад", отклонена от курса, е предизвикала експлозията на паркинга на клиниката, която остана непокътната.

Това, което мнозина все още изглежда не разбират, е нещо, върху което американският военен стратег Спенсър Гард поставя от месеци акцент: "Мюсюлманското братство" и неговите идеологически потомци като „Хамас“ са пионери на нова форма на война, при която зрелището на гражданското страдание не е непреднамерено последствие, а умишлен, вграден механизъм на атаката. Това не е асиметрична война такава, каквато я познавахме досега. Това е символна, психологическа война — създадена за либерална глобална публика, чиито най-дълбоки морални инстинкти могат да бъдат превърнати в оръжие срещу самата нея.

„Извън американското военно съсловие, осъзнаването на тази реалност е минимално. Европа, в частност, изглежда готова да се преструва, че тя не съществува. Но това, което виждаме, е следващият етап от зрелищната война. Ако 11 септември беше откриващото действие — травма на живо, предназначена да покаже ислямистка мощ и западна уязвимост — то това, с което се сблъскваме сега, е по-рафинирана, двуетапна кампания. Първо, отприщи масово насилие и го заснеми — проектирай доминация, предизвикай терор и се наслаждавай на садистични изображения. После залей медийната екосистема с цивилно страдание — голяма част от което е причинено от самите тактики на бойците — и го използвай, за да преобърнеш моралния разказ.“

Стратегията е опустошително ефективна, посочва той. Западни активисти и журналисти, хванати в капана на своята ценностна система, с готовност приемат този разказ. Те вече не правят разлика между „Хамас“ и хората, които той малтретира, между джихад и справедливост. Всъщност самото объркване е целта. Когато ислямисът може да бъде и палач, и символ, и агресор, жертва, либералната преценка колабира в парализа, казва Спенсър Гард.