В своята история България е възкръсвала много пъти. Самото установяване на Аспарух на Балканите може да се разглежда като възкресение на държавата на Кубрат. През вековете българите често са изпадали в дълбока тъма - било заради злонамерени и корумпирани управници, било заради попадане под чуждо владичество. И поне засега винаги са успявали да се измъкнат.

От една страна подобна устойчивост и жилавост би могла да е повод за гордост. От друга страна обаче ако един народ много често го докарва дотам, че да се нуждае от възкресение, от грамадни усилия, придружени с чудеса, за да се измъкне от тежкото си положение, това означава, че този народ не успява да осъзнае опасностите предварително. А добрата политика не е тази, която решава проблемите, а онази, която ги предотвратява.

Последното ни възкресение започна в края на 1989 г., когато тоталитарният режим на БКП рухна и завърши през 2007 г., когато България стана член на ЕС. От тогава насам обаче вместо да ставаме все по-европейска държава ние бавно и полека се завръщаме в авторитарната тъма и евразийското блато. Към момента в България върховенство на закона има само за онези, които не са близки до властта. Това засяга не само българите, но и чужденците, които по някаква причина са се излъгали да дойдат и да инвестират у нас. Икономическата стабилност се крепи на средни доходи от 500 евро.

Свободата на словото, спазването на журналистическите стандарти, са все по-дефицитна стока в медиите. И то не защото така казват от "Репортери без граници". Всеки, който работи в медия или пък следи по-изкъсо медийната сред у нас е наясно с това тъжно положение. Друг е въпросът дали ще признае това публично.

Медиите и съдебната власт в повечето случаи са обикновени бухалки в ръцете на управляващата клика. И то няма как да е другояче, след като нейният произход също е бухалкаджийски, Те друго не знаят.

И още един важен въпрос. Може би най-важният. Да се твърди, че страната ни е напълно независима от руската мечка, от чиито лапи успяхме що-годе да се измъкнем при последното си възкресение, е просто нелепо.

Факт е, че българите си дават сметка за проблемите си. По стар навик осъзнаването идва с малко закъснение. Гражданите търсят изход, но в повечето случаи в грешната посока. Според последните социологически проучвания българите сякаш виждат изхода в това да дадат властта на БСП.

БСП обаче няма как да освободи България от герберското робство. Напротив - при БСП робството става още по-зловещо. Не беше чак толкова отдавна, когато тази партия сформира правителство. Основното, което направи, е да изведе Делян Пеевски пред кулисите. И ГЕРБ, и БСП са част от политическия обръч на Ахмед Доган. Доказателствата за това са твърде много, за да бъдат пренебрегвани.

Освобождението на България определено не минава по ул. "Позитано". Отговорът е някъде другаде - било в партия, която съществува, било във формация, която тепърва ще се създава, било в политически лидери, за които още не знаем, че съществуват. България има нужда не от коренна промяна, а от връщане на пътя, по който вървеше до 2007 г. Магистралата на настоящото ни управление на пръв поглед изглежда впечатляваща, но всъщност е път заникъде.

За съжаление, в последните години се оказа, че и очакванията ни ЕС да ни помага в борбата срещу родната мафиотска олигархия са били прекомерни. Брюксел критикува редовно ситуацията в България, но прегръща и целува преките отговорници за тази ситуация, защото очевидно така му изнася.

Така че за пореден път ще трябва да се оправяме сами. Крайно време е да спрем търпеливо да чакаме поредното си възкресение. Отдавна сме наясно на кого помага Бог, редно ли е на лозе да се ходи само с молитва и може ли някой друг да вкара нещо в собствената ни кошара.