Един път му викат Петко, друг път Пенчо... Това е популярна шега, свързана с прочутите Славейкови - баща и син. За мнозина пък фамилията Славейков вероятно не означава нищо друго, освен централен площад в София, прочул се особено много напоследък.

Пенчо Славейков е роден на днешния ден, 27 април, през 1866 г. в град Трявна. Той е български поет, един от участниците в литературния кръг "Мисъл", наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков. 

Благодарение на новаторството си той успешно европеизира родната литература и я издига на едно по–високо ниво. Неговото творчество е често неразбирано от мнозина, но то неминуемо осъществява естетически прелом в българската литература, модернизирайки я благополучно.

Пенчо Славейков е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Творчеството му е необятно, пише от реалистични поеми с граждански мотиви до дълбоко философки и индивидуалистични. Несъмнено е поетът с жреческа мисия, защото успява освен да модернизира повече от успешно българската литература, но и да повлияе върху цялостното й развитие след това.

Ето някои някои остроумни бележки от неговия архив, които не са особено популярни. Те обаче звучат изключително актуално и днес:

"Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?

В България има само дървеници и депутати.

За относителните натури всичко е относително.

В 2000 година .Напредък на цивилизацията. Няма война, равенсво. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.

Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в своите книги, а в главите им нищо не е останало.

Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи – затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси"