Article_top

Написана от изтъкнат съвременен историк, „Тайната война“ проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването. Тя разкрива как успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония са повлияли върху хода на войната и крайния ѝ резултат.

Шпиони, шифри и партизани са скритото течение, което понякога променя хода на Втората световна война. Те са оръжия, които всяка от воюващите страни използва, за да придобие секретна информация за враговете си и да посее хаос в тила им. Ще се ориентирате в особеностите на разузнавателните служби на страните в глобалния конфликт. Ще проследите основните събития от „тайната война“ и ще се срещнете както с редовите ѝ войници – шпиони и агенти под прикритие, така и с нейните военачалници и стратези в разузнавателните централи. Ще научите за отношенията между разузнавателните служби на съюзническите държави, вариращи от сътрудничество и взаимопомощ до конфликти, недоверие и дори взаимно шпиониране.

Книгата описва както прочути личности като Валтер Шеленберг, Рихард Зорге и Алън Дълес, така и незаслужено забравени герои от света на шпионажа. Ще се запознаете с гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк“, но също и с техните немски противници, които имат собствени триумфи, както и с невероятната шпионска мрежа на Съветския съюз. Това е история, която на моменти удивително напомня филмите за Джеймс Бонд, но с нотка на трагизъм, защото провалът, страданието и смъртта в нея са напълно реални. Съчетаваща в себе си висша политика и човешка драма, книгата се смята за най-добрата история на „тайната война“, писана някога.

Макс Хейстингс е британски историк, журналист, бивш военен кореспондент и бестселъров автор. Бил е последователно „журналист, репортер и редактор на годината“. Носител е на множество престижни награди, между които наградата „Съмърсет Моъм“ и приза „Прицкер“ за цялостен принос към военната тематика.

Клуб Z публикува откъс от „Тайната война“ на Макс Хейстингс на издателство "Изток-Запад".

Последният концерт на „Оркестъра“

От есента на 1941 г. всички европейски шпионски мрежи на руснаците действат на ръба на пропастта, гибелно уязвими поради факта, че самоличността на главните участници в Кръга „Люси“ и „Червения оркестър“ е известна на Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, към което се прибавя безразсъдното поведение на московския „Център“ и на самите германски дисиденти. Твърде много хора в цяла Европа знаят твърде много имена, така че и един-единствен арест в началото предизвиква бързо огромна и ужасна вълна от разкрития. Участта на „Оркестъра“ е подпечатана от залавянето чрез пеленгатори на радиста Михаил Макаров – „Карлос Аламо“ от „Кемниц“, – когото германците арестуват на „Рю дез Атребат“ в Брюксел в ранните часове на 13 декември 1941 г.

На предния ден Трепер се е появил в Брюксел внезапно и без предварително известие. Отношенията между него и Гуревич, вече помрачени от взаимни подозрения и завист, от този момент нататък рязко се влошават. Два дни след пристигането на „Ото“ Гуревич е в канцеларията на „Симекско“, където съвместява удивително печелившия си бизнес с шпионската дейност за своите началници; в този момент му се обаждат по телефона да се яви в апартамента си на среща с Трепер. Когато пристига там, заварва посетителя си в тревожно състояние. Трепер казва, че германците току-що са го разпитвали, и предлага да се върнат във Франция с първия влак. Гуревич е ужасен, че началникът му се е появил в собствения му дом, след като вече е под подозрение.

Той мислено оглежда цялата мрежа, търсейки слаби звена, и се спира на „Кемниц“, който се е впуснал в срамни увлечения и разточителен начин на живот – макар че и самият Гуревич трудно би могъл да се нарече аскет. Радистът познава собствената му любовница, Маргарет Барца, както и много други хора, свързани с групата.

Внезапно на вратата се позвънява и когато отваря, руснакът е слисан при вида на свой белгийски познат, който работи за германската комендатура. Мъжът влиза, без да дочака покана, и иска заем. Гуревич му дава някакви пари, за да се отърве от него, след което изпраща Трепер на гарата, за да хване влака за Париж. После казва на Барца, че в Брюксел става твърде горещо за тях. Предлага той самият да се премести във Франция, а нея увещава да потърси родителите си, които са избягали в САЩ. Тя веднага избухва в сълзи и настоява да остане и да го следва навсякъде заедно с малкия си син Рене. Гуревич отстъпва, макар и да знае, че „Центърът“ ще бъде разгневен от тяхната връзка, която излага работата му на не по-малък риск от отношенията на Трепер с Джорджи де Уинтър.

Двамата веднага напускат апартамента и намират временно убежище в голяма къща, обитавана от „официалния“ директор на „Симекско“, която той е наел от племенника на белгийския външен министър. Гуревич плаща на прислугата си заплати за няколко месеца напред (младият агент на ГРУ определено се е издигнал в обществото!), за да подкрепят версията, че скоро ще се върне. Следващите няколко дни се занимава с „приспиване“ на агентите от своята мрежа.

После се качва на влак до Париж, последван след два дни от Маргарет и Рене. Наемат квартира в къща близо до Булонския лес, която Гуревич е използвал при по-ранните си посещения във френската столица. Когато се среща с Трепер, идва ред на „Големия шеф“ да изрази смаяното си възмущение. Пристигането на Гуревич, казва той, може да компрометира неговата френска фирма за прикритие, както и разузнавателната мрежа. Трепер настоява заместникът му да замине, и то бързо. Решават да отпътува за Марсилия на неокупираната територия на Вишистка Франция, където има филиал на „Симекс“. Маргарет и Рене Барца заминават първи, като се придвижват с известни затруднения на юг, използвайки връзки от групата на Трепер, и в Марсилия се настаняват да живеят при едно чешко семейство.

Междувременно Гуревич се среща с Херш и Мира Сокол, двама млади полски комунисти, които са работили като радисти на Трепер в Париж. По-късно беглецът твърди, че е изпратил по Сокол съобщение до „Центъра“, в което казва, че мрежата е застрашена от разпадане, а самият той е избягал от Брюксел. Предупрежденията му обаче били предадени, след като ГРУ вече е евакуирало щаба си заради германското настъпление срещу Москва и не разполага с неговия шифър.

Затова работодателите му научили за кризата в Брюксел едва много по-късно, през февруари 1942 г. – закъснение, което според него е допринесло да бъде обвинен в измяна през 1945 г. Гуревич пристига в Марсилия през януари 1942 г. след пътуване, което минава без инциденти. Остава да живее там тайно и в сравнително удобство през следващите десет месеца, без намек за шпионска дейност, като най-вече се забавлява с Маргарет.

Благодарение на изпращаните от „Центъра“ средства и чудесните печалби на „Симекско“ имат пари в изобилие. Тази идилия, както Маргарет си спомня за нея по-късно, продължава до 9 ноември; на този ден Гуревич и любовницата му заедно с впечатляващо количество пури и копринени чорапи са внезапно заловени в апартамента им от френската полиция. Двамата арестанти са предадени на германците, които по това време прегазват територията на Виши, за да доведат до край окупацията на Франция. Германците най-после са проникнали в „Червения оркестър“ и всяко следващо разкритие от поредния заловен агент произвежда ехо, което отеква из цяла Европа.

 

 

Написана от изтъкнат съвременен историк, „Тайната война“ проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването. Тя разкрива как успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония са повлияли върху хода на войната и крайния ѝ резултат.

Шпиони, шифри и партизани са скритото течение, което понякога променя хода на Втората световна война. Те са оръжия, които всяка от воюващите страни използва, за да придобие секретна информация за враговете си и да посее хаос в тила им. Ще се ориентирате в особеностите на разузнавателните служби на страните в глобалния конфликт. Ще проследите основните събития от „тайната война“ и ще се срещнете както с редовите ѝ войници – шпиони и агенти под прикритие, така и с нейните военачалници и стратези в разузнавателните централи. Ще научите за отношенията между разузнавателните служби на съюзническите държави, вариращи от сътрудничество и взаимопомощ до конфликти, недоверие и дори взаимно шпиониране.

Книгата описва както прочути личности като Валтер Шеленберг, Рихард Зорге и Алън Дълес, така и незаслужено забравени герои от света на шпионажа. Ще се запознаете с гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк“, но също и с техните немски противници, които имат собствени триумфи, както и с невероятната шпионска мрежа на Съветския съюз. Това е история, която на моменти удивително напомня филмите за Джеймс Бонд, но с нотка на трагизъм, защото провалът, страданието и смъртта в нея са напълно реални. Съчетаваща в себе си висша политика и човешка драма, книгата се смята за най-добрата история на „тайната война“, писана някога.

Макс Хейстингс е британски историк, журналист, бивш военен кореспондент и бестселъров автор. Бил е последователно „журналист, репортер и редактор на годината“. Носител е на множество престижни награди, между които наградата „Съмърсет Моъм“ и приза „Прицкер“ за цялостен принос към военната тематика.

Клуб Z публикува откъс от „Тайната война“ на Макс Хейстингс на издателство "Изток-Запад".

Последният концерт на „Оркестъра“

От есента на 1941 г. всички европейски шпионски мрежи на руснаците действат на ръба на пропастта, гибелно уязвими поради факта, че самоличността на главните участници в Кръга „Люси“ и „Червения оркестър“ е известна на Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, към което се прибавя безразсъдното поведение на московския „Център“ и на самите германски дисиденти. Твърде много хора в цяла Европа знаят твърде много имена, така че и един-единствен арест в началото предизвиква бързо огромна и ужасна вълна от разкрития. Участта на „Оркестъра“ е подпечатана от залавянето чрез пеленгатори на радиста Михаил Макаров – „Карлос Аламо“ от „Кемниц“, – когото германците арестуват на „Рю дез Атребат“ в Брюксел в ранните часове на 13 декември 1941 г.

На предния ден Трепер се е появил в Брюксел внезапно и без предварително известие. Отношенията между него и Гуревич, вече помрачени от взаимни подозрения и завист, от този момент нататък рязко се влошават. Два дни след пристигането на „Ото“ Гуревич е в канцеларията на „Симекско“, където съвместява удивително печелившия си бизнес с шпионската дейност за своите началници; в този момент му се обаждат по телефона да се яви в апартамента си на среща с Трепер. Когато пристига там, заварва посетителя си в тревожно състояние. Трепер казва, че германците току-що са го разпитвали, и предлага да се върнат във Франция с първия влак. Гуревич е ужасен, че началникът му се е появил в собствения му дом, след като вече е под подозрение.

Той мислено оглежда цялата мрежа, търсейки слаби звена, и се спира на „Кемниц“, който се е впуснал в срамни увлечения и разточителен начин на живот – макар че и самият Гуревич трудно би могъл да се нарече аскет. Радистът познава собствената му любовница, Маргарет Барца, както и много други хора, свързани с групата.

Внезапно на вратата се позвънява и когато отваря, руснакът е слисан при вида на свой белгийски познат, който работи за германската комендатура. Мъжът влиза, без да дочака покана, и иска заем. Гуревич му дава някакви пари, за да се отърве от него, след което изпраща Трепер на гарата, за да хване влака за Париж. После казва на Барца, че в Брюксел става твърде горещо за тях. Предлага той самият да се премести във Франция, а нея увещава да потърси родителите си, които са избягали в САЩ. Тя веднага избухва в сълзи и настоява да остане и да го следва навсякъде заедно с малкия си син Рене. Гуревич отстъпва, макар и да знае, че „Центърът“ ще бъде разгневен от тяхната връзка, която излага работата му на не по-малък риск от отношенията на Трепер с Джорджи де Уинтър.

Двамата веднага напускат апартамента и намират временно убежище в голяма къща, обитавана от „официалния“ директор на „Симекско“, която той е наел от племенника на белгийския външен министър. Гуревич плаща на прислугата си заплати за няколко месеца напред (младият агент на ГРУ определено се е издигнал в обществото!), за да подкрепят версията, че скоро ще се върне. Следващите няколко дни се занимава с „приспиване“ на агентите от своята мрежа.

После се качва на влак до Париж, последван след два дни от Маргарет и Рене. Наемат квартира в къща близо до Булонския лес, която Гуревич е използвал при по-ранните си посещения във френската столица. Когато се среща с Трепер, идва ред на „Големия шеф“ да изрази смаяното си възмущение. Пристигането на Гуревич, казва той, може да компрометира неговата френска фирма за прикритие, както и разузнавателната мрежа. Трепер настоява заместникът му да замине, и то бързо. Решават да отпътува за Марсилия на неокупираната територия на Вишистка Франция, където има филиал на „Симекс“. Маргарет и Рене Барца заминават първи, като се придвижват с известни затруднения на юг, използвайки връзки от групата на Трепер, и в Марсилия се настаняват да живеят при едно чешко семейство.

Междувременно Гуревич се среща с Херш и Мира Сокол, двама млади полски комунисти, които са работили като радисти на Трепер в Париж. По-късно беглецът твърди, че е изпратил по Сокол съобщение до „Центъра“, в което казва, че мрежата е застрашена от разпадане, а самият той е избягал от Брюксел. Предупрежденията му обаче били предадени, след като ГРУ вече е евакуирало щаба си заради германското настъпление срещу Москва и не разполага с неговия шифър.

Затова работодателите му научили за кризата в Брюксел едва много по-късно, през февруари 1942 г. – закъснение, което според него е допринесло да бъде обвинен в измяна през 1945 г. Гуревич пристига в Марсилия през януари 1942 г. след пътуване, което минава без инциденти. Остава да живее там тайно и в сравнително удобство през следващите десет месеца, без намек за шпионска дейност, като най-вече се забавлява с Маргарет.

Благодарение на изпращаните от „Центъра“ средства и чудесните печалби на „Симекско“ имат пари в изобилие. Тази идилия, както Маргарет си спомня за нея по-късно, продължава до 9 ноември; на този ден Гуревич и любовницата му заедно с впечатляващо количество пури и копринени чорапи са внезапно заловени в апартамента им от френската полиция. Двамата арестанти са предадени на германците, които по това време прегазват територията на Виши, за да доведат до край окупацията на Франция. Германците най-после са проникнали в „Червения оркестър“ и всяко следващо разкритие от поредния заловен агент произвежда ехо, което отеква из цяла Европа.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?