Article_top

В началото на петгодишния си мандат Европейската комисия с председател Жан-Клод Юнкер обеща, че до края му ще сложи край на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), чрез който тя наблюдава реформите в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния. До края на този мандат остават пет месеца и половина, поне два от които ще преминат под знака на изборите за нов Европейски парламент и формирането на новите европейски институции.

Това означава, че за прекратяването на над 12-годишния МСП остават реално малко повече от три месеца. Ще изпълни ли Брюксел обещанието си?

“Амбицията на Комисията, заявена от председателя Юнкер в началото на мандата, е да закрие Механизма за сътрудничество и проверка до края на тази Комисия”, каза пред Клуб Z Кристиан Виганд, говорител в Комисията по въпросите на правосъдието.

“В крайна сметка, разбира се, изпълнението на всички изисквания от България ще реши това, както беше припомнено в последния доклад (по механизма - б.а.) през ноември”, добави той.

Макар и не де юре, де факто мониторингът е главната пречка България и Румъния да бъдат допуснати в  европейската зона без паспортен контрол, известна като Шенген. Сянката на корупцията и на слабите институции е пречка и по пътя на двете страни към еврозоната.

Виганд припомни, че обещанието на Юнкер не е безусловно. То е обвързано с изпълнението на всичко препоръки на Комисията от българските власти.

Тя ще оцени напредъка на България и Румъния още веднъж до края на този мандат.

“Така че ще има още един доклад. Няма още точен график за него”, каза говорителят.

В доклада си от януари 2017 г. Комисията формулира 17 препоръки по шестте показателя на наблюдението, които засягат законодателството, съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност.

В последния си доклад, от ноември 2018 г. тя отчете, че две от 17-те препоръки са изцяло изпълнени, а 15 - частично, като по много от тях има “значителен напредък”.

Основавайки се на тези изводи, Комисията реши да прекрати временно наблюдението по показатели 1,2 и 6 - “Независимост на съдебната власт”, “Нормативна уредба” и “Организирана престъпност”. Брюксел предупреди, че то може да бъде възобновено, ако в тези области има връщане назад.

Мониторингът обаче продължава по показателите (3) “Продължаване на съдебната реформа”,  (4) “Корупция по високите етажи на властта”, (5) “Корупция в по-общ план, включително на местно равнище и по границите”.

Виганд потвърди, че по пътя си към края на наблюдението България и Румъния “не са интимно свързани”, както по-рано се беше изразил Юнкер.

“Всеки е оценяван според собствените му заслуги, всеки от докладите говори сам за себе си”, каза говорителят за отделните доклади на Комисията за двете балкански страни.

Докато преди години Румъния беше хвалена за решителен напредък в съдебните реформи и борбата с корупцията, в последните две години тя е обект на критики от Брюксел заради отмяната и смекчаването на антикорупционно законодателство от управляващите там социалисти.

В понеделник говорителят на Комисията Маргаритис Схинас предупреди, че вместо да се освободи от мониторинга Румъния може да се окаже под по-строг механизъм за осъществяването му, т.нар. Рамка за върховенство на закона, който може да доведе до процедура за отнемане на членски права.

Обект на такава процедура от края на 2017 година е Полша, а Европейският парламент по-рано тази година поиска тя да започне и срещу Унгария.

Комисията не може сама да прекрати МСП. Тя трябва да направи обосновано предложение за това на държавите членки, които вземат окончателното решение с единодушие.

Основните възможни сценарии са те да приемат предложение на сегашната Комисия за край на МСП преди края на нейния мандат, или тя да го направи до 31 октомври, а те да го разгледат при следващата Комисия, която трябва да встъпи в длъжност от 1 ноември, ако процесът на номинирането и утвърждаването й от Съвета и Европейския парламент протече по план. Не може да бъде изключен и сценарий, при който държавите членки откажат да прекратят МСП.

Виганд не се ангажира с прогноза за това кой от сценариите е по-вероятен. Той каза, че Комисията е в непрекъснат контакт с българските власти и че тази година тя е изпращала и ще продължи да изпраща експертни мисии за оценка на напредъка по показателите и изпълнението на препоръките.

 

В началото на петгодишния си мандат Европейската комисия с председател Жан-Клод Юнкер обеща, че до края му ще сложи край на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), чрез който тя наблюдава реформите в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния. До края на този мандат остават пет месеца и половина, поне два от които ще преминат под знака на изборите за нов Европейски парламент и формирането на новите европейски институции.

Това означава, че за прекратяването на над 12-годишния МСП остават реално малко повече от три месеца. Ще изпълни ли Брюксел обещанието си?

“Амбицията на Комисията, заявена от председателя Юнкер в началото на мандата, е да закрие Механизма за сътрудничество и проверка до края на тази Комисия”, каза пред Клуб Z Кристиан Виганд, говорител в Комисията по въпросите на правосъдието.

“В крайна сметка, разбира се, изпълнението на всички изисквания от България ще реши това, както беше припомнено в последния доклад (по механизма - б.а.) през ноември”, добави той.

Макар и не де юре, де факто мониторингът е главната пречка България и Румъния да бъдат допуснати в  европейската зона без паспортен контрол, известна като Шенген. Сянката на корупцията и на слабите институции е пречка и по пътя на двете страни към еврозоната.

Виганд припомни, че обещанието на Юнкер не е безусловно. То е обвързано с изпълнението на всичко препоръки на Комисията от българските власти.

Тя ще оцени напредъка на България и Румъния още веднъж до края на този мандат.

“Така че ще има още един доклад. Няма още точен график за него”, каза говорителят.

В доклада си от януари 2017 г. Комисията формулира 17 препоръки по шестте показателя на наблюдението, които засягат законодателството, съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност.

В последния си доклад, от ноември 2018 г. тя отчете, че две от 17-те препоръки са изцяло изпълнени, а 15 - частично, като по много от тях има “значителен напредък”.

Основавайки се на тези изводи, Комисията реши да прекрати временно наблюдението по показатели 1,2 и 6 - “Независимост на съдебната власт”, “Нормативна уредба” и “Организирана престъпност”. Брюксел предупреди, че то може да бъде възобновено, ако в тези области има връщане назад.

Мониторингът обаче продължава по показателите (3) “Продължаване на съдебната реформа”,  (4) “Корупция по високите етажи на властта”, (5) “Корупция в по-общ план, включително на местно равнище и по границите”.

Виганд потвърди, че по пътя си към края на наблюдението България и Румъния “не са интимно свързани”, както по-рано се беше изразил Юнкер.

“Всеки е оценяван според собствените му заслуги, всеки от докладите говори сам за себе си”, каза говорителят за отделните доклади на Комисията за двете балкански страни.

Докато преди години Румъния беше хвалена за решителен напредък в съдебните реформи и борбата с корупцията, в последните две години тя е обект на критики от Брюксел заради отмяната и смекчаването на антикорупционно законодателство от управляващите там социалисти.

В понеделник говорителят на Комисията Маргаритис Схинас предупреди, че вместо да се освободи от мониторинга Румъния може да се окаже под по-строг механизъм за осъществяването му, т.нар. Рамка за върховенство на закона, който може да доведе до процедура за отнемане на членски права.

Обект на такава процедура от края на 2017 година е Полша, а Европейският парламент по-рано тази година поиска тя да започне и срещу Унгария.

Комисията не може сама да прекрати МСП. Тя трябва да направи обосновано предложение за това на държавите членки, които вземат окончателното решение с единодушие.

Основните възможни сценарии са те да приемат предложение на сегашната Комисия за край на МСП преди края на нейния мандат, или тя да го направи до 31 октомври, а те да го разгледат при следващата Комисия, която трябва да встъпи в длъжност от 1 ноември, ако процесът на номинирането и утвърждаването й от Съвета и Европейския парламент протече по план. Не може да бъде изключен и сценарий, при който държавите членки откажат да прекратят МСП.

Виганд не се ангажира с прогноза за това кой от сценариите е по-вероятен. Той каза, че Комисията е в непрекъснат контакт с българските власти и че тази година тя е изпращала и ще продължи да изпраща експертни мисии за оценка на напредъка по показателите и изпълнението на препоръките.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Абсурд

В статията се казва "Не може да бъде изключен и сценарий, при който държавите членки откажат да прекратят МСП."
За мен правилното трябва да бъде е " Обективно не може да съществува сценарий при който държавите членки да прекратят МСП."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията