ЕС е бюрократично чудовище, което на всичко отгоре съдейства за ислямизирането на Европа - това са само две от многобройните лъжливи твърдения за Евросъюза, които циркулират в интернет и в обичайното кръчмарско политиканстване. Изследователи от мозъчния център GLOBSEC в Братислава изготвиха наскоро цял справочник, опровергаващ 11-те най-често срещани заблуди за ЕС. Списъкът им е съставен въз основа на резултатите от интернет търсачки и на най-често задаваните въпроси по пресконференции и в медиите. Ето осем от тези митове заедно с малка част от обширната аргументация на GLOBSEC:

Мит първи: "ЕС се разпада"

Факт е, че през последните години Евросъюзът се бори срещу сериозни предизвикателства, а евроскептични гласове се чуват из целия континент - особено след решението на Великобритания да напусне ЕС. Иначе обаче ЕС изглежда в много добро здраве: от 1980 до 2016 година БВП на страните членки е нараснал от 3,8 трилиона на 16,5 трилиона долара, като според прогнозите след 5 години ще достигне астрономическата сума от 24 трилиона долара. А след известен спад в периода 2013-2016 г. напоследък се възвръща и доверието на хората в ЕС - повечето европейци са оптимисти за бъдещето на Съюза.

Мит втори: "Страните членки са жертва на брюкселския диктат"

Критиците на Евросъюза често твърдят, че Европейската комисия извива ръцете на страните членки - и че от това страдат гражданите. Всъщност обаче ЕС е обединение на суверенни държави, които доброволно отстъпват някои компетенции на Брюксел, но за сметка на това получават редица предимства като свободата на придвижване и най-вече достъп до най-могъщия обединен пазар в света. „Брюксел" не замества суверенните национални правителства, а политиките на ЕС се формират в процес на преговори в рамките на трите централни институции - Европейския съвет, Европарламента и Еврокомисията.

Мит трети: "ЕС е бюрократично чудовище"

За своите 500 милиона граждани ЕС се грижи с помощта на 32 000 служители и чиновници. При население от 325 милиона в САЩ броят на тези хора е 2,6 милиона. 82-милионна Германия се справя с 315 000 чиновници и служители, във Великобритания броят им е 400 000, а в Полша - 427 000. Колкото до прочутия аргумент, че ЕС се опитва да регламентира всичко, та чак до кривината на краставиците, той не отчита един важен факт: такъв огромен вътрешен пазар има нужда от общи стандарти. При това тези стандарти се въвеждат след подробно обсъждане с бизнеса и имат за цел единствено да защитят правата на потребителите. Понякога стандартизацията дори изостава от нуждите - доказва го големият шум около различното качество на едни и същи храни в Западна и в Източна Европа.

Мит четвърти: "Франция и Германия доминират ЕС"

Всички решения в ЕС се вземат в резултат от сложен процес, който минава през съвета, парламента и комисията. В Еврокомисията Франция и Германия са представени с по един комисар - както всички останали. Да не говорим, че най-важните решения (за бюджета, за разширяването, за външната политика) винаги се вземат единодушно. Поради това в съвета и в комисията отделни държави или групи държави успешно прокарват собствена политика, например Кипър срещу преговорите за членство с Турция или пък четирите вишеградски страни по въпроса за миграцията и бежанците. Френско-германски диктат не може да има и поради едно просто обстоятелство: двете страни са на различни позиции по някои от главните въпроси като данъчния съюз, трансферните плащания и бързината на политическото обединяване.

Мит пети: "Еврото е причина за всички злини"

Общата валута е не само икономически, но и политически проект. Той има за цел да улесни търговията и да подпомогне възникването на обща европейска идентичност. Хората в държавите от еврозоната при пътуване печелят чисти пари, защото вече няма такси при обмяната на валута. Бизнесът - също. Търговията има голяма изгода и поради това, че вече не съществува рискът от колебаещите се валутни курсове. От въвеждането си до сега общата европейска валута успя не само да задържи инфлацията около 2%, но и да стане втората резервна валута в света след долара.

Мит шести: "Европа се ислямизира"

Да, мюсюлманското население в ЕС нараства и в момента възлиза на около 26 милиона. Но това са само 5% от населението. Според прогнозите до 2030 г. процентите ще станат 6, а до 2050-а - 7,4. Но дори тези числа са твърде ниски, за да се говори за „ислямизация". Освен това мюсюлманското население нараства не толкова поради приток на мигранти, а поради по-високата си раждаемост. И днес в редица европейски държави, сред които е и България, живеят по 7-8% мюсюлмани, но тези страни изобщо не се смятат за „ислямизирани". Това лъжливо усещане идва и от още нещо: младите хора в „християнска" Европа са все по-малко религиозни. Според допитванията над 90% от чехите, 80% от естонците, 75% от шведите, 72% от датчаните и 67% от унгарците в тази възрастова група не се идентифицират с никоя религия.

Мит седми: "ЕС е рай за бежанците"

Често се твърди, че в ЕС се харчат прекалено много пари за бежанците, вместо да се полагат повече финансови грижи за местните хора. Това не е вярно просто защото парите за бежанците са десетки пъти по-малко, отколкото парите в социалните системи на отделните държави. Освен това редица страни от ЕС вече орязаха финансовата подкрепа за бежанците, а като цяло Евросъюзът въведе много строги мерки за даване на политическо убежище - през 2017 г. само 46% от молбите са били удовлетворени. Останалите хора трябва да се върнат по домовете си. Да, Евросъюзът засега не се справя добре с репатрирането, но Комисията и страните членки са наясно с този проблем и са твърдо решени да се справят с него.

Мит осми: "Бежанците са главната причина за терористичните нападения в Европа"

Вярно е, че няколко терористични атаки бяха извършени с участието на кандидати за политическо убежище: Вюрцбург, Ансбах, Берлин, Стокхолм. Но много повече терористични нападения в държави от ЕС бяха извършени от хора с европейски паспорти. Повечето от тях наистина имат чуждестранни корени, но понякога са дори трето поколение граждани на Европа. Тъй че радикалният ислямистки тероризъм е доморасъл, а причината за него се крие в лошата интеграция. Независимо от това Евросъюзът работи сериозно по укрепването на своята сигурност: запушват се дупките в законодателството за политическото убежище, усилва се граничният контрол, работи се по укрепване на споразумението с Турция и за добра организация в грижите за самите бежанци и мигранти. Тук особено внимание се отделя на мерките срещу радикализирането на бежанците.

"Дойче веле"