Един от проблемите на дебатите по важни икономически мерки в България, които стават свръхполитизирани по време на политически кампании, е, че имат нужда да стъпят на базови факти, които да дадат основа за една здравословна за обществото дискусия.

За да взима обществото правилните решения има нужда от обективни и добре информирани дебати, особено когато става въпрос за ключови икономически и социални мерки.

Светът е по-сложен

В такава свръхдискутирана тема в България се превърна въпросът за минималната работна заплата (МРЗ) в навечерието на евроизборите, особено покрай предложенията на западни политически лидери по въпроса. Затова е полезно да обобщим някои основни постулати:

1. Минималната работна заплата и нейните добре осмислени и калибрирани покачвания могат да бъдат добър механизъм за покачване на доходите на най-нископлатените групи, а по този начин да оказва и позитивен натиск за покачване на останалите доходи. В този смисъл, тя е ефективен начин за покачване на доходите. В най-опростените теоретични икономически  модели минималната работна заплата, поради изкривяването на пазара на труда, може да доведе до покачване на безработицата, ако дадени фирми освободят служителите си. В актуалната и по-задълбочена емпирична икономическа литература обаче напоследък консенсусът клони към много слаби или никакви негативни ефекти върху заетостта от покачването на МРЗ, което оставя единствено позитивните ефекти;

2. Предложената от ПЕС минимална работна заплата от поне 60% от медианната работна заплата във всяка страна действително няма да има директни или крайткотрайни ефекти върху българската МРЗ, която вече е стигнала тези нива, благодарение на покачванията от последните години. Това обаче ще направи последващите ѝ евентуални покачвания автоматични, а не резултат от усмотрението на текущия министър на финансите и неговата добра воля;

3. Френският президент Макрон не е предлагал еднаква минимална работна заплата във всички страни на ЕС. Неговите предложения се отнасят до засилване на други механизми като колективните трудови договори и тристранните преговори, така че те да играят по-важна част в преговорния процес по отношение на заплатите в страните членки. Подобни механизми могат да засилят договорната сила на работещите, която намалява в западните страни в последните десетилетия и може да се идентифицира като един от основните пречки пред увеличаване на доходите на гражданите.  

Да разгледаме тези точки в повече подробности.

Както Адриан Николов от Института за пазарна икономика правилно отбелязва, минималната работна заплата представлява изкривяване на пазара на труда. Това е основен и най-опростен постулат на един от началните теоретични модели по икономика.

В базовите икономически модели, налагането или покачването на минималната работна заплата представлява минимум на дадена цена (в случая на труда). Тя повишава доходите на дадена част от населението, но може да се окаже по-висока от нужната, за да се изчисти пазарът и търсенето да отговаря на предлагането. Според елементарния модел, в такъв случай фирмите не могат да наемат достатъчно работници на изисканата минимална работна заплата и даден брой работници остават безработни.

Това повърхностно виждане, разбира се, не предава сложността на света, в който живеем.

Затова икономистите измерват чрез различни емпирични методи и естествени експерименти ефектите от минималната работна заплата върху заетостта.

Митове и мерки

Алън Крюгер, професор по икономика в Принстън, бе може би най-значимият икономист в света, занимаващ се с темата за ефектите от МРЗ. След като години той беше фаворит за следващ лауреат на Нобеловата награда по икономика, ненадейната му смърт през март беше шокираща, но работата му в полето на пазара на труда буквално промени живота на милиони хора. Най-значимото изследване на Алън Крюгер, заедно с Дейвид Кард, представлява естествен експеримент, който се преподава до днес като основно емпирично доказателство по темата за минималната работна заплата.

През 1992 г., Ню Джърси увеличава минималната работна заплата с 20 %, докато съседният и доста подобен щат Пенсилвания, не го прави. Кард и Крюгер проучват реакцията на над 400 ресторанта за бързо хранене, които са най-силно повлияни от промяната и на които се налага да повишат минималната си заплата и откриват, че не се реализира съществен спад на заетостта.

Техните резултати бързо намират широка популярност в професията, но и предизвикват агресивни реакции от някои от подръжниците на по-теоретичния подход. Нобеловият лауреат Джеймс Бюканън, убеден противник на минималната работна заплата, държи на своята теория, като заклеймява авторите на изследването в свой материал в Wall Street Journal. Много експерти не са убедени и до днес, но все повече от водещите имена в сферата на пазара на труда посочват, че при умерено увеличаване на МРЗ негативните ефекти върху заетоста са по-скоро слаби.

Американският икономист Арин Дубе в свое обобщение наскоро направи същите заключения.

Наскоро минималната работна заплата във Великобритания стана на 20 години, като изглежда работи добре и не е коствала значително работни места, но помага на нископлатените работещи да получават по-високи заплати, а по този начин и на цялата икономика. В това се състои и революцията, която Кард и Крюгер започват, в която икономистите, занимаващи се с пазара на труда, гледат отблизо какво казват данните, вместо да разчитат на теоретичните си предположения.

С книгата си Myth and Measurement („Митове и мерки”) Кард и Крюгер обобщават и други несъвършенства на пазара на труда и как те го отдалечават от идеалния теоретичен модел на търсене и предлагане, който се изучава дотогава.

Пазарът на труда често е характеризиран от силна власт на работодателите и съответно не отговаря на базовите модели за перфектна конкуренция. Това има важни последствия за политиките, които трябва да се използват.

Доходите са резултат от договорен процес на две страни – работодатели и работещи. По-наивният прочит е, че работодателите и работещите имат еднаква договорна сила, сядат на масата и се договарят помежду си. В този процес работодателите оценяват колко е продуктивността на дадения работник и съответно определят условията и заплащането му върху тази база.

Ако приемем такава опростена визия за света, то ние живеем в най-добрия възможен свят и заплащането на всички е обективно и справедливо. Реалният свят обаче е малко по-сложен. Договорната сила не е разпределена по равно между двете страни – работодателите имат повече от нея и съответно имат възможност да упражняват тази сила, което може да води до бавно нарастване на доходите. Затова има различни механизми, които са въведени за да се гарантира, че работещите ще имат възможност да договарят по-добри условия, като МРЗ е само един от тези механизми, а в различните европейски страни те варират според традициите.

В този смисъл, минималната работна заплата отдавна не е въпрос на леви и десни решения, а в повечето случаи е просто обективно правилното икономическо решение, когато бъде поддържана в умерени стойности.

Любопитното e, че един опростен поглед върху България, където от няколко години ударно се вдига МРЗ, също не показва това да е довело до значително нарастване на безработицата. Поради добрата конюктура, заетостта продължава да се покачва дори след увеличенията на МРЗ, а от тях печелят именно най-ниските подоходни групи – които по принцип печелят най-малко от икономическия растеж.

Безспирни и жестоки битки

Кой да взима решението за увеличаване на МРЗ е отделен въпрос – дали то да е политическо или да бъде взимано от независима комисия. Така например Филип Хамънд, консервативният финансов министър на Великобритания, назначи Арин Дубе, да извърши оценка на плановете за вдигане на МРЗ във Великобритания, които се ръководят от независима комисия.

Що се отнася до предложенията на европейските социалисти, те са стандартни и не се различават особено от предишните техни идеи за засилване на автоматичните механизми на определяне на МРЗ.

Използването на даден процент от медианната стойност на работните заплати в икономиката е лесен начин да се осигурят нужните покачвания на минималната работна заплата, ако икономиката расте и има политическа воля най-ниските подоходни групи да се възползват също от този растеж. Тези групи обикновено имат най-малко договорна сила и съответно заплащането им често зависи главно от решенията на работодателите, ако няма механизми, които да противостоят на това.

По-интересно е обаче предложението на Емануел Макрон, което отчасти кореспондира с разбирането за нуждата от допълнителни механизми, които да гарантират, че доходите нарастват по устойчив начин.

Предложенията му, макар и не напълно конкретни, са  близки до това, което Оливие Бланшар, бившия главен икономист на Международния валутен фонд, посочи преди година – за позитивните ефекти от въвеждането на силна система на договаряне на увеличенията на доходите от страна на правителството, бизнеса и синдикатите.

В такъв процес посредством силни колективни трудови договори работещите ще имат силни автоматични механизми за покачване на техните заплати. Колективните трудови договори са много силно застъпени във Франция и Австрия и функционират относително добре – като определят за всеки сектор различни скàли на заплащане и покриват всички работещи в този бранш или сектор. Всяка година по време на тристранните преговори, в които участват правителството, синдикатите и бизнеса, се договарят евентуалните увеличения за следващата година, на базата на прогнозираната инфлация, на база на прогнозираното нарастване на производителността или на база на друга променлива.

Икономическата дисциплина е поле на безспирни и понякога жестоки академични битки. Те често се въртят около на пръв поглед методологически въпроси, но често са свързани и с по-дълбокото убеждение в коя посока трябва да поеме професията. Затова и внимание предизвикват безспорните, отличителни фигури като Алън Крюгер, който променят из основи мисленето ни по отделни мерки на икономическата политика.

Благодарение на неговата работа, знаем, че малките и добре осмислени, добре калибрирани покачвания на МРЗ могат да имат позитивно влияние върху доходите, без да имат сериозен негативен ефект върху заетостта. Допълнителни механизми на пазара на труда, за автоматично покачване на МРЗ или по-добра координация пък могат да имат положителни ефекти като засилват договорната сила на работещите на пазара на труда, който често не подлежи на перфектна конкуренция.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".