24 май е празник, в който освен култура има и много политика. С основание се гордеем, че и ний сме дали нещо на света, но може би ще е хубаво да се замислим дали сме достойни наследници на онези, благодарение на които празнуваме днес.

24 май, или по-точно това, което празнуваме на този ден, е крайната точка на една радикална реформа, извършена от княз Борис I. Тя започва с налагането на християнството и завършва с приемането на учениците на Кирил и Методий в България.

Тази реформа, меко казано, не е минала безболезнено. Известно е, че по време на нейното провеждане са падали глави на цели родове. Въпреки това обаче именно благодарение на тази реформа все още на тази земя живеят хора, които наричат себе си българи.

Видно е, че в средата на IX в. у нас е имало държавници-визионери, които са успели да се наложат. Имало е, очевидно, и достатъчно голяма обществена воля да се върви в правилната посока.

Днес също имаме нужда от реформи, за да останат все пак някакви българи на тази земя. Реформите са далеч по-малки и могат да минат без кръвопролития: да се установи върховенство на закона, да се оптимизира държавната администрация, да се гарантира истинска пазарна икономика...

Политици-визионери и обществена воля за подобни реформи обаче липсват. А думата "реформа" вече е мръсна, макар реформите реално да не са извършени.

Ако живеещите през IX в. по нашите земи славяни и прабългари бяха като днешните българи вероятно щяха да се молят още век, два, три на Тангра и Перун, да си говорят на своите си езици и да изчезнат от историята, подобно на много други народи от онова време.

24 май е връхната точка на процеса, с който България става неизменна част от европейската цивилизация. Според тогавашните критерии страната ни е била истинска европейска държава. Не по-лоша от тази на франките и съперничеща си с Византия - най-напредналата държава по онова време.

България дори е допринесла за разпространението на европейската цивилизация в посока североизток и това също е повод за гордост на днешния празник. Е, на североизток от нас истинска Европа никога не е имало. Но все пак съществуват някакви европейски елементи и нашата роля за тяхното наличие е неоспорима.

Днес формално също сме истинска европейска държава, но реално не е точно така. Периферната ни роля е обусловена не само от географското ни положение, но и от собствения инат да сме европейци, ама не дотам. Нещо повече - вместо да изнасяме европейщина на североизток от там ни внасят евразийщина.

24 май тази година е точно два дни преди европейските избори. И политическите теми за размисъл, които този ден повдига, са изключително актуални.

Честит празник!